Баудолино

В събота сутринта дойдоха Пиперко и Щуреца и съобщиха, че редът в Константинопол някак си се възстановявал. Не толкова защото поклонниците били утолили жаждата си за плячка, колкото защото техните началници забелязали, че те са изпоразграбили и много ценни и свещени реликви. Можели да си затворят очите за някой съсъд или за скъпа одежда, но реликвите не бивало да бъдат пръснати. Затова дожът Дандоло заповядал всички скъпоценни вещи, откраднати до този момент, да бъдат отнесени в „Света София“, за да се извършело справедливо разпределение. Което означавало да се разпределят преди всичко между поклонниците и венецианците, тъй като вторите още очаквали от първите да им бъде платено за това, че ги били превозили със своите кораби. След това щели да изчисляват стойността на всяка вещ в сребърни марки и рицарите щели да получат четири части от нея, конните сержанти — две, а сержантите — една. Човек можел да си представи реакцията на простите войници, които нямало да получат абсолютно нищо.

Носел се слух, че пратениците на Дандоло вече са отмъкнали от Хиподрума четирите коня от позлатен бронз, за да ги изпратят във Венеция, и всички били в крайно лошо настроение. В отговор Дандоло заповядал да претърсят военните от всички чинове и да бъдат обискирани дори жилищата, които обитавали в Пера. У един от рицарите на граф дьо Сен Пол намерили една фиала. Той твърдял, че съдържала някакъв лек, вече изсъхнал, но когато я разклатили, от нея плиснала червена течност, която без съмнение била кръвта, изтекла от тялото Христово. Рицарят крещял, че най-честно бил купил тази реликва от един монах още преди плячкосването на града, но за назидание бил обесен на място, с меча и герба му, окачени на шията.

— Ега ти картинката, мязаше на моруна! — каза Щуреца.

Никита слушаше натъжен тези новини, но Баудолино, изведнъж притеснен, сякаш всичко бе станало по негова вина, смени темата на разговора и попита дали не е дошло време да напуснат града.

— Още е голяма бъркотия — отвърна Пиперко — и трябва да внимавате. Ти къде искаше да отидеш, господин Никита?

— В Селимврия, където имаме верни приятели, които могат да ни приютят.

— Няма да е лесно до Селимврия — каза Пиперко. — На запад е, съвсем до Дългите стени. Дори и да имате мулета, пак са три дни път, а може и повече, като ще мъкнете и бременна жена. И после, като си помисли човек, ще трябва да прекосите града с цяло стадо мулета. Ще сте добра плячка и поклонниците ще ви налетят като мухи.

Налагаше се значи мулетата да бъдат натоварени извън града, а групата да го прекоси пеша. Трябваше да минат през Константиновата порта и после да избягват брега, където знаеха, че имаше много народ, да заобиколят църквата „Свети Моций“ и да се излязат от стените на Теодосий през портата Пеге.

— Ще имате късмет, ако стигнете дотам, без никой да ви спре — обади се Пиперко.

— Да — прибави Щуреца. — Ще ги пипнат като нищо. С всички тия жени, на поклонниците ще им потекат лигите.

Така че им бе необходим още цял ден, защото трябваше да се подготвят младите жени. Не можеха да повторят отново хитростта с прокажените, защото и поклонниците бяха разбрали вече, че в града няма прокажени. Трябваше да им изписват петна по лицата, да им лепят струпеи, така че да приличат на болни от краста, та да не будят желания. И освен това всички през тия три дни трябваше да ядат, защото празен корем на път не издържа. Генуезците щяха да приготвят няколко кошници, пълни с пити от тяхното леблебиено брашно, тънки и хрупкави, които, нарязани на тънки филийки и увити в широки листа, след това само трябваше да се поръсят с черен пипер и ставаха истинска вкусотия, да нахраниш лъвовете, по-добра от сочни пържоли. Към това щяха да прибавят сирене и дебели суджуци с късчета сланина и чесън.

На Никита тези варварски храни не му бяха по вкуса, но тъй като трябваше да се чака още един ден, реши да опита последните вкусотии, които Теофил още можеше да му предложи, и да изслуша докрай приключенията на Баудолино, защото не искаше да си тръгне тъкмо на най-интересното, без да узнае как завършва неговата история.