Баудолино

Баудолино бил на път да се обзаложи, че тоя мошеник иска да научи още нещо, но Зосим дори не му дал време да се съмнява.

— Господ иска три неща от хората, които са получили кръщението: от душата им — правоверност, от езика им — искреност, от плътта им — въздържание. Това твое писмо не може да е написано от Господаря на Индиите, защото съдържа твърде много неточности. Например споменава за много тамошни чудни същества, но нищо не казва за… Чакай да помисля… Да, той мълчи например за метагалинариите, за тинсиретите и за каметерните.

— А те пък какви са?

— Какви са те ли? Ами че първото, което среща този, който пристига в страната на отец Йоан, е една тинсирета и ако не е готов да се пребори с нея, хам!, тя го поглъща на един залък. Това е, до тези места не може да се отива, както се отива до Йерусалим, дето по пътя най-много да срещнеш някоя камила, някой крокодил или два слона и други такива създания. Освен това писмото ми се вижда подозрително, защото е твърде чудно, че е изпратено до твоя император, а не до нашия василевс, след като царството на този Йоан е по-близко до Византийската империя, отколкото до империята на латинците.

— Говориш за него, сякаш го знаеш къде е.

— Къде е не знам точно, но мога да покажа пътя към него, защото който знае целта, знае и пътя.

— Защо тогава нито един от вас, ромеите, не го е посетил?

— Откъде знаеш, че никой не е опитвал да стигне до него? Бих могъл да ти кажа, че василевсът Мануил навлезе в земите на Кония именно за да си открие път към царството на Господаря на Индиите.

— Би могъл да ми кажеш, но не ми го казваш.

— Защото славната ни войска бе разгромена точно по тези места, в Мириоцефал, преди две години, и следователно ще е нужно доста време на нашия василевс да предприеме нов поход. Но ако разполагах с много пари и с отряд добре въоръжени хора, способни да срещнат хиляди трудности, като зная посоката, бих могъл да тръгна за там. После, по пътя, ще питаме, ще следваме указанията на туземците… Ще има много признаци, щом си на прав път, ще започнеш да виждаш дърветата, които растат по тези земи, и да срещаш зверове, които живеят само там, като например метагалинариите.

— Наздраве за метагалинариите — рекъл Баудолино и вдигнал бокала.

Зосим го приканил да пият заедно за царството на отец Йоан. После го предизвикал да пият за здравето на Мануил и Баудолино приел, но само при условие, че Зосим ще пие за здравето на Фридрих. След това пили за папата, за Венеция, за двете куртизанки, с които били няколко вечери по-рано, и Баудолино първи заспал с буза върху масата, докато чувал как Зосим още фъфлел:

— Дългът на монаха е да не проявява любопитство, да не дружи с грешници, да не докосва…

На следната сутрин Баудолино казал с още натежал език:

— Зосиме, ти си мошеник. Ти нямаш и най-малката представа къде се намира този твой индийски господар. Готов си да тръгнеш наслуки и си мислиш, че някой ще ти каже, че там и там бил видял един метагалинарий, и ти ще поемеш натам и веднага ще стигнеш пред един дворец, целия от скъпоценни камъни, и там ще срещнеш едного и ще му кажеш: „Добър ден, отче Йоане, как си със здравето?“ Тези работи ги разправяй на твоя василевс, не на мене.

— Но аз ще имам точна карта — казал Зосим, като с мъка отварял клепачи.

Баудолино възразил, че дори и да има такава карта, всичко щяло да остане неясно и несигурно, защото се знаело, че картите не са точни, особено картите за тези далечни страни, които в най-добрия случай е посетил само Александър Велики и никой друг след него. И му нарисувал надве-натри, доколкото бил способен, картата на Абдул.

Зосим се разсмял.

— Ти или вярваш в Светото писание, или си езичник, който още мисли, както се е мислело преди Александър, който — между другото — не е бил способен да ни остави ни една карта. Писанието казва, че не само Земята, но и цялата Вселена има формата на скиния, и че Мойсей е построил своята скиния като точно копие на Вселената, от земята до небосвода.

— Но древните философи…