Читаем Баудолино полностью

Презвитер Йоан, по висшата воля и всесилната мощ на Бога и на нашия Господ Иисус Христос, властител над тези, които властват, до Мануил, управител на ромеите, с пожелания да бъде здрав и да се радва вечно на Божия благослов.

— Още едно странно нещо — обадил се Баудолино, — той нарича Мануил управител на ромеите, а не василевс. Значи го е писал някой грък от императорските среди. Писал го е човек, който не признава правата на Мануил.

— Следователно — заключил Поета — го е писал истинският отец Йоан, който смята себе си за dominus dominantium.

— Да четем нататък — казал Баудолино — и ще ви покажа думи и изрази, които в нашето писмо липсват.

Известено бе на Нашето величество, че почиташ Нашата власт и че е дошла до теб вестта за Нашето могъщество. Но от един Наш апокризарий разбрахме за твоето желание да Ни изпратиш нещо приятно и забавно, за да възрадваш Нашето милосърдие. Бидейки човек, охотно приемаме дара ти и посредством един Наш апокризарий ти провеждаме от Наша страна ответен знак, в желанието си да узнаем дали следваш като нас правата вяра и дали изцяло вярваш в нашия Господ Иисус Христос. Защото, докато аз наистина много добре зная, че съм човек, твоите гърчоля смятат, че ти си бог, макар Ние добре да знаем, че си смъртен и плътта ти подлежи на поквара. В безкрайната си щедрост ти съобщаваме, че ако ти е нужно нещо, което би могло да ти достави удоволствие, дай Ни да узнаем за това чрез Нашия апокризарий, като свидетелство за твоята приязън към Нас.

— Тук вече странностите станаха много — казал раби Соломон. — От една страна, се отнася със снизходителност и презрение, стигайки до обида към василевса и неговите гърчоля, от друга, използва термини като apocrisarium, който, струва ми се, е гръцки.

— Означава точно „посланик“ — обяснил Баудолино. — Но слушайте: там, където ние сме казали, че на масата на отеца седят митрополитът на Самарканд и архиепископът на Суза, тук пише, че те били protopapaten Sarmagantinum и archiprotopapaten de Susis. И още — сред чудесата на царството се споменава една билка, наречена assidios, която прогонвала злите духове. Отново три гръцки думи.

— Значи — заключил Поета — писмото е писано от грък, който обаче се отнася зле към гърците. Не разбирам.

Междувременно Абдул бил взел пергамента.

— Има нещо друго — казал той. — Там, където ние пишем за събирането на черния пипер, са добавени още подробности. Добавено е например, че в царството на Йоан има малко коне. А тук, където ние само споменаваме саламандрите, се казва, че били един вид червеи, които се обвивали в нещо като кожна ципа, както правят червеите, които произвеждат коприната, и жените от двореца изпирали тези ципици и шиели от тях царствените одежди, които се измивали само чрез най-силен огън.

— Какво, какво? — запитал разтревожен Баудолино.

— И накрая — продължил Абдул — в списъка на съществата, които обитават царството, сред хората с рога, фавните, сатирите, пигмеите, песоглавците, се появяват и метагалинарии, камететерни и тинсирети, все животни, които ние не сме споменавали.

— Кълна се в Божията майка! — извикал Баудолино. — Но тази история за червеите ми я разказа Зосим! И пак Зосим ми каза, че според Козма Индикоплевт в Индия нямало коне! И точно Зосим ми изброи метагалинариите и онези други зверове там! Син на курва, гърне с изпражнения, лъжец, крадец, двуличник, мръсен фалшификатор, предател, измамник, чревоугодник, пъзливец, сладострастник, побойник, еретик, кръвник и мародер, богохулник, содомит, долен лихвар, продажен поп, вещер, интригант, мошеник!

— Но какво ти е направил?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза