Баудолино

След което папата припомнял, че едно-единствено апостолическо седалище (тоест Рим) е било получило от Петър мандата да бъде caput et magistra35 на всички вярващи. Пишел, че папата бил чул да се говори за вярата и смиреността на Йоан от своя личен лекар магистър Филип, и че този благоразумен, предпазлив и внимателен мъж бил чул от достойни хора, че Йоан искал най-сетне да приеме истинското католическо и римско изповедание. Папата съжалявал, че не може засега да изпрати посланици от по-висок ранг, също и защото били невежи в linguas barbaras et ignotas, но му изпращал Филип, човек дискретен и проницателен, за да го върне в правата вяра. Веднага щом Филип пристигнел при него, Йоан трябвало да изпрати на папата едно писмо за намеренията си и — предупреждавал го — колкото по-малко хвалби относно неговата власт и неговите богатства съдържало то, толкова по-добре щяло да бъде за него, ако искал да бъде приет като смирен син на Светата римска църква.

Баудолино бил възмутен от факта, че на света можели да съществуват фалшификатори от такава величина. А Фридрих ревял разярен:

— Дяволско изчадие! Никой не му е писал, а той, нахалникът, отвръща пръв! И много се пази да не нарече своя Йоан „презвитер“, като му отрича всяко духовническо достойнство…

— Знае, че Йоан е несторианец — добавил Баудолино, — и му предлага нито повече, нито по-малко да се откаже от своята ерес и да му се подчини…

— Това си е наистина нагло писмо — отбелязал канцлерът Кристиан. — Нарича го „сине“ и му изпраща дори не някой епископ, а личния си лекар. Отнася се към него като към дете, което трябва да се прикани към ред.

— Този Филип трябва да бъде спрян — казал тогава Фридрих. — Кристиан, изпрати хора, убийци, когото решиш, да го настигнат по пътя, да го удушат, да му изтръгнат езика, да го удавят в някой поток! Не трябва да стигне там! Отец Йоан си е моя работа!

— Бъди спокоен, татко мой — обадил се Баудолино. — Според мен този Филип изобщо не е тръгнал и дори не се знае дали съществува. Първо, Александър според мен отлично знае, че писмото до Мануил е фалшиво. Второ, никому не е известно къде се намира неговият Йоан. Трето, написал е писмото именно за да каже преди теб, че Йоан е негова работа, и между другото приканва теб и Мануил да забравите историята с императора-първосвещеник. Четвърто, дори и Филип да съществува, дори да се е запътил към отеца и дори да е стигнал наистина при него, помисли си само за миг какво ще се случи, ако се върне с празни ръце, защото отец Йоан не е приел правата вяра. За Александър ще е като да получи шепа лайна в лицето. Не може да рискува толкова.

Така или иначе, било твърде късно да се оповестява писмото до Фридрих и Баудолино се чувствал като ощетен наследник. След смъртта на Отон бил започнал да мечтае за царството на отеца, а оттогава били изтекли почти двайсет години… Двайсет години, похабени за нищо…

После надеждите му се върнали: не, писмото до отеца щяло да изчезне, да се изпари, или по-точно да се загуби сред купищата други писма, сега всеки можел да си измисли една такава доброжелателна писмовна връзка с отеца. Живеели в свят на заклети лъжци, но това не означавало, че трябва да се откажат от търсенето на далечното царство. В края на краищата картата на Козма съществувала, Баудолино трябвало само да открие Зосим, да я измъкне от него и после да тръгне на път към незнайното.

Но къде се криел Зосим? Дори да знаел, че се намира, отрупан с дарове, в палата на своя василевс, как можел да го открие там сред цялата византийска войска? Баудолино започнал да разпитва пътешественици, пратеници, търговци, за да добие някое сведение за този дяволски монах. И междувременно продължавал да напомня на Фридрих за плана.

— Татко мой — казвал му, — сега има дори повече смисъл отпреди. Защото преди можеше да се боиш, че това царство е моя измислица, а сега знаеш, че в съществуването му вярват и василевсът на гърците, и папата на римляните, а в Париж са ми казвали, че щом нашият разум е способен да си представи нещо невероятно, това доказва, че безспорно това нещо съществува. По следите съм на едного, от когото мога да получа сведения за пътя, който трябва да следваме. Разреши ми да похарча малко пари.

Успял да получи толкова злато, че можел да подкупи всички гърчоля, които преминавали през Венеция, влязъл във връзка с доверени хора в Константинопол и зачакал новини. Щом ги получел, щяло да му остане само да убеди Фридрих да вземе решение.

— Нови години на очакване, господин Никита, а междувременно бе умрял и вашият Мануил. Макар и още да не бях посетил страната ви, знаех за нея достатъчно, за да мисля, че със смяната на василевса всичките верни нему хора са били отстранени. Молех се на Света Богородица и на всички светци Зосим да не е убит, дори и ослепен би било добре за мен; той трябваше само да ми даде картата, аз щях да си я разчета сам. Но докато чаках, имах чувството, че годините ми изтичат като кръв от жилите ми.