Баудолино

— Още ли не разбирате? Онази вечер, когато му показах писмото, се изхитри да ме напие и го е преписал! После се е върнал при тоя свой лайнян василевс, предупредил го е, че Фридрих се готви да се представи за приятел и наследник на отец Йоан, там са написали друго писмо, уж до Мануил, и са успели да го разпространят преди нас! Ето защо изглежда така надменно по отношение на василевса — за да не събуди подозрение, че е измайсторено от неговата канцелария! Ето защо съдържа толкова гръцки думи — за да докаже, че текстът му е латински превод на гръцкия оригинал на Йоан. А е на латински, защото трябва да убеди не Мануил, а канцелариите на латинските крале и папата.

— И още една подробност ни убягна — обадил се Киот. — Спомняте ли си историята за Градала, който отецът трябваше да изпрати на императора? Искахме уж от предпазливост да не го споменава направо, а да говори само за едно сандъче, за veram arcam… Ти нещо да си споменавал за това пред Зосим?

— Не, премълчах го — казал Баудолино.

— А пък твоят Зосим е написал yeracam. Отецът изпраща на василевса един yeracam.

— А какво е това yeracam? — запитал Поета.

— И Зосим не знае — отвърнал Баудолино. — Вижте нашия оригинал: точно на това място почеркът на Абдул не е много ясен. Зосим не е разбрал за какво става дума, решил е, че е някакъв чуден и тайнствен дар, за който знаем само ние, и това обяснява тази дума. Ах, негодник! Аз съм виновен, задето му се доверих! Какъв срам! Как ще го разправя на императора?

Но не им било за първи път да лъжат. Обяснили на Кристиан и на Фридрих защо писмото очевидно е било написано от канцеларията на Мануил — именно за да попречат на Фридрих да разпространи своето, и добавили, че навярно в канцеларията на Светата римска империя действа предател, който е изпратил в Константинопол препис от тяхното писмо. Фридрих се заклел, че ако го открие, ще му изтръгне всичко, което му стърчи от тялото.

След това ги запитал дали не трябва да очакват някакви действия от страна на Мануил. И дали писмото не е било написано, за да оправдае един негов поход към Индиите. Кристиан мъдро му припомнил, че две години по-рано Мануил бил нападнал във Фригия селджукския султан на Кония и претърпял страшен разгром при Мириоцефал. Това му стигало, за да го държи далеч от Индиите за остатъка от живота му. Дори, ако човек се замислел, това писмо било тъкмо начин, доста детински, да си възвърне малко от достойнството, когато бил загубил много от него.

И все пак дали имало смисъл, при това положение, да се разпространи писмото, изпратено на Фридрих? Дали не би било по-умно да се промени текстът му, за да не си помислят всички, че е било преписано от писмото, пратено на Мануил?

— Ти си бил в течение на тази история, нали, господин Никита? — запита Баудолино.

Никита се усмихна.

— По това време нямах и трийсет години и събирах данъци в Пафлагония. Ако бях съветник на василевса, щях да му кажа да не прибягва до толкова детински интриги. Но Мануил слушаше прекалено много своите придворни и евнуси, обслужващи покоите му, дори и слугите си, и често се поддаваше на влиянието на някои монаси, виждащи разни небесни явления.

— Аз се вбесявах, като се сещах за онзи червей. Но това, че и папа Александър беше един червей, по-лош от Зосим и по-лош от саламандрите, открих през септември, когато до императорската канцелария достигна един документ, който вероятно е бил изпратен и на другите християнски крале, както и на гръцкия василевс. Беше копие на едно писмо, написано от Александър III до отец Йоан!

Разбира се, Александър бил получил копие от писмото на Мануил, може би знаел за отдавнашното пътешествие на Хуго де Габала, може би се страхувал, че Фридрих щял да извлече полза от съобщението за съществуването на краля-първосвещеник и ето че той бил първият, не да получи поканата, а да я изпрати, директно, още повече, че в своето писмо той заявявал, че веднага е натоварил свой пратеник да преговаря с отеца.

Писмото започвало така:

Епископ Александър, служител на служителите Господни, на скъпия Йоханес, син Иисусов, прочут и велик господар на Индиите пожелава здраве и изпраща своята апостолически благословия.