Баудолино

Баудолино бил впечатлен от тънкостта на този довод и поискал от Зосим да му обясни как Козма — а следователно и отецът — са виждали вселената.

— А, не — отвърнал Зосим, — аз картата знам как да я намеря, но не знам защо трябва да я дам на теб и на твоя император.

— Освен ако той не ти даде толкова злато, че да можеш да тръгнеш с добре въоръжен отряд.

— Точно така.

От този момент нататък Зосим не проронил ни дума за картата на Козма или по-точно от време на време я споменавал, когато достигал върховете на опиянението, но и тогава само рисувал неясно с пръст във въздуха тайнствени очертания и при това се спирал преди да ги завърши, сякаш усещайки, че е казал твърде много. Баудолино му наливал още вино и му поставял привидно странни въпроси:

— Но като стигнем близо до Индия и конете ни се изтощят, нима ще трябва да яздим слонове?

— Може би — отвръщал Зосим, — защото в Индия се срещат всички животни, които са споменати в твоето писмо, и още много други, освен коне. Но имат и коне, защото си ги докарват от Циниста.

— А каква е тази страна?

— Това е страната, откъдето пътешествениците донасят копринените червеи.

— Копринените червеи? Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че в Циниста има едни яйчица, които там поставят в пазвите на жените и от тях, съгрети от топлината, се излюпват едни малки червеи. Поставят ги върху черничеви листа, които им служат за храна. Когато пораснат, те пускат копринената нишка и се увиват в нея като в ковчег. После се превръщат в чудни пъстри пеперуди и пробиват пашкула. Преди да излетят, мъжките проникват отзад в женските и на двойки живеят, без да се хранят, от топлината на своята прегръдка, докато не умрат, като в това време женската измътва яйчицата си.

— Човек, който твърди, че коприната се прави от червеи, не заслужаваше никакво доверие — каза Баудолино на Никита. — Той шпионираше за своя василевс, но за да открие Господаря на Индиите, беше готов да тръгне и с парите на Фридрих. После, ако успееше да стигне до него, щеше да се изпари. И все пак намекът му за картата на Козма ме възбуждаше. Тази карта ми се явяваше като Витлеемската звезда, само че водеща в обратна посока. Би ми помогнала да измина от края към началото пътя на влъхвите. Затова, смятайки се за по-хитър от него, се стремях да го накарам да премине границите на своята сдържаност и да стане по-глупав и по-бъбрив.

— А какво се оказа?

— Оказа се, че той е по-хитър от мен. На следния ден не го видях и неколцина от събратята му ми казаха, че се бил завърнал в Константинопол. Беше ми оставил един писмен поздрав. Той гласеше: „Както рибите умират, останали на сухо, така и монасите, които се забавят вън от килиите си, отслабват връзката си с Господа. През тези дни реката на духа ми пресъхна в греха, позволи ми да намеря отново свежестта на извора.“

— Може би е казвал истината.

— Ни най-малко. Беше намерил начин да издои злато от своя василевс. И то за моя сметка.

17. Баудолино открива, че отец Йоан е писал на твърде много хора

Следващия юли Фридрих пристигнал във Венеция, придружен от Равена до Киоджа по море от сина на дожа, после отишъл в църквата „Сан Николо ал Лидо“ и в неделя, 24-ти, се появил на площад Сан Марко и там коленичил в нозете на Александър. Онзи го вдигнал и го прегърнал с показна сърдечност, докато наоколо пеели „Слава на Господа“. Бил истински триумф, макар да не било ясно за кого от двамата. Във всеки случай бил сложен край на една война, продължила осемнайсет години, и в един от следващите дни императорът подписал военно примирие за шест години с градовете от ломбардския Съюз. Бил толкова доволен, че решил да остане във Венеция още цял месец.

Една сутрин през август Кристиан де Бух извикал при себе си Баудолино и неговите хора, наредил им да го последват при императора и когато се изправили пред Фридрих, му подал с драматичен жест един пергамент, целия накачен с печати:

— Ето писмото на отец Йоан, което стигна до мен по конфиденциален път от византийския двор.

— Писмото? — възкликнал Фридрих. — Но нали още не сме го пратили?

— Така е, но това не е нашето, а друго. Не е адресирано до теб, а до василевса Мануил. Във всичко друго е точно като нашето.

— Значи този отец Йоан първо предлага съюз на мен и после го предлага на ромеите? — разгневил се Фридрих.

Баудолино бил смаян, защото много добре знаел, че има едно-единствено писмо на отеца и че го бил написал сам той. Ако отецът съществувал, възможно било да е написал друго писмо, но естествено не това. Поискал да се запознае с документа и след като набързо го прочел, казал:

— Не е съвсем същото, има дребни различия. Татко мой, ако ми позволиш, бих искал да го разгледам по-подробно.

Оттеглил се със своите приятели и заедно прочели и препрочели множество пъти писмото. Преди всичко и то било на латински.

— Това е странно — отбелязал раби Соломон, — защото го изпраща на гръцкия василевс.

И наистина то започвало така: