Библиотеката на Въглен връх

Под гъстия кървав перчем бръчки прорязаха челото на Дейвид. Той срита Ъруин, но доста разсеяно. Изучаваше я с поглед и се опитваше да разбере дали тя го лъже. Падаше си малко телепат и тя го знаеше. Не чак в същата степен като Бащата, но успяваше да различи разни неща в ума на враговете си, особено в разгара на битката. Тя можеше да прикрие истината зад думите си, да го остави да се чуди, но не го направи.

— Елементът изненада — произнесе той бавно. — Да. Бих казал, че наистина разполагаш с него. С нож. — Той люшна глава. — Да се шашнеш. Доколкото това има значение, и аз самият се склонявах към ножа. Най-простите оръжия са единственият шанс срещу противник като Бащата. Повечето хора не биха го разбрали. — Замислено впери в нея очи. — Май съм те подценявал, Карълайн.

На Карълайн не й се искаше той да продължи да размишлява в тази насока.

— Някой успя ли да се измъкне от дома на госпожа Макгиликъти?

Ъруин бе успял да се вдигне на колене и сега бавно отпълзяваше от тях.

— Не! Почти съм сигурен, че само ние с Маргарет успяхме. Ония войници за американци си ги биваше. Мишка би могла да се изшмули навън може би, ама друго — надали. А… извинявай, Карълайн, вие с Майкъл си бяхте приятелчета, нали?

Карълайн усети как погледът на Маргарет, алчен и жежък, падна върху нея. Внимаваше, като говори, чувствата да не проникват в гласа й.

— Не — каза тя. — Не особено.

Маргарет се намръщи, разочарована, и отново се съсредоточи върху главата на президента.

— И сигурно и рейссак ейриал е твой? — Дейвид разговаряше непринудено, но никого не успяваше да залъже. Щом рейссак бе неин, това означаваше, че е действала сама. След смъртта й Библиотеката щеше да остане без защита и Дейвид рано или късно щеше да намери как да проникне вътре. А после двамата с Маргарет без никаква съпротива насреща им щяха да опоскат Бащините каталози и Вселената щеше да бъде погълната от мрак, в сравнение, с който третата епоха щеше да е същински рай. С ъгълчето на окото си Карълайн забеляза, че Ъруин е стигнал до тротоара.

— Мой е, да.

— Така си и мислех. И какъв ти беше планът? Мислеше си, че двамата с Нобунунга ще тръгнем един срещу друг сигурно?

— Това бе възможност, която обмислих. — Вярно си беше. Освен това я бе отхвърлила. — Но той умря по-рано, отколкото очаквах.

Ъруин, каталясал, вдигна празния пистолет и го огледа, сякаш не можеше да си спомни какво точно е това.

— А после… какво? Ония войници трябваше да ме гътнат ли? Американци?! Да убият мен?! — Той се усмихна. — Така ли?

Тя сви рамене.

— Евентуално. Много бяха. И имаха пушки. Ти не си неуязвим, Дейвид.

— Вярно си е — усмихна се Дейвид. — Нито пък ти.

— Ако ти кажа, че имам предло…

Докато успее да забележи, ръката на Дейвид се стрелна напред и лявата й буза се взриви от болка. Усети вкуса на кръв.

— … предложение? Можем да обединим сили, Дейвид. Винаги съм ти се възхищавала, и ти го…

Нов шамар и още болка, този път отдясно. Маргарет се изкикоти.

— … знаеш. Възхищавах се на силата ти. — Сърцето й бе сякаш от лед. Тя падна на колене, лицето й бе на педя от чатала му. — Аз мога да съм твоя. Доброволно. Винаги съм го искала, знаеш ли. Често си мислех за теб. Тайно. Щях да си кажа, но съм толкова стеснителна…

Зъбците на плана й се зацепваха един за друг и се нареждаха в окончателна позиция. Отначало бе отхвърлила този подход, без да се замисля. Твърде очебийна беше тази тактика. Чак след задълбочено изучаване се замисли сериозно над идеята. В текстовете на Бащата нейната ефективност се утвърждаваше непоклатимо. Както бе илюстрирано в безброй много бележки под линия, мъжете изглупяват с петдесет-шестдесет процента, щом и чаталът им е замесен. Близкото разстояние усилва ефекта. Сега с безпристрастно одобрение забеляза, че в дълбините на Дейвидовата пачка нещо се разшава.

Маргарет вдигна вежда. Ъруин навлезе залитайки в Гарисън Оукс, отвъд границата на рейссак.

„Засега е в безопасност.“ Карълайн насочи изцяло вниманието си към Дейвид. Изглеждаше скептичен, но не и незаинтересован.

— Ето — каза тя. — Нека ти покажа. — И тя посегна и погали крака му с върховете на острите си нокти.

Дейвид вонеше на разлагаща се плът и на кисела пот. Тя бръкна сред воланчетата, заопипва нежно и най-сетне докосна ствола на пениса му.

— Ето — каза тя. — Ето.

Прокара връхчетата на ноктите си надолу до скротума и го обхвана в шепа. Дейвид отметна глава. Тръпнеше от наслада.

— Ето. — Тя изръмжа и същевременно заби дългите лакирани нокти на лявата си ръка и дръпна надолу с всички сили. Не успя да отскубне и двата му тестиса, но единият все пак остана в шепата й. Подготовката му щеше да си каже думата — след преживяното в бика тя би си казвала думата и в най-невъобразими ситуации — но щеше да му потрябва време да се окопити. Беше спечелила няколко секунди.

Дейвид изрева и замахна слепешката с опакото на ръката си в опит да я зашлеви, но Карълайн се сниши под нея. Не беше толкова бърза като него, но разиграваше този миг от десет години насам. Пусна чатала му. Той инстинктивно отскочи крачка назад.

— Ах, ти, гадна кучко! — изръмжа Дейвид не без възхита.