Библиотеката на Въглен връх

Да, мамеше по малко. За пръв път се бе натъкнала на страницата за алшак уркун преди три години и оттогава залягаше над учението. Започна с каталога на Дженифър, а после скачаше от едно на друго, докато планът й започваше да се оформя. Учебната програма, която си състави, щеше да стигне до този том след месец-два. Но нямаше никакво търпение да се заеме с него и смяташе, че тази вечер заслужава да си угоди. Името на автора и заглавието бяха отпечатани на корицата с позлата, по западна традиция. Книгата се наричаше „Замисъл и изпълнение на убийство от мъст“ от Адам Блек.

Отвори на „Глава 11 — Бележки по покоряването на противник, имащ превъзходство във военно отношение“.

Чете до късно през нощта.

Много утешително въздействаше.

Глава 11 Бележки по покоряването на противник, имащ превъзходство във военно отношение

I

— Достатъчно се отдалечихме — каза Карълайн.

Стийв спря на около четвърт миля надолу по пътя от входа на Гарисън Оукс. Не си направи труда да отбие извън платното. Карълайн бе като на тръни, изнервена, и се люлееше напред-назад на седалката. Стийв никога не бе я виждал такава. Нага наблюдаваше като омагьосана от задната седалка.

Беше към девет часа вечерта. Сега дори и звездната светлина бе угаснала. „Дали е просто облачно, или е направила нещо и със звездите?“ Смътно осъзна, че е в нещо като шоково състояние.

— Защо спираме?

Карълайн посочи. Недалеч от входната табела светеше една улична лампа и лъчите й очертаваха долу малък остров сред дългото море от мрак. Стийв се взря. На светлото стояха трима души. Зрението му не беше достатъчно добро, за да различи лицата им, но се виждаше ясно, че единият е облечен с балетна пачка. В корема му избликна страх — рязък и студен.

— Това Дейвид ли е?

Карълайн стисна устни замислено, а после кимна.

— Тече му кръв. Ъруин явно е по-добър, отколкото бях преценила. Отдавна някой не беше пускал кръв на Дейвид.

— Това там долу Ъруин ли е?

Тя кимна.

— Той пък какво прави тук?

— Сърдит е и е дошъл да разкатае мамата на някоя гад.

— На някой конкретно ли?

— На врага. На мен, на Дейвид, на всеки, който е останал. Сетил се е, че най-накрая ще дойдем тук. Много е умен.

— Но какво…

— Шшт!

Ъруин вдигна пистолета и го насочи в лицето на Дейвид. Дейвид се ухили, наведе се и си залепи носа до дулото на пистолета. Ъруин стреля. Петлето удари празния патронник.

Дейвид зашлеви Ъруин по устата с опакото на ръката си.

— Добре — каза Карълайн. — Време е да влезем в играта.

— Какво?

— После — отсече тя. — Сега искам да отидеш в Библиотеката. Нали си спомняш коя къща е?

— Да, но… ти нали няма да ходиш там долу? — Стийв посочи уличната лампа и Дейвид. Нага изръмжа на задната седалка.

— Там отивам. А ти ще влезеш в Библиотеката. Там ще си в безопасност. Като приключа, и аз ще дойда.

— Какво? Ти луда ли си? Ти имаш ли представа тоя какво може да…

— Стийв, трябва да ме слушаш! — сопна се Карълайн. — Няма много време. Аз трябва да сляза там и ти не можеш да дойдеш.

— Ти отиваш там? Сама?

Тя кимна.

— Ще дойда с теб — заяви той. — Навярно мога да…

— Стийв, слушай! Не го казвам, за да те обидя, но ако се стигне до бой срещу Дейвид, ти нямаш абсолютно никакъв шанс да спечелиш. Няма как да стане.

Стийв отвори уста да отговори, но после се сети как Дейвид бе довтасал в затвора, въоръжен само с копието си, и как беше застлал коридорите му с трупове на въоръжени мъже. Затвори уста. След малко се обади:

— Добре. Схванах. А ти имаш ли?

— Имам не просто шанс.

— Карълайн, освен ако не си много по-добър боец, отколкото се издаваш…

— Стийв — прекъсна го тя. — Върви. Просто върви. Аз ще се оправя. Рейссакът ще ти осигури безопасност. Никой от важните не би могъл да се добере до теб там.

— Как е възможно да го знаеш?

— Просто го знам. — Тя се поколеба. — Много отдавна имаше едно… нещо като тържествено посрещане. Празненство. И основното ястие бяха две сърни. Това е тригерът на рейссак. Никой от опиталите месото им не може да припари до Библиотеката. А това са всички, които имат някакво значение. Там нищо няма да те застрашава.

— Но…

— Просто върви, Стийв. Всичко ще е наред, ако го оставиш на мен.

Спогледаха се ядно. След много време Стийв каза:

— Да, добре. Но какво искаш да направя, ако не се получи така, както си мислиш? Да се върна тук, или…

— Не — заяви тя с категоричен глас. — Не се опитвай нищо да направиш. Аз бих могла и да загубя. Възможно е. Може и да се случи. След няколко минути така или иначе ще разберем. Ако не дойда да те взема след някъде около час, или ако въобще някога видиш Дейвид — нищо не се опитвай да правиш. Намери отнякъде пистолет и си пръсни мозъка. Или пък се обеси. Или скочи от някой мост. Както ти дойде. Дейвид не може да възкресява, още не. Като се научи, сигурно ще е забравил за теб.

Стийв зяпна насреща й.

— Говоря буквално — поясни тя. — И не се майтапя. Това не е шега. Кажи ми, че разбираш.

След продължително време той й кимна едва забележимо.

— Разбирам — каза той. — Да. — Не беше наясно дали това е истина или не.