Библиотеката на Въглен връх

— Да, права си. Сигурно не е това. Аз все гледам да мисля най-доброто за хората. Това е слабост. По-скоро сигурно се шашка, че някой ден мога просто да си го зарежа умрял.

Карълайн беше предъвквала разни начини да повдигне точно тази тема. Струваше й се, че знае отговора, но го дължеше на Дженифър.

— А ти би ли го направила?

— Какво да направя?

— Да го зарежеш. Умрял.

Дженифър вдигна очи от лулата си.

— Виж сега, странно, че ме питаш. Онзи ден без малко да стане. Двамата с Маргарет си спретнаха една от техните вечери… — Тя изви многозначително вежда. — Сутринта трябваше да отида там и да си свърша работата.

— Да ги изцелиш?

— Да ги възкреся.

— Сериозно? И двамата?

Дженифър кимна.

— Напоследък се случва поне по веднъж месечно. Мисля, че е хрумка на Маргарет. Почна се преди две години със счупени ръце. И оттогава мащабът се разраства. Като приключи с нея, след това се беси с клуп.

— Разбирам.

— Така ли? Я ме светни тогава. — Дженифър въздъхна. — Както и да е, стоях там и ги гледах… Много тежко беше, поне за половин ден работа… И ми хрумна как като че никой няма представа колко време минава, докато ги върна към живота. И с тая ненавист на Алисия към часовниците… — Видеше ли часовник, тя го трошеше. Карълайн държеше своя в едно чекмедже. — … тук е доста трудно да се оправиш кой ден е днес. — Дженифър си дръпна от лулата. — Та се позамислих аз за тая работа, а после затворих и слязох на закуска.

— Еха! — ухили се Карълайн и тръсна глава. — Ден-два без Дейвид, а?

И Дженифър й се ухили.

— Не очаквах някой от вас да има нещо против.

— Щяхме да те честваме с парад. Защо нищо не каза?

Изражението на Дженифър помрачня.

— Ами… не можа да се получи.

— Как така?

— Бащата се прибра по-рано — отвърна тихо Дженифър. — Същия следобед. Той ги откри и ги върна към живота.

Студена вълна от страх за Дженифър обля Карълайн. Също както тя превеждаше при нужда, Дженифър носеше отговорност да ги възкресява, като умрат — или в предварително уговорено с покойника време, или, в случай на злополука, възможно най-бързо. Да изоставиш умишлено каталога си, не беше толкова тежко провинение като споделянето му с други, но си бе тежко.

— О… О, не! И какво направи той?

Дженифър я погледна спокойно.

— Заведе ме горе при бика.

— Боже Господи!

— Знам. Такъв страх не помня! Не, не ме накара да вляза в него, само се качихме горе. И ме нахока едно хубаво. За професионалната отговорност, че пациентът разчитал на мен и прочие.

Карълайн се облещи насреща й.

— И само това?! — Да я вкара в бика вярно щеше да е малко прекалено, дори и по критериите на Бащата, но тя би очаквала нещо като петдесет камшика. Минимум петдесет! Нищо малко по-поносимо от одиране жив не би я изненадало.

Дженифър кимна.

— Само това.

— Да имаш представа защо?

Дженифър сви рамене.

— Към мен той никога не се е отнасял толкова строго, колкото към вас, останалите, но за такова нещо… И аз бях не по-малко изненадана от теб.

Карълайн я погледна с очакване.

— Не знам точно, обаче… виж какво, между нас да си остане, става ли?

Карълайн кимна.

— Мина ми през ум, че ако нещо се случи с Бащата, може да съм единствената тук, наоколо, която може да го върне към живота.

— Ами…

— Лизел — това бе една от придворните на Бащата — вече е понатрупала годинки, а и честно казано, нея никога не я е бивало кой знае колко. Обаче съм чувала слухове, че може да имат… политически търкания. Примирието им никога не е било от леките. Лизел никога не е била кой знае колко доволна от това повторение на реалността, така разправят. Доколкото знам аз, ние с нея сме единствените, освен Бащата, изучавали белия фолиант. — В белия фолиант бе записана тайната на възкресението.

— Интересно — отбеляза Карълайн. — Замисляла ли си се как би постъпила, ако се стигне до това?

— До кое да се стигне?

— Ако Бащата умре и ти си останала единствената, която може да го върне към живота — уточни спокойно Карълайн.

Дженифър се стресна, а после произнесе официално, все едно говореше пред публика.

— Ще възкреся Бащата, разбира се.

— Разбира се — повтори Карълайн.

А после Дженифър продължи шепнешком:

— Аз… Карълайн, не знам дали ти го знаеш, но има неща, за които дори не ти се мисли! Не и в близост до Бащата, а може би и навсякъде! Съвсем буквално ти говоря. Дори не си го помисляй! — Тя млъкна и додаде едва чуто: — Той го чува.

— Знам — отвърна Карълайн, също шепнешком. И действително го знаеше. „Но съществува и такова нещо като пресметнат риск.“ Запита се дали Дженифър знаеше за него? Вероятно не. Нежните и уплашени хора не се замисляха особено над пресметнатите рискове. — Той не може да бъде навсякъде и винаги, нали?

Очите на Дженифър се присвиха. Тя се извърна, а после се заигра с връвта на торбата си.

— Повече не искам и да чувам за това. Сериозно, Карълайн. Нито сега, нито никога! Нищо няма да кажа за това… Няма дори и да мисля за това, стига да успея, но никога повече не ми споменавай нищо подобно! Ако го направиш, отивам право при Бащата! Ясна ли съм?