Библиотеката на Въглен връх

— Ясна си — отвърна тя. Професионалистът в нея забеляза, че Дженифър използва израза „Ясен ли съм?“ — предпочитаният от Бащата вариант, вместо по-обичайното „Ясно?“, което употребяваха помежду си. „Трябва да прекарва много време с него“ — помисли си Карълайн.

— Няма. И аз нищо не исках да кажа, Дженифър, просто…

Карълайн кимна. Мълчанието сякаш беше по-безопасно.

Дженифър пъхна чифт щипци в торбата си и я затвори.

— Добре. Виж, аз трябва да тръгвам. Сигурно ще ти е полезно да поостанеш на спокойствие.

— И една баня също ще ми е полезна. Но ти благодаря, Дженифър. За всичко.

— Моля, моля! — Дженифър се поколеба. — Виж… По-късно вечерта с Лиса и Алисия ще пушим трева и ще се качим горе да гледаме Млечния път. По женски, но Питър ни приготви кошница за пикник. Много ще ни е приятно и ти да дойдеш.

— Много си мила, но не мога. Поизостанала съм. Предстои ми изпит и…

Дженифър вдигна ръка.

— Какво?

— Ще ме прощаваш, Карълайн, ама глупости говориш. С нищо не си изостанала. С твоите темпове на работа можеш цяла година да си лежиш умряла и пак да изпревариш графика с две седмици. Защо не дойдеш с нас? Ще е голям кеф. Нали все още помниш какво е кеф?

Карълайн й се усмихна отново, забележимо по-хладно.

— Наистина не мога.

— Мда… — Дженифър забарабани с пръсти по рамката на вратата. — Нямах намерение да повдигам този въпрос толкова рано, но…

— Аз наистина трябва да…

— Отдели ми само секунда, става ли? Няма да те забавя.

Карълайн кимна едва-едва. Сега на лицето й нямаше и помен от усмивка.

— Благодаря ти. — Дженифър вдъхна дълбоко. — Виж… В моя каталог влиза и това да те учат как да разговаряш с хората. С някои хора трябва да увърташ около ситуацията. За други трябва да разкрасяваш нещата и да им докарваш най-добрия възможен фасон.

— Нима? Колко интересно.

— Но към силните хора най-добрият подход е да зарежеш всички тия номера. Просто излагаш фактите. Възнамерявам да подходя към теб точно така.

— Признателна съм ти. Винаги си била добра приятелка, Дженифър. Винаги си била много…

Дженифър вдигна ръка.

— Спести ми го. Аз съм откровена с теб, Карълайн. Благоволи и ти да си откровена с мен.

Карълайн кимна.

— Добре. Щом така желаеш. Какво искаш да ми кажеш?

— Благодаря ти. Ето какво мисля: има един особен вид лудост, на която са податливи хората тук. Маргарет е най-тежкият случай, за който съм чувала. И у Дейвид я има. И двамата са загубена кауза… Ще се старая, но ако нещата не се променят радикално, това тяхното аз няма да мога да го оправя.

— Това какво общо има с…

— И ти проявяваш признаците — заяви сериозно Дженифър. — Щях така или иначе да повдигна въпроса, още преди да стане тази… работа… с Дейвид.

— Признаците?

— При този особен вид лудост преставаш да се стараеш да подобряваш нещата. Стараеш се да увеличиш до максимум лошото. Преструваш се, че то ти харесва. Най-накрая започваш да действаш така, че максимално да влошиш нещата. Това е механизъм за избягване. — Дженифър погледна Карълайн право в очите. — В действителност той не действа. Точно затова му казват лудост.

— Разбирам — рече Карълайн. — Много интересно. Мерси за информацията.

Дженифър се облегна назад с въздишка.

— Да, добре. Само се позамисли над това, става ли?

— Ще се замисля.

Дженифър отвори вратата и, каква радост, излезе в коридора.

— Виж, ако не ти се идва довечера, лошо няма. Не мога да те принудя. Но мисля, че трябва да дойдеш. Това е професионалното ми мнение, а също и мнението ми като твоя приятелка. Освен това, ако ти дойде желанието да поговорим повече за… нали се сещащ, за онова другото… Не че ще стане, но току-виж пък ти дойде… Знаеш къде да ме намериш. А ако ти липсва — успех ти желая, и моите съболезнования.

Двете дълго се гледаха. Най-сетне Карълайн се обади:

— Това ли е всичко?

Дженифър завъртя очи.

— Да, това е всичко.

— Още веднъж благодаря.

— Да, разбира се. Срещата ни е по залез при нефритовата стълба.

Карълайн захлопна вратата.

II

Щом Дженифър си отиде, Карълайн слезе долу в баните. Те бяха общи и се ползваха и от двата пола, но в момента там нямаше никого. Тя напълни една вана с гореща вода и се изкъпа, стана и се подсуши.

Взе чиста хавлия, за да я облече, погледна я и я окачи обратно. Напълни ваната втори път. Дори и сега усещаше неговата мръсотия по себе си. Затършува в шкафа, намери много корава четка и разяждащ сапун за отмиване на катран и определени токсини и се търка с тях, докато кожата й се ожули, търка до кръв. Спря едва когато се усети, че ридае. После се стегна и се избърса за втори път.

Докато се обличаше, влезе Рейчъл и я погледна състрадателно.

— Здравей — каза тя. — Крепиш ли се?

— Доста добре. Защо? — Тя се зае да си повдигне косата.

— Аз, ъъъ… нали знаеш. Чух. — Рейчъл дойде и сложи ръка на рамото й. — Ако искаш да наминеш по-късно, ние с Алисия можем да…

Карълайн сведе поглед към ръката на Рейчъл.

— Благодаря, но съм добре — каза тя. — Наистина. Нищо работа.

— Ъъъ… добре. Щом казваш. Но ако размислиш…

— Много си мила. — Гласът й прозвуча малко като гласа на Дейвид. Никоя от тях не го осъзна, но ръката на Рейчъл се отпусна надолу.

— Добре — каза пак Рейчъл.