Библиотеката на Въглен връх

— Така си и мислех. Да. Единствено така някой може да достигне до теб, нали? Единствената възможност ти да се… пробудиш. Да отхвърлиш студенината.

Тя не отговори.

Стийв кимна вглъбено, а после се усмихна.

Имаше нещо различно в тази усмивка. Какво се бе променило?

— Ти така и не го каза направо, но мисля, че съм се досетил какво е. Говоря за главнята на сърцето. — Като все тъй се усмихваше, той стана и отиде до тенджерата.

Не се досети веднага, но го разбра. „Той е умиротворен — осъзна. — Това е различното в него. За първи път изобщо го виждам да изглежда наистина щастлив.“

Застанал до плота и все тъй усмихнат, той взе портокаловия сок.

— Още едно питие?

— Не — отвърна тя дрезгаво. — Какво правиш?

— Как се радвам, че ме попита. Благодаря ти, че ми помогна да премина към другата тема. Сигурна ли си, че не искаш още едно питие?

Тя поклати глава.

— Е, и така става. — Той взе тенджерата с „Евърклиър“ и я изля върху главата си.

Стаята се изпълни с острия химически мирис на 90-процентов чист етанол. „Той е силно запалим“ — внезапно осъзна Карълайн.

— Сега, сладурче! — подвикна Стийв на Нага.

Карълайн стремително се втурна да го спре. Нага още по-стремително й препречи пътя.

Стийв й се усмихна — спокойна, приятелска усмивка.

— Преди да се приближа към моята представа за Буда, почтително ще те замоля да възприемеш състрадателно отношение към по-дребните живи твари на този свят.

Той затвори очи. В ръцете му, кой знае как, се бе озовала запалката на Маргарет.

Щрак. Драс. Щрак.

А после изведнъж цялото велико и вечно настояще се разгоря със синкав пламък. Нага пазеше границата между Карълайн и Стийв — непреодолима ноктеста и зъбата ярост. Карълайн можеше само да гледа безпомощно как пламъкът превръща Стийв в пламтяща лой, обръща го в чер дим. „Обикновените хора горят изненадващо бързо“ — осъзна тя за първи път. След няма и минута той беше мъртъв. „В това навярно откриваме Божията милост.“ А отвъд нея — далечният мрак.

Останала сама, Карълайн усети вперените в нея студени погледи на Иша и Аша.

Някой крещеше.

Интерлюдия V Титан

I

Разбира се, Карълайн възкреси Стийв. Отне й две седмици. Започваше да схваща цаката на медицината, обаче изгарянията бяха сложна работа. Той й поиска още две бутилки „Евърклиър“. Каза му, че не могла да намери. Седмица по-късно дойде и го намери мъртъв във ваната, а до него лежеше бръснач. За да стигне до трупа, се наложи да упои Нага. С това се оправи горе-долу за един ден, обаче му обърка кръвната група — всички новаци бъркат, но тя се разстрои — и той умря от сърдечна недостатъчност почти веднага щом се върна към живота. Тя смени самобръсначките с електрически и го възкреси за четвърти път, но на другия ден на вечеря той тегли малката си реч — „възприеми състрадателно отношение“? Какво изобщо значеше това, по дяволите? — а после удари с печеното една чаша препарат за отпушване на канали.

След това тя го остави мъртъв. Не можеше да понесе това. Повече не можеше.

Това се случи преди повече от месец. Сега напълно бе потънала в учението. Един ден, докато проучваше теоретичната рамка на вирусите на реалността, се натъкна на нещо, оставено не на мястото му. Там, сред бледолилавите томове по математика, се бе набутала една кафява папка. Оказа се, че съдържа наставления за овладяване на алшак шаболет.

И това промени всичко.

Сам по себе си алшак шаболет не беше от особено значение. По идея бе свързан с техниката, която бе открила на листчето — книгоразделител, направила я способна да се движи невидима из Библиотеката. Единственото му предимство пред алшак уркун беше, че можеше да се задейства много бързо, с една-единствена дума. Беше виждала как се прилага — веднъж.

— Денят на осиновяването. — Промълви го тихо, но огромните пространства на Библиотеката като че понесоха думите й и усилиха звука на гласа й. Тя погледна надолу към пергамента, който държеше в ръка.

„Чрез мойто изучаване на единствената Вярна Реч, що Всичко командува, изковах аз умението алшак шаболет, що бавното забързва.“

Тя разгъна свитъка още малко. Беше древен, написан преди Бащата да стигне до върха на своята мощ. Описваше маловажни процедури, приложими само от време на време. Спокойно можеха да изминат години и хилядолетия даже, без тя да се натъкне на него. Случайност? Възможно е, но там, където имаше пръст Бащата, случайностите й се струваха твърде съмнителни.

„Той е разчитал да го намеря.“

Отстрани имаше изрисувана на ръка с мастило илюстрация на човек, надбягващ мълния, и още една, не толкова избеляла, на същия човек, който гори и пищи. Лицето й помрачня.

— Алшак шаболет — произнесе тя, като изпробваше звуците.

„Но трепетно подхождайте към алшак! Туй е умение, опасно и в най-добри времена, и макар и в миг на нужда то да ти е голям приятел, то може да е и страшен враг! Само мъдрите трябва…“

До избледнялото древно мастило с химикалка бе надраскано следното:

Карълайн,

Оникс 7-9-5-12-3-3.7

Бащата