Библиотеката на Въглен връх

— Прочетох ти досието — рече Ъруин. — Ако онова, което разправяш, е истина, като че си се прецакал здравата и безвъзвратно.

Стийв му пусна крива усмивка.

— Да. Странно, ама и на мен ми хрумна същото.

— Някаква идея защо тя ще иска да постъпи така?

Стийв отново като че се сепна.

— Ти ми вярваш?

— Още не знам. Не си казал кой знае какво.

Стийв погледна обидено Дорн. Дорн не криеше факта, че според него жената, ако изобщо е съществувала, е ужасно удобна версия.

— Досега сякаш никой не се заинтересува. Но нека отговоря на въпроса ти — не. Нямам представа защо тя ще иска да постъпи така. Нито пък който и да било друг, ако става въпрос. — Ала щом го каза, нещо трепна в очите му.

— Съвестта ти е чиста, така ли?

Стийв го изгледа продължително и преценяващо.

— Ти май почти нищо не пропускаш, а? Не. Съвестта ми не е чиста. Много отдавна аз извърших нещо. Мой приятел пострада. Родителите му ме намразиха, вероятно дотолкова, че биха извършили нещо подобно, стига да се бяха сетили, но Силия умря от инфаркт преди седем години, а на другата година Мартин се застреля.

— Тъжна работа, еба си — изкоментира Ъруин.

— Подиграваш ли ми се?

— Не — отвърна Ъруин. — Схващам, ако това има значение. И аз съм свършил сума ти дивотии, които бих искал да върна назад. Сън не ме лови заради тях някои нощи.

Стийв се вгледа в него, после се поотпусна.

— Добре. Извинявай.

— Смяташ, че тая мацка, Карълайн, има нещо общо с това?

Бръчки се вдълбаха в челото на Стийв.

— Не виждам как може да има — рече той. — Обаче в нея има сума ти неща, които изобщо не разбирам.

— Защо не почнеш от самото начало — предложи Ъруин. — Разкажи ми всичко, което помниш. Недей да бързаш. Имам цял ден на разположение.

IV

— И после чух някакъв тип зад гърба ми — разказваше Стийв. Говореше вече близо час. Имаше добра памет за визуални подробности и недотам добра за точните изказвания от разговорите. Описанието му на шантавото облекло на жената — колоездачен клин и гети?! — беше едновременно интересно и изненадващо подробно. Освен това, по професионалното мнение на Ъруин, звучеше като истинско. „И да лъже тоя пич, той не го знае.“ Той просто нямаше представа какво са му сторили, нито пък защо. И това натъжаваше Ъруин, еба ти.

— И тогава оня… Майнър… Той каза нещо в духа на „Арестуван си“. Поне два пъти го повтори. Държеше се бая странно, все едно не беше наясно какво става. Като зашеметен, сещаш ли се?

— Какво се случи след това? — попита Ъруин.

Стийв погледна надолу. Ъруин забеляза, че той избягваше да поглежда веригата около глезените си.

— Честно да си кажа, не помня. Помня как си помислих „Да му се не види, той има пушка!“ и горе-долу си представям лицето му, значи трябва да съм се обърнал. Но следващият ми ясен спомен е как се будя на пода. Нямах представа къде се намирам, а някакъв ме навикваше.

— Това сигурно е бил детектив Якобсен — рече Дорн. — Двамата с Майнър бяха приятели. Нея сутрин трябваше да ходят за риба. Той е открил тялото на Майнър и е извършил първоначалния арест.

— Благодаря — излъга Ъруин. Хич не му пукаше за Якобсен. Той замислено почука с химикалката си по бетонната пейка.

— Значи отричаш да си го убил? Майнър?

— Има ли значение?

— Сигур не — отвърна Ъруин. — Ама съм любопитен.

— Като че ли да. Отричам го, искам да кажа.

— Като че ли? — възкликна невярващо Дорн.

Стийв сви рамене.

— Както казах, не помня. Последният ми ясен спомен беше, че е жив. Когато се освестих на другата сутрин, беше мъртъв. Нямах никакви ядове с този човек. — Той въздъхна. — Наистина, ще ми се да се бях прибрал и да си бях легнал. Не знам това на него дали щеше да му помогне, но аз сигурно щях да съм си вкъщи с кучето си.

— Ти все пак мислиш, че го е убила тя?

— Пич — изрече Стийв с неподправена епична откровеност. — Представа си нямам, еба си.

Ъруин изчака за още, но това беше всичко. „Той няма какво повече да каже.“ Замисли се.

— Добре — каза той след малко. — Мисля, че беше доста откровен с мен. Оценявам го. Много мъже, с които разговарям, ме лъжат само защото им харесва как звучи. Затова ще ти спестя танцовите си врътки. Имам информация за тази жена — не е много, но ми се намира — която би могла да е от полза за твоето дело. Може би.

Стийв примигна.

— Давай.

Дорн вдигна поглед от документите си.

— Почти сигурен съм, че името на жената, която си срещнал, е Карълайн Сопаски. А казаното от теб досущ съвпада с малкото, което знаем за нея.

Стийв видимо се заслуша внимателно, може би дори у него се породи надежда. Мълчеше си.

— Слушам — каза Дорн.

— Както казах, аз работя за Държавна сигурност. Специален агент съм. Нещо като специалните агенти на ФБР, само че не ни се налага да носим костюми, ако не искаме. — Днес си беше облякъл сива фланелка и моряшкосин суитшърт с цип и качулка. Джинсите, които носеше, бяха същият размер като онези, с които отиде на празненството в гимназията по случай дипломирането си преди трийсет години.

— А с какво точно се занимаваш?

— Зависи. Много пъти просто проследявам интересни съвпадения.

— Какво искаш да кажеш?