Библиотеката на Въглен връх

— Ами, в днешно време Държавна сигурност е вързана кажи-речи за всичко. Нали го знаеш? Телефонни записи, търсене в интернет, библиотечни книги, банкови работи… всичко! Всичко това влиза в тая тяхна грамадна стая, проветрявана с климатици долу във Вирджиния. От другата страна излиза купчина странни съвпадения, които биха могли да представляват интерес за такива като мен. И затова примерно ако един и същи пич си купува еднаква разфасовка изкуствен тор от петнайсет-двайсет различни магазина „Хоум депо“, тази система може да забележи това. Схващаш ли?

— Май да.

— Или както е в този случай, да кажем, ченге пише рапорт. Те вечно пишат рапорти, завалиите. Отгоре на всичките обичайни простотии, които се случват с нас — прокурори, адвокати и прашасване, съществува и копие, което постъпва в онези машини във Вирджиния. И последния път един от изплувалите случаи беше…

— Моят? — попита Стийв, изведнъж заинтересован. — Намерил си нещо, което ме поставя извън подозрение?

— Не. Твоя не са го избрали. Там няма нищо необяснимо. Връзката, която кацна на бюрото ми, беше свързана с банков обир. Много смахнат банков обир, еба ти.

— Смахнат в какъв смисъл?

— Част от това е размерът на плячката — отвърна Ъруин. — При повечето обири човекът получава десет, може би петнайсет хиляди. Много често няма и толкова. Но този път са били по-скоро триста хиляди.

— Триста и седемнайсет хиляди — уточни Стийв. — Някъде толкова? — Цитира колко беше казала неговата тайнствена жена, че има в синята мешка.

Ъруин кимна.

— Да, наистина. Същото ми мина и на мен през ума. Както и да е, обирът е доста успешен. Много по-успешен от повечето. Необичаен е. И затова компютърът се заинтересувал и ми го подхвърли. Едно нещо, което би могло да го обясни, беше дали извършителите са били обучени.

Стийв набърчи чело.

— Обучени? Обучени от правителството, така ли?

— Да, ако щеш вярвай. КГБ през седемдесетте провеждаше курс точно по това. Обучение за подклаждане на метежи или някаква такава простотия. И ние също, беше част от Кю — курса за зелени барети. Вече не, обаче голяма част от ноу-хауто още циркулира. Та, мен затова ме привикаха. Получаваме такова повикване някъде веднъж на два-три месеца. Обикновено излиза фалшива тревога.

— Това важи и за тоя случай, освен ако не се появи причина да смятаме, че госпожица Сопаски е забъркана в някакви терористични простотии. По-неясното е точно в какво е забъркана. Защото банковите служители са й помогнали да извърши шибания обир. Каква е тая работа?

— Какво говорите? — попита Дорн.

Ъруин сви рамене.

— Точно това, което казах. Към три след обяд госпожица Сопаски — твоята Карълайн — и още едно друго маце, с непотвърдена самоличност, влезли в клона на Регионалната банка на Средния запад в центъра на Чикаго, на Оук Стрийт. Имаме ги заснети от камерата във фоайето. Изчакват на опашката като послушни клиентчета само малко повече от три минути. Когато им идва редът, двете застават пред касиерката, госпожа… — Ъруин се втренчи в бележките си — … Амрита Кришнамурти. Неидентифицираната жена й заговаря спокойно в течение на 37 секунди. А после… абе, я по-добре го изгледай сам.

Ъруин включи лаптопа си. Въведе „Майкрософт нещо си там“, отдели няколко секунди, за да затвори порносайтовете, и натисна бутона play.

— Запис от камерата за наблюдение — обясни той. — От банката.

Стийв постави лаптопа на една от бетонните пейки. Дорн гледаше през рамото му.

— Защо е облечена така? — попита Дорн. Карълайн изглеждаше що-годе приемливо, макар и малко старомодно — джинси и мъжка риза с копчета, боса — но другата жена бе по хавлия и каубойска шапка.

— Представа си нямам, еба си — отвърна Ъруин. — Първото, което ми хрумна, беше „метамфетамини“, но не мисля, че е това. Твърде заспала изглежда.

— Освен това всичките й зъби са още на мястото си — съгласи се Дорн. — Но може да е LSD.

Ъруин и Стийв го погледнаха.

Дорн сви рамене.

— Към половината от тия, дето ги хващат друсани с есид, са по хавлии. Има нещо в тая работа.

Те се позамислиха над това, после Ъруин отново кимна към лаптопа.

— Ей сега ще стане весело.

Жената по хавлия говореше на Амрита Кришнамурти. Карълайн й подаде синя брезентова мешка като онези, в които си носиш нещата на фитнес. Госпожа Кришнамурти махна на другите две касиерки и те се събраха наоколо да слушат. Жената с хавлията поговори още няколко секунди, а после докосна всяка от тях по бузата.

После касиерките се разделиха и почнаха да пълнят пликове с пари. Работеха бързо и забавяха темпото само за да махнат „бомбите“ с боя между парите и от време на време по някоя банкнота.

— Това белязаните банкноти ли са? — попита Дорн.

Ъруин кимна.

Записът беше с продължителност малко под три минути. Когато той свърши, Стийв му върна компютъра.

— Всички са помагали — установи Дорн.