Библиотеката на Въглен връх

— В никакъв случай! — отряза ниската и погледна партньорката си за потвърждение.

Високата зоотехничка оглеждаше Нага.

— Влезли сте тук с лъв на задната седалка на таксито ви?

— Ами, кажи-речи да.

— Откъде знаете, че тя няма да хапе?

— Просто знам. Вижте я, много тежко е пострадала. Неприятно ми е да ви причинявам това, но…

Високата сега оглеждаше него. Стийв притаи дъх.

След малко тя каза:

— Става ли ние да носим лъва, а вие да й държите… Нали е женска?… Главата.

— Става! — отсече Стийв. — Сега ще вляза в таксито.

— Добре, господине — каза ниската прекалено искрено.

— Само да сте побягнали, ще ви прострелям в колената! — заяви Стийв, размахал празния пистолет. — Сериозно говоря! Много съм точен. Имам сребърен медал от Олимпиадата през 92-ра. Изстрелът няма да ви убие, но ще ви осакати за цял живот.

Притисната до стената, тя пусна фалшива усмивка.

— Не бих си и мечтала.

Той се качи в таксито.

— Сега ще прибера пистолета. — Затъкна го отзад. — Ето. Няма и да го видите пак, освен ако не се опитате да бягате.

— Приятно ми е да го знам — каза високата.

— Добре, подгответе носилката.

Двете зоотехнички погледнаха лъва, а после се спогледаха помежду си.

— Добре — каза високата. — Да. — Тя впи очи в Стийв. — Ще й държите главата, нали?

— Ще й държа главата.

Тя кимна на другата и двете нагласиха носилката в хоризонтално положение.

Стийв им се усмихна.

— Благодаря. Много. — Той ги заобиколи и влезе в таксито. — Ей, Нага! Ей, голямо момиче! Почти стигнахме, сладуранке. — Той я погали по козината и зрелищно й провери превръзките.

Зоотехничките го наблюдаваха облещени.

— Пич, не мисля, че ти трябва да…

— Шшт! — Възможно най-нежно той подпъхна ръце под Нага. Нага поръмжа, но не се съпротивлява. Той напрегна мускули и я вдигна от седалката. Много беше тежка. Той не толкова успя да я пренесе, колкото да осъществи едно контролирано падане на пода на таксито и още едно върху носилката. „Сигурно съвсем съм бил превъртял, та да я изкарам от къщата.“

На носилката Нага вдигна глава и се взря в двете зоотехнички. Те примигнаха насреща й, усмихнати и обзети от явен ужас.

— Хвани й главата — каза високата прекалено нежно. — Ммм, става ли?

— Дръпни се малко назад — рече Стийв. — Не мога…

Те се дръпнаха на крачка от таксито.

Той изскочи навън и изсумтя, когато болката се стрелна от болния му глезен и го прониза като мълния. Подпъхна ръка под повдигнатата глава на Нага, положи другата на бузата й и я погали по муцуната. „Ако реши да направи нещо, аз няма как да я удържа, но това може да им даде една секунда да избягат.“ Заедно те се заклатушкаха през паркинга и влязоха в чакалнята.

— Трябва ни стая… веднага! — заяви високата.

Служителката на рецепцията хлъцна, скочи от стола и си изтърва химикалката.

— Стая, ъъъ… Втора стая.

— Отиваме.

— Пич, ама това е лъв, бе! — отбеляза непринудено хипарката с кошницата за котки. Стийв не й обърна внимание. Типът с папийонката се надигна и се стрелна навън през вратата. Малко по-късно и териерчето му го последва.

— Какво става… — разнесе се женски глас от дъното на клиниката. — А! — възкликна тя. — Майчице.

— Вие ли сте лекарят?

Жената зяпна и после затвори уста.

Стийв нямаше как да я обвини.

— Всичко е наред — каза той. — Нага няма да навреди на никого.

Тя се замисли.

— Да, добре. Аз съм доктор Доджсън. Тя… какво й е?

— Кучета — обясни Стийв. — Сбихме се с едни кучета. Разкъсаха й крака доста тежко. Мисля, че са прекъснали артерия. Направиха й две, ъъъ, вливания, но не мога да спра кръвотечението.

— Вързана ли е?

— Не — отвърна Стийв. — Но тя няма да ви навреди.

— Няма как да го знаете. Нищо няма да предприема, докато не вържат това животно.

— Добре, добре. Донесете каквото и да е, ще й го сложа. — Мислеше за намордник или може би някакви ремъци.

— Той има пистолет — обади се ниската.

— Аз ще си тръгвам — каза жената с кошницата за котки.

— Съжалявам, но не мога да ви позволя — каза Стийв. — И да, имам пистолет. Не съм дошъл тук да нараня никого, кълна се, но имам нужда от помощ. — В мислите си видя Джак, навеки в плен на мрака. Плесницата на Силия изгори бузата му. Той погледна умолително лекарката.

Доктор Доджсън стисна устни и заобмисля положението.

— Добре — каза тя най-сетне. — При две условия. Първо, пускате всички тук да си тръгнат. Второ, вие да забодете спринцовката в ранения лъв.

Благодарността на Стийв бе тъй безкрайна, че той онемя. Нищичко не каза, само кимна. Лекарката махна на всички да се изнасят. Жената с кошницата за котки изскочи навън. След малко я последва и служителката на рецепцията.

Лекарката се обърна към зоотехничките:

— И вие.

— Аз ще остана — отвърна високата.

— Джери, няма нужда да…

— Ще остана. Това не бих го пропуснала за нищо на света.

Всички погледнаха другата.

— Приятно ви прекарване — каза тя. Стийв пое от нея дръжките на носилката и тя се изнесе с мълниеносна скорост.

— Добре. — Лекарката насочи вниманието си към своята пациентка. — Хайде да я закараме във втора стая. Тя не е напълно съзряла. Имате ли представа колко годишна е?

Стийв поклати глава.

— Тегло?