Библиотеката на Въглен връх

— Вдигнах я, но нищо повече не можех да направя. Към деветдесет килограма, може би?

— Според мен са си сто като нищо. — Тя позамълча. — Вдигнали сте я? Сам?

— И тя ми помогна малко. — Без да пуска носилката, той наведе рамо надолу и показа. — Пожарникарска хватка.

— Добре. Е… вие какъв сте, звероукротител или… — Тя тръсна глава. — Няма значение. По-късно. — В стаята за преглед те положиха носилката на масата. — Джери, иди в „Мерк“ и провери каква доза ни трябва за стокилограмов лъв.

— Кетамин и ксилазин?

Лекарката смръщи лице.

— Освен ако ти не се сещаш за нещо по-добро? Това ми е първият лъв.

— Това ползвахме миналото лято. Отивам да донеса.

— Ще ни трябва и ендотрахеална тръба. Най-голямата, която имаме.

Задните лапи на Нага висяха от ръба на масата. Тя вдигна глава, огледа стаята и изръмжа. Лекарката отскочи леко назад.

— Няма нищо — каза Стийв и потупа Нага по врата. — Няма страшно.

Зоотехничката Джери се върна след малко с голяма спринцовка и плик с найлонови тръби, който подаде на лекарката.

Доктор Доджсън провери нивата.

— Това ли е всичко?

— Кетаминът малко не ни достига.

Лекарката вдигна вежди.

— Само малко.

— Добре, трябва да стигне. — Тя погледна лъва, намръщи се и подаде спринцовката на Стийв. — Някога, преди да сте слагали инжекция?

— Не.

— Няма нищо сложно. Тази е мускулна. Забивате бързо и после бавно инжектирате. Вижте дали можете да намерите място на задния крак, по-далече от раната. — Стийв пое спринцовката, а после тя се дръпна до вратата. — Джери… Зад мен.

Стийв огледа задницата на Нага и намери един доста голям, хубав мускул. Пробва да нагласи иглата.

— Така ли?

Лекарката кимна.

— Все едно боцкаш портокал — обади се Джери от коридора.

— Добре. — Стийв издиша шумно и се съсредоточи. — Айде. — И забоде иглата в бедрото на Нага. Тя вдигна глава, озъби се… и изрева.

Стийв отскочи назад. Спринцовката увисна от бедрото на Нага. Той вдигна пръст, все едно се караше на непокорно дете:

— Лошо коте! Бъди послушна!

Ръмженето й бавно утихна. Стийв направи крачка напред, после и втора.

— От това ще ти стане по-добре. — Той хвана спринцовката.

Щом я докосна, Нага се сепна. С див вой, от който на Стийв едва не му се изпразниха червата, тя го удари по гърдите с дясна лапа. Ноктите й изровиха дълбоки бразди в плътта му. Стийв отскочи назад с крясък. Нага скочи от масата, приземи се с лапи на раменете му и го ухапа по лявата ръка. Някой в коридора изпищя.

Стийв — странно, но никак не го беше страх — вдигна ръце на височината на гърдите, отблъсна с всички сили и откъсна Нага от гръдта си заедно с доста кожа от гърба и рамото му. Нага се блъсна в стената и отскочи.

Следвайки инстинкт, който не разбираше съвсем, Стийв зашлеви лъвицата по лицето. Тя не го ухапа, нито го одра — сигурно от изненада, но отново нададе рев.

Стийв ревна насреща й:

— Давай де! Искаш да умреш накрая ли? Още ти тече кръв ма, скапанячке! Хапи ме колкото си щеш и ходи да си кървиш на паркинга! Да видим някой дали ще ти завлече грамаданския гъз до зоопарка! Айде да видим! — Капки от неговата кръв покапаха по пода и се смесиха с нейната. И двамата се изгледаха зверски. — Давай де!

След малко Нага се свлече до стената. Миг-два по-късно спря да ръмжи.

— Да — рече Стийв. — Така си и мислех. — И вдигна спринцовката от пода.

Зад гърба му лекарката извика:

— Според мен не бива да…

— Да, да, да. — Той отиде при Нага. Тя изръмжа пак и показа дълги бели зъби на фона на розови, здрави венци. „Бас държа, че капилярната й реакция в момента е доста добра.“ Без да обръща внимание на ръмженето й, той издърпа здравото й дясно бедро от стената и заби иглата в него. Тя пак изрева — тътнещ басов рев, от който стъклата на прозорците издрънчаха.

— Млъквай, ма!

— Бавно — обади се доктор Доджсън. Гласът й прозвуча приглушено. Стийв се огледа назад. Вратата беше почти затворена. Тя надникна вътре — показа се само до очите.

Той започна мъчително да натиска буталото, милиметър по милиметър. След малко спринцовката се изпразни. Стийв извади иглата и я захвърли настрана.

Нага го погледна объркано.

— Готово! — процеди саркастично Стийв. — По-добре ли ти е?

Нага го позагледа, а после се свлече. Малко по-късно положи глава на пода. Стийв също се свлече, опрял гръб на стената. Лопатките му като че бяха мокри. Изправи се пак, обърна се и погледна. Там, където се бе опрял, на стената имаше голямо кърваво петно. Той се обърна към ветеринарката:

— Да имате лепенки?

— Джери, донеси ми марля и лейкопласт.

Нага лежеше в полусъзнание на пода.

— Мисля, че можете да започвате — каза Стийв.

— Още не. Оставете да подейства десетина минути.

— А, добре. Силно ли кървя? — Той отиде до нея и й показа гърба си.

Тя го огледа.

— Лоша работа. Но мисля, че е повърхностно. Сигурно обаче ще ви останат белези. Трябва да ви позашият.

— Надали ще е проблем. Сигурно някой скоро ще дойде да ме арестува.

— Не се и съмнявам. По-голяма тъпотия май не съм виждала. — Умълча се. — Не ти липсва храброст, ама си много, много тъп. Този лъв твой ли е?

— Не точно. Но нещо такова. Срещнахме се едва преди няколко часа.

Тя вдигна вежди.

Стийв сви рамене.