Божият гняв

Той погледна отново към момичето — изпълнените с омраза очи; раменете и главата, опрени на големите възглавници. Тя сякаш не забелязваше присъствието му, а гледаше към баща си. После изведнъж, точно когато започна отново молитвите си, Ателстан чу писъци и викове в помещението отдолу, а после шум от тичащи крака по стълбите. Дишайки тежко, Кранстън влетя в стаята и едва не събори монаха.

— Проклета малка кучка! — изрева той на момичето.

Ателстан го изгледа удивено. Осъзна, че тропането по стените е спряло. Но момичето продължи да крещи обвинения, докато Кранстън не отиде при леглото и не я зашлеви здраво по двете бузи. После я хвана за раменете и я разтърси.

— Спри! — изрева той. — Спри, лъжлива малка уличнице! — той погледна гневно Ателстан. — Мамят те, братко — коронерът пак разтърси момичето. — Има малък таен заговор между тази мома и прислужницата й.

Думите му предизвикаха желания ефект. Момичето млъкна. Омразата в очите й избледня и тя погледна със страх Ателстан, а после и сър Джон. Кранстън седна на ръба на леглото и избърса потта от челото си.

— Тази малка палавница — той дишаше тежко — и дойката й са сътворили тази смесица от лъжи и измами. Хайде, човече! — той поведе Уолтър Хобдън напред. Бащата на момичето предпазливо влезе в стаята, а то скри лицето си в ръце и захлипа тихо. — Не ти ли мина през ум — подразни го Кранстън, — че всичко това е номер?

— Но тя изгони Ана — изхленчи мъжът.

— Слушай, малоумнико — отвърна Кранстън и се изправи, — това е било част от маскарада. Двете само са изглеждали отчуждени! Докато Елизабет е събирала публиката тук, добрата й дойка отивала в помещението за миене на чинии и използвала дупките на комина и процепите между ламперията, за да стигне чукането дотук — коронерът отиде до малкото огнище. — Къщата е стара — обясни той. — Има комини, димоотводи и други стари проходи. Ако отидеш в помещението до кухнята, където е огнището за готвене, и започнеш да чукаш с пръчки на определено място в комина, шумът ще се чуе из цялата къща. И преди съм го виждал. Детска игра, която се играе в навечерието на Вси светии — Кранстън почука по ламперията. — Това сигурно помага. Така ехото е още по-силно. Слязох долу и видях старата Ана, седнала като вещица край огнището, заета да удря метални пръчки.

— Ами гласът? — Елинор Хобдън влезе в стаята.

— За Бога, жено! — присмя й се Кранстън. — Не си ли чувала някой да имитира друг човек? — той погледна към слисания Ателстан. — Мисля, че твоят помощник Крим, колкото и да е малък, ме имитира доста добре.

Монахът се усмихна леко. Почувства се облекчен от внезапното разкритие на Кранстън и обяснението на целия номер, но още се чувстваше много неспокоен.

— А миризмата? — подуши той въздуха.

— Сигурен съм, че има обяснение за това.

Кранстън коленичи, пъхна ръка под леглото и извади две малки гърненца. После мина от другата страна и откри още две. Вдигна едно, помириса го внимателно и направи гримаса от отвращение, докато го подаваше на Ателстан.

— Бог знае какво е това! Прилича на козе сирене.

Ателстан помириса и се извърна с отвращение.

— Козе сирене — прокашля се той — и нещо друго.

— Добре известен номер — забеляза Кранстън. — Отпуши гърненцата и миризмата на кочина ще е сладка в сравнение с това, което ще помиришеш — той се усмихна. — Остави отворените гърненца под леглото, размърдай завивките и се понася адска воня.

Ателстан погледна към хлипащото момиче. Врявата отвън показваше, че разярената Елинор Хобдън влачи старата дойка нагоре. Съпругата влезе, погледна с презрение мъжа си и бутна съпротивляващата се Ана, която сякаш всеки миг щеше да припадне от страх, върху тръстиките на пода. После отиде при Елизабет и рязко я дръпна за косата. Въпреки ужасната й измама, Ателстан изпита съчувствие към момичето. Лицето й изглеждаше ужасно със зачервените очи и бледите, облени в сълзи страни. Елизабет беше прехапала устни и струйка кръв се стичаше по брадичката й.

— Остави я на мира! — нареди той.

Елинор още веднъж оскуба силно момичето. Ателстан я хвана за китката.

— За Бога, жено, остави я!

Елинор колебливо се подчини, но изгледа гневно Кранстън.

— Тя е виновна в престъпление, нали? Престореното обсебване от демони и използването на такава измама е почти толкова тежко престъпление, колкото и да се занимаваш с черна магия.

Кранстън, у когото жената беше пробудила дълбока антипатия, кимна.

— Казваш, че трябва да я арестувам?

— Иначе ще изхвърля нея и проклетата дойка на улицата!

— Елинор! — изстена Уолтър. — Недей!

— Я млъквай! — сопна се тя в отговор и доближи лицето си съвсем близо до неговото. — Или те си тръгват, или аз!

Кранстън скришом погледна към Ателстан. Монахът безпомощно гледаше ридаещото момиче, докато Ана още клечеше като куче на пода. Елинор се върна и смушка Елизабет.

— Ставай от леглото и напусни веднага къщата!

— За Бога! — извика Кранстън.

— Сър Джон — каза Елинор, — ти не беше поканен в този дом. Тук си като представител на закона. Видя, че е извършено престъпление, но не проявяваш съчувствие към жертвите, а само към престъпницата.