Божият гняв

— Постъпихте разумно — прошепна той. — Все пак, мастър Боскъм, благодаря ти за загрижеността. Не беше нещо, с което старият Джак да не може да се справи.

— Защо беше това? — изпелтечи Лейф.

Кранстън погледна надолу по улицата с горчива усмивка.

— О, знам защо — замислено каза той. — И сега старият Джак е на ход.

ГЛАВА 9

Ателстан също беше умислен, докато коленичеше на стъпалата пред олтара на другата сутрин след литургия. Бяха дошли само трима души от паството му, ако не броим Бонавентура: Фламандката Пернел, проститутката Сесили в ярка рокля от тафта и Бенедикта, която току-що си беше тръгнала. Вдовицата беше уверила Ателстан, че ще отведе Елизабет Хобдън и дойката й Ана при монахините-миноритки по-късно сутринта.

Ателстан дъвчеше кокалчетата на пръстите си и гледаше полуотворената врата на църквата. Беше ядосан и обиден, надяваше се да успее да се владее по време на предстоящата среща.

Прекръсти се и стана при звука от стъпки, после мина през нефа, за да посрещне копача Пайк, който стоеше неспокойно до кръщелния купел.

— Отче, искал си да ме видиш.

— Да, Пайк. Моля те, затвори вратата.

Копачът се върна, затвори я, после се обърна и с изненада видя благия енорийски свещеник да се нахвърля върху него като рицар в атака. Ателстан сграбчи Пайк за мръсния жакет и го притисна към вратата. Мъжът не се съпротивляваше, уплашен от гнева, който пламтеше в очите на монаха.

— Отче, какво има? — заекна той.

— Проклет Юда! — Ателстан го разтърси. — Пайк, аз съм твой свещеник, а ти ме предаде!

— За какво говориш?

Но Ателстан зърна истината в уплашените му очи. Пусна го, отблъсна го и се върна през нефа.

— Не лъжи, Пайк! — извика той и думите му отекнаха в църквата. — Много добре знаеш за какво говоря! Ти беше единственият, който ме видя да свалям прокламацията от Ira Dei, закачена на вратата. — Ателстан се приближи към него. — Всъщност подозирам дори, че ти си я сложил там. Но да оставим това, Пайк. Ти играеш своите глупави, опасни игрички на бунтове и изграждане на Божието царство в Лондон. Но кажи ми, твоите съмишленици, Голямата общност на кралството, и Ira Dei знаят ли, че си предател? Шпионин на Джон Гонт? — Ателстан отстъпи. — Какво ще стане с теб, Пайк, ако разберат? Какво правят в твоето тайно общество с предателите?

Пайк стоеше с безпомощно отпуснати ръце и гневът на Ателстан започна да се разсейва при вида на смъртния ужас, който пролича по лицето и в позата на мъжа. Свещеникът приближи лицето си до лицето на копача.

— За Бога, Пайк, аз кръстих децата ти! Аз те причастявам. Аз ти се възхищавах, че работиш от зори до здрач, за да можеш да изхраниш семейството си — Ателстан си пое дъх. — Ти не си като мен, Пайк. Аз нямам семейство, за което да се тревожа. Но си добър работник, добър съпруг и баща. Защо ти е да се държиш като Юда с човек, който не само е свещеник, но и твой приятел? Не можа ли да ми се довериш?

Пайк безпомощно повдигна ръце и по лицето му потекоха сълзи.

— Пайк, не искам да те заплашвам — промърмори Ателстан. — Ще пазя тайната ти. Дори сър Джон не знае.

Копачът потътри крака.

— Не е точно така, както си мислиш, братко.

— Какво искаш да кажеш?

— Преди три месеца — заразказва Пайк — аз и неколцина други от Съдърк слушахме онзи луд проповедник — нали се сещаш, онзи с пламтящия кръст, пред „Сейнт Джеймс Гарликхайт“. После дойдоха войници и ни арестуваха. Имах избор: да платя глоба или да стана шпионин на Гонт. Глобата щеше да ме съсипе и… — гласът му пресекна.

— И какво?

Пайк погледна отбранително.

— Не вярвай на всичко, което чуваш, отче. Аз не съм един от онези фанатици. О, в началото бях, но не и сега. Не и откакто започнаха да говорят, че ще колят, че ще избият всички свещеници, че ще горят наред и добри, и лоши — той се засмя горчиво. — Не е трудно да предадеш нещо, в което вече не вярваш, отче. Колкото до милорд Гонт, той вече разбра, че не съм от най-способните шпиони. Казах му за бележката, закачена на църковната врата. Казах му и за един човек от Голямата общност на кралството, че е бил в Съдърк, три дни след като той си беше заминал. Не се тревожи, отче, Гонт нищо не печели от това, което му казвам.

Ателстан погледна едрия копач, който стоеше пред него със сведена глава. Ти си като всички обикновени хора, каза си Ателстан, приклещен между демони, които искат да унищожат всичко и онези, които искат да притежават всичко. Ателстан тръгна напред с разперени ръце.

— Съжалявам. Не си предател, не си Юда.

Пайк го хвана за ръката.

— Можеш ли да ми помогнеш, отче?

— Мисля, че мога, но ще отнеме време. Междувременно не прави нищо прибързано. И…

— И какво, отче?

— Какво знаеш за Ira Dei

Пайк се разсмя.

— Отче, аз съм малко листо на най-долния клон на голямо дърво. Дори не знам кои са водачите на бунта. Никой не знае кой е Ira Dei. Той се появява под прикритието на мрака, предава съобщението си и също така мистериозно си тръгва. Може да е всеки. Мистрес Бенедикта, Уоткин, дори сър Джон Кранстън! — Пайк се усмихна. — Макар че него хората биха познали. Отче, не знам нищо. Кълна се в живота на децата си!