Братството на розата

Все пак при почивните домове е сложно. Обширни, огромни, завършени. Само три. И понеже посетителите им клонели към по-напреднала възраст, климатът бил решаващият фактор. Не много студен и не много топъл. Не влажен, но не и отвратително сух. Рай в Рая. Заради нуждата от дългосрочна сигурност, почивните домове били разположени в традиционно неутрални страни със стабилна политика — Хонконг, Швейцария и Канада.

Манастирската долина. Британска Колумбия. Канада.

„Ермитажът“.

Елиът е потърсил уединение, надявайки се да примами Сол в капан.

Сол подкара Ийгъла по-нависоко, достигна края на гората, премина снега и почти се спусна към друга долина. Мислейки си за Крис, той промърмори през зъби: „Шибаните закони са еднакви за всички“.

Наоколо можеше да има капани.

Сол достигна до кръстопът и спря да разучи картата. Ако тръгнеше отново надясно, щеше да заобиколи склона, да премине през тесен проход и спускайки се надолу да стигне до Манастирската долина. Предположи, че ще намери очукан надпис — не крещящ, разбира се, за „Ермитажа“. Ненаблюдателният пътник не би разбрал дали това е хижа или нечия вила. Дърветата ще скрият имота. Нямаше съмнение, че заключените с катинар порти и прокопаният ров ще обезкуражат любопитството.

Той също предположи, че ще има караул по продължение на рова, за да връща нежеланите посетители. Всеки вход към долината ще е наблюдаван. Селски магазин щеше да е наблюдателен пост, бензиностанцията да е препълнена с охрана, а рибарят, пиещ „Лабат“, този път ще има предавател в раницата си. От момента, в който Сол достигне тесния проход, всяко негово движение ще бъде докладвано.

Сами по себе си тези мерки за сигурност не го притесняваха. Независимо от всичко, почивният дом трябва да е обезопасен. Неговият административен персонал да е от професионалисти, които използват първокласни служители. Това, което го засягаше, бе, че някои от агентите покрай пътя ще са хора на Елиът, а не на почивния дом.

„Този ще бъде начинът, по който той ще действа“ — помисли си Сол. „Ще разпредели нападателен екип в долината, да чака, докато ме засекат и да ме убият преди още да съм стигнал до териториите. Но ако съм на неутрална територия, правилата забраняват намеса. Но никъде не е писано, че не може да ме убие по пътя. Цялата долина не е защитена, а само земята, притежание на почивния дом. Ще бъда глупак, ако карам през долината.“

Но той знаеше друг път. Вместо да завие надясно към тесния проход, тръгна точно направо. Три лоса пасяха на ливадата пред един поток. Един фазан прехвърча покрай пътя. Сол се загледа в ред трепетлики от лявата си страна, после към картата и отново към дърветата. Това, което търсеше, не можеше да е далече. Вятър раздвижи листата. Техните сребристи страни се обърнаха и заблестяха на слънцето. Това го накара да забележи снижаващото се слънце. Беше 3.00 часа. За да се възползва от оставащата светлина, трябваше да бъде готов най-късно до пет.

Половин километър по-нататък той го видя. Беше от лявата страна сред дърветата. Алеята бе толкова тясна между храстите, че нямаше да я забележи, ако не беше предупреден от картата. Не видя никакви коли отпред, нито в огледалото за задно виждане. Той натисна копче от лявата страна на волана и превключи Ийгъла на режим четири задвижващи колела. Тръгна напред и пречупи няколко храста.

Алеята беше тясна, неравна, от двете страни с дървета. Стотина метра по-надолу той натисна спирачките. Излезе навън, смачка няколко комара и тръгна обратно към пътя в горската тишина. Храстите бяха начупени твърде сериозно, за да се изправят и да се скрие мястото, откъдето е влязъл в алеята.

Той вдигна един клон, който беше паднал в началото на алеята и повдигна храстите, така че да не изглеждат счупени. Ако някой погледне отблизо, ще види прореза по стъблата им. Но преминаващ велосипедист няма да ги забележи. След няколко дни листата на храстите ще изпопадат, но тогава няма да има значение, ако някой се досети, че тази алея е била използвана. Щеше да има значение за тази вечер и за утре. Той повдигна друга редица от храсти, като изучаваше работата си и реши, че те изглеждат толкова естествено, колкото очакваше.

Той продължи да кара надолу по алеята. Клони драскаха Ийгъла. Храсти стържеха отдолу. Той се друсаше от неравностите по пътя. Достигна до един клон, който беше толкова голям, че не можеше да премине през него. Излезе навън, премести го, след това продължи напред. За предпазливост се върна и постави клона обратно на алеята. Малко по-надолу премина през потока, като се надяваше водата да не наруши действието на спирачките. Той се намръщи, когато един речен камък удари ауспуха му.