Братството на розата

Здрачът през прозореца се сгъстяваше. Внезапно блеснаха прожекторите и осветиха басейна. Дон облегна ръцете си върху бюрото.

— Не си играй с мен. Каза достатъчно, за да ме убедиш, че искаш да го убиеш.

— Това не е важно.

— А кое е важно?

— Споразумението срещу мен. Официално е. Ако изляза оттук — мъртъв съм. Представи си как ще пострада репутацията ти. Единственият управител на почивен дом, който отказва закрила на квалифициран служител. Разпитът и екзекуцията ти ще ми доставят удоволствие. Освен ако не ме убият.

— Забравяш нещо.

— Какво?

— Губиш. Тук се заплаща.

— Предвидил съм това.

— Наистина ли? Това е частен клуб.

— Членска вноска?

— Сети се. Двеста хиляди.

— Доста е.

— Клиентелата ни е изключителна. Плащат, за да не допускаме всеки.

— Предпочитам да е така. И аз имам претенции — Сол погледна в пакетчето, извади три документа и му ги подаде.

— Какво, по…

— Сертификати със златно покритие. В действителност струват повече от двеста хиляди. Разбира се, ще ми дадеш кредит.

— Как, по дяволите…?

— Както и другите.

Нямаше нужда Сол да обяснява.

ЦРУ имаше неограничени фондове. С цел безопасност не се пазят документи. Беше масова практика служителите да скрият десет процента от цената на операцията като негласна такса. Премия във вид на депозит в швейцарска банка, най-добрата застрахователна полица. Ако станат грешки или ситуацията е рискована, този влог се превръщаше в защита на служителите. Когато животът им е на карта, те търсеха помощта на убежищата.

Сол знаеше номера от Елиът. Спестяваше част от бюджета на всяка операция. Отново използваше тактиката на баща си срещу него.

— Негодник. Това не е всичко. Това е само началната такса. Магазините, покрай които мина. Тенис корта. Игрището за голф.

— Не са ми нужни.

— А кината. Ще трябва да ядеш. Пилешко и хамбургери или деликатеси. Заплаща се. Искаш да гледаш телевизия? Имаме сателитен приемник. Стрелби. Глезотии. Можеш да гледаш. Но се плаща. Предлагаме всичко, което можеш да пожелаеш, от книги и плочи до секс. Ако го нямаме, ще ти го доставим. Но, приятелю, това се заплаща. И в момента, в който не можеш да платиш, ще те изритам оттук.

— Звучи, сякаш ще трябва да купувам акции.

— Ще напуснеш веднага…

Сол извади още два документа.

— Тук са петдесет хиляди. Дори хамбургер не може да е толкова скъп. Би трябвало да мога да живея с тях шест месеца тук. И дори да отида на кино.

Дон потрепери.

— Ти…

— Успокой се. Ще живея с тях. Приет съм.

Дон кипна.

— Само едно погрешно движение.

— Зная. Мъртъв съм. Но кажи това и на баща ми. Същото трябва да важи и за него.

— Значи признаваш…?

— Не знам за какво говориш. Но очаквам същата закрила, която получава и баща ми.

— Майната ви.

Сол сви рамене.

— Това е твой проблем. Съчувствам ти.

— Ще те наблюдават.

— Рая. Надявам се, че тези хамбургери си струват четвърт милион долара. — Той стана и се запъти към вратата. — А сега като си помисля…

— Какво?

— Аз съм евреин. Може би ще се върна към религията. Надявам се, че хамбургерите ще са съобразени с изискванията на еврейския кашер.

Той отмина охраната и чу Дон ядосано да им крещи от офиса си. Ухили се, но само, докато те изчезнат.

Очите му блестяха. Излезе от коридора и се приближи до рецепцията.

— Ще се регистрирам — гласът му беше развълнуван.

Попълни един формуляр. Двамата от охраната се появиха отново. Застанаха в ъгъла и започнаха да го наблюдават. Минаваха гости в екипи за тенис и го оглеждаха. Други — във вечерно облекло, излизаха от ресторанта в дъното на фоайето и начумерени тръгваха нагоре по излъсканите стълбища.

Сол можеше да си представи какво си мислят. Какво е миналото му? Окървавените му, окъсани дрехи контрастираха с техните гардероби. Приятели, цялата паплач е тук.

Видя няколко жени — висшият ешелон в професията си. Тук присъстваха традиционните аристократични мъжки клубове — мрежата на старите момчета. Много от тях наистина изглеждаха на възраст за пенсиониране. Той разпозна някои — американец, шеф на секция, преместен в Иран след падането на шейха; руснак, навлякъл си неодобрението на Брежнев, защото подценил партизанското движение при нахлуването в Афганистан; аржентинският директор на военното разузнаване, обвинен за поражението на страната си по време на войната за Фолклендските острови.

Едно нещо го изненада. Имаше малки изключения, но членовете на едно и също разузнаване не общуваха помежду си.

Чиновникът изглежда беше изненадан, че са допуснали Сол.

— Ето ключът ви — гласът му звучеше озадачено. — Ще намерите списък от услуги на масата до леглото си. Болницата е надолу по стълбите…

— Сам ще се погрижа за раните си.

Той отиде до магазина за дрехи и до аптеката. Двама от охраната го следваха отдалеч. Сол се качи по стълбите — те след него. Стигнаха до един тих, изолиран коридор на третия етаж и зачакаха пред стаята му.