Братството на розата

Дон почука два пъти, после още два. Бодигард го разгледа през шпионката, после отвори вратата. Дон огледа коридора в двете посоки — беше пуст, значи не са го видели — и влезе в претъпканата стая. Видя двама от охраната, три сестри, лекар, камериерка. Провря се между тях, но не забеляза това, заради което беше дошъл.

— В банята — каза бодигардът до вратата.

Дон кимна равнодушно и потисна един непрофесионален стон. Господи, още един кървящ. Когато влезе в банята, чу охраната да заключва вратата.

Но тялото не беше във ваната. Вместо това лежеше на тюркоазените плочки с лице нагоре, гротескно, облечено в пижама и разтворен халат. Единият чехъл се беше изхлузил.

„Слава богу, че сгреших“ — помисли си Дон. „Няма кръв.“

Върхът на черепа беше насочен към него, така че видя лицето отгоре-надолу и не можа да го разпознае, докато не влезе в банята и се обърна. Дори и така, от номера на вратата, сверен с неговата регистрационна информация, той знаеше кой гост е настанен в стаята.

Египтянин. Офицерът от разузнаването, отговорен за охраната на президента Садат в деня на убийството му.

Но лицето му беше толкова изкривено, че ако не знаеше кой трябва да бъде, Дон не би могъл да идентифицира мъжа в момента, в който го видеше.

Страните бяха извити в ужасна гримаса. Мургавата кожа бе посиняла.

— Цветът му — обърна се Дон към лекаря. — Цианид ли е?

Докторът бе блед и мършав. Сви рамене.

— Нещо такова. Спира достъпа на кислород до клетките. Това би причинило посиняване на кожата. Трудно е да кажа със сигурност преди да е свършила аутопсията.

Дон се намръщи отвратен.

— Но болката, изписана на лицето му. Цианидът не е ли…

— Безболезнен?

— Да — беше объркан. — Все едно, че заспиваш.

— Може би е сънувал кошмари — каза бодигардът до вратата.

Дон се обърна почти ядосан. Не беше сигурен дали мъжът се шегува. Но бодигардът изглеждаше истински очарован от ефекта на отровата.

— В действителност му е станало лошо — каза лекарят. — Опитвал се е да стигне до тоалетната чиния, повърнал е и е паднал по лице. Ние го обърнахме. Бил е мъртъв с часове. Изкривените му страни доказват, че главата му се е притискала в пода. Може би не толкова отровата е причинила смъртта, а това, че си е ударил главата. Или се е задушил в бълвоча си. Както и да е, вие сте прав. Не е била безболезнена, спокойна смърт.

— Преди няколко часа ли?

— Малко или много. Спазихме протокола и се опитахме да го съживим. Адреналин. Електрошок за сърцето. Можете да видите кръглите следи по гърдите му.

— Изпомпахте ли съдържанието на стомаха му?

— Извършихме всички необходими действия, но в това нямаше много смисъл — докторът посочи към хората в стаята. — Ще имате много свидетели за разследването. Единственият спорен въпрос е, защо не сме го преместили долу в клиниката. Професионалният ми отговор е — той толкова отдавна е починал, че аз не мога да губя време да го местя. Извън докладите — не можехме да го преместим и да запазим тайната. Знаете какъв ефект оказват такива неща върху другите гости. Повярвайте ми, нямаше смисъл. Той беше мъртъв.

— Кой го намери?

— Аз — камериерката беше стройна и привлекателна. Носеше униформа с престилка.

Дон погледна часовника си.

— В единадесет часа през нощта? Откога стаите се чистят…

— Нямаме разпореждания, ако това имате предвид.

— Няма значение. Няма правила против това. Но при разследването ще питат.

Изнервена, тя се опита да подреди мислите си.

— Последните няколко дни изглеждаше подтиснат. Не знам, нещо свързано с писмо от жена му — тя се намръщи. — Тази сутрин на вратата му имаше табелка „Не ме безпокойте“. „Иска да спи до късно“ — помислих си аз и се върнах след обяд, но табелката бе още там. След това имах много работа и бях забравила за него, допреди малко. Заради някакво предчувствие реших да проверя отново вратата му и когато видях, че табелката още стои, се обезпокоих. Почуках няколко пъти. Никой не отговори. Затова отворих с резервния ключ и влязох.

— Намерихте го и извикахте охраната.

Тя кимна.

— Можехте да повикате охраната преди да влезете.

— И да го притесня, ако грешах.

Дон се замисли за това.

— Справили сте се чудесно. Разкажете на разпитващите точно така, както и на мен Няма да имате никакви проблеми.

Той се обърна към другите.

— Има ли някакви слаби места, които трябва да изясним?

Никой не проговори.

— Добре тогава. Не, почакайте. Има още нещо. Откъде е взел отровата?

Лекарят като че ли се раздразни.

— Откъде я взема всеки от тях? Тези хора са ходещи аптеки. Оставете лекарствата, които ние им даваме. Повечето от тях си носят. Знаят хиляди начини да се самоубият. Ако не използват един, ще е друг.

— Направихте ли снимки?

— От всякакъв ъгъл.

— Превъзходно — Дон поклати глава. — Чудесно определение, а?

— Единадесет месеца, откакто дойдох. Слава богу, че назначението ми вече изтича.