Братството на розата

— Не — Елиът гордо повдигна брадичка. — Скоро пак ще си имам розите. Сега имам това — той трескаво посочи към въдицата. — Така — ето ме тук, най-добрата възможност, която ще имаш. Убий ме веднага и избягай през реката. Кой ще разбере? Дори може да успееш. Иначе, или се сдобри с мен, или, по дяволите, остави ме сам — той се загледа в реката. Дишаше тежко. Избухването му го бе изтощило. — Аз все пак предпочитам да се разбираме.

— Не е толкова лесно — на Сол нещо му загорча. — Дължиш ми нещо.

— Какво?

— Обяснение.

— Защо? Това ще промени ли нещо? След като знаеш за Кастор и Полидевк, сигурно си научил и за…

— Вие сте били пет — Сол говореше бързо, сякаш изстрелваше думите. — Наследниците на истинската група Абелар. Всеки си е имал сираци, синове, фанатично предани. Също като Крис и мен. Използвали сте ни да саботираме операции, за които сте мислили, че са грешни — той посочи нетърпеливо. — Давай, по-бързо!

— Ти си научил всичко това? — Елиът премигна изненадан.

— Ти ме научи.

Елиът заразглежда Сол, сякаш за пръв път го вижда и поседна на брега. Бръчките му се задълбочиха. Кожата му още повече посивя.

— Обяснение? — той се бореше с мислите си. За момент като че ли спря да се движи, дори да диша. После въздъхна. — Добре, струва ми се, че заслужаваш… — той премигна срещу Сол. — Когато бях млад — той поклати глава, сякаш не можеше да си спомни някога да е бил млад — и току-що навлизах в професията… Чудех се, защо се вземат толкова много глупави решения. Не просто глупави — опасни. Жестоки. Струваха толкова много човешки живота. И попитах втория си баща.

— Отън.

— И това ли знаеш?

Сол само го погледна.

— Той отговори, че в младостта си също се е чудел. Казали му, че решенията само изглеждали опасни. Дребни чиновници като него нямали ясна представа. Имало една стая с карти и стратегически планове. Политиците от високо ниво ходели там, за да получат пълна представа и понякога трябвало да вземат решения, които можело да изглеждат глупави при по-стеснен мироглед, но в действителност, ако се преценят всички фактори, си били умни. Каза, че е вярвал в това години наред, докато сам се издигнал толкова високо, че бил един от мъжете в тази стая. Тогава открил, че решенията са точно толкова тъпи, колкото изглеждали. Тези мъже не са имали пълна представа. Те са били така нищожни и объркани, както всички други. По стечение на обстоятелствата положението ми позволяваше да вляза в тази стая и аз разбрах какво иска да каже. Виждал съм как Държавният секретар отказва да говори със Секретаря по отбраната — имам предвид буквално — той се обръща с гръб към останалите и си сяда в стола така, с лице към стената. Виждал съм как големи мъже се карат кой къде може да седне — като деца — и това, докато са утвърждавали бюджет от милиарди долари, за да се намесват в работата на чуждите правителства, в името на националната ни сигурност. Но в действителност, защото големият бизнес бе заплашван от социалистическите клики в тези страни. Те поддържаха диктатури, или фашистки преврати, или… — Елиът се намръщи от отвращение. — Само от това, което направихме в Еквадор, Бразилия, Заир, Индонезия и Сомалия ми се повдига. Казах ти, бяха убити милиони хора, поради нашата намеса. А също и заблудите. Кадърни оперативни служители бяха уволнявани, когато изпращаха прецизни доклади, несъвместими с настоящото политическо мислене. Тогава някой в главните кабинети преправяше докладите, във вид, в който администрацията иска да ги чете. Не търсехме истината. Просто разпространявахме лъжи. Когато Отън ме попита дали искам да го наследя в групата Абелар, аз охотно приех шанса. Някой трябваше да действа отговорно, да се опита да балансира здравия разум.

— Операция „Парадигма“ — каза Сол.

— Добре, стигнахме и до нея. Имаме енергиен проблем. Какво правим? Споразумяваме се с арабите да купуваме евтин нефт от тях и като обезпечение да прекратим съглашенията си с Израел. Всичко, разбира се, е неофициално. Преговорите се водят от американски милиардери, но с мълчаливото съгласие на правителството. Какви са крайните резултати? Можем спокойно да си караме големите коли, а Израел изчезва. Не опровергавам твърденията на арабските клики. Ситуацията в Средния Изток е сложна. Но, по дяволите. Израел съществува. Става въпрос за разрушаването на една нация.

— И така, ти ме изпрати да убия преговарящите.

— Няколко мъже, противопоставящи се на нацията. Съобщението беше ясно — не опитвайте пак.

— Но след това се опита да убиеш и мен.

— Президентът искаше да си го върне за смъртта на най-добрия си приятел. Разследване с толкова власт зад гърба си щеше да те намери.

— Но ти знаеш какво беше отношението ми към теб. Нямаше да проговоря.

— Не по желание. Но под действието на химикали щеше да ги насочиш към мен. И пак с химикали аз щях да ги изпратя при останалите от групата. Трябваше всичко да е сигурно.

— В това няма логика.

— Защо?

— Защото нацията, която си искал да защитиш — Израел, след това беше обвинена.