Братството на розата

— Струва ми се, че този старец иска да ме засече. Ако посегна към него, ще умра и ще има и свидетели, които да твърдят, че всичко е легално. Дон, Дон, ти не защитаваш интересите ми!

Управителят изду гръдния си кош, готов да спори. После обаче изпусна въздуха си. Отказа се от намерението си.

— Трябва да си върша работата. Старецът настоява, че ще го убиеш.

— И ти му вярваш без доказателства?

— Та той отиде при следователите. Ако оспорвах, щеше да каже, че не си върша работата. Тест. Това е. Ако нямаш лоши намерения, няма нищо да ти се случи. Обаче, ако се беше опитал да го убиеш…

— Но не се опитах. Платих достатъчно, за да ме защитавате, а получавам само заплахи. Всичко се е обърнало. Току-що старецът доказа, че иска да ме убие. За Бога, настоявам да се отнасяте към всички еднакво!

— За какво говориш? Вече те охраняват.

— Домашен арест. Те не ме пазят. Те ме наблюдават. А Елиът може да прави каквото си иска. Не е справедливо. И него трябва да го охраняват. И то, не онези двамата, които е довел със себе си. Ваши хора. Той е параноик и кой знае какви глупости ще направи.

— Абсурд.

— Ако нещо се случи, ще трябва да се молиш на Бога да си се вслушал навреме. Следователите ще те довършат. Казвам ти, че е луд. Освен това искам тези главорези да са под надзор.

— Нямам право на това!

— Само още шест души охрана?

— На смени по трима? Заедно с другите? Стават двадесет и четири! — ломотеше Дон. — Тези хора ми трябват на друго място. Засега толкова! Какво ще стане, ако другите гости разберат? Те също ще искат протекции! Много от тях са били врагове помежду си преди. Единствената причина да могат да спят нощем е спокойствието им в почивния дом! Ако мислеха, че неутралитета тук може да се наруши… гостите щяха да са преследвани навсякъде! Бодигардове около всеки ли? Почивният дом трябва да е тих и спокоен!

— Мислиш ли, че останалите не са забелязали, че твоите хора ме наблюдават? Когато тази сутрин отидох на закуска, всички в ресторанта погледнаха пазачите ми и нямаха търпение да се махнат оттам.

— Ти си тук само от два дни и…

— Какво?

— Опитваш се да промениш традиции от преди четиридесет години.

— Не аз, а Елиът. И ти. Не съм те молил за тия копои. Каквото за него, такова и за мен. Ако аз имам опашка, по дяволите, защо и той да няма?

— Няма да му поставя охрана — Дон махна с ръка. — Тази лудост не може да продължава.

— В такъв случай имаш само един избор.

— Какъв е? — Дон го гледаше с надежда.

— Направи го по друг начин. Прекрати лудостта. Прибери си копоите.

Придружен от Кастор и Полидевк, Елиът напрегнато влезе в оранжерията.

Отдавна очакваше този момент. Нетърпелив като любовник, той се приближи към розите си.

Но имаше още някой тук. В другия край някакъв мъж излезе изпод масата.

Елиът се намръщи.

— Чакай малко! Кой си ти? — Затичвайки се, Елиът се втурна през отворената врата и видя Сол да претичва по алеите.

— Върни се!

Сол бързо затича.

— Какво правеше…? — Елиът се обърна към Кастор и Полидевк. — Проверете под масата.

Кастор озадачен коленичи. Провери и измърмори:

— Жици.

— Какво? — Елиът смутено се наведе, за да погледне. Две жици, червена и черна, стърчаха от една дупка и стигаха до розите.

— Господи!

— Не е бомба. Няма нищо — каза Полидевк.

— Така както уби Ландиш — Очите на Елиът проблеснаха. — Какво чакате? Обадете се на охраната. Спрете го, ако реши да избяга навън! — Елиът почти залитна на една страна и въздъхна. — Вече го пипнах. Мога да докажа, че искаше да ме убие.

Кастор се втурна към телефона.

— Даже не беше достатъчно бърз, за да се измъкне преди да вляза — Елиът се засмя. — Прецаках го! — Обръщайки се, той извика на Кастор — Кажи на управителя да дойде!

— Откъде би могъл да намери експлозив? — попита Полидевк.

— Там, откъдето и ти би взел! Огледай се! Изкуствен тор! Торфен мъх! Може да отиде в лабораторията и да забърка коктейл! Трябват още само батерии и…! — Елиът напъха ръце между розите. — Помогни ми да го намеря!

Полидевк смаяно го гледаше.

Дон зяпна, когато пристигна. Не издаде никакъв звук. Оранжерията беше построена специално за Елиът. Като кът за произведения на изкуството. Редки видове. Всичко беше разрушено. Елиът беше започнал от разсадника, от който стърчаха кабелите. Проследявайки жиците под пръстта и розите, той беше отскубвал и копал, разкъсвал, хвърлял, бутал, така че целият беше покрит с мръсотия. Всичко наоколо беше в рози.

— Къде е, по дяволите? Знам, че е тук! Той е поставил бомба! Трябва да я намеря!

Изхвърляйки пръст, той се клатушкаше към стъклената стена и почти се блъсна в нея.

Кастор и Полидевк се втурнаха да му помогнат.

— Къде я е сложил?

Избутвайки синовете си, Елиът се наведе към жиците, чиито краища свободно се поклащаха. Той зазяпа оголените им краища.

— О, Господи! Не! Копелето…! Не е имало…! — Хълцайки, старият човек се свлече на пода.

„Получих си го“ — мислеше си Дон. „Такъв номер. Той ще създава колкото се може повече неприятности.“