Братството на розата

— Упражняваш твърде рискована професия. Нямам предвид само физическата опасност. Както си открил, има и духовна опасност. Нещата, които трябва да правим понякога, ни подтикват да бъдем жестоки.

— Тогава защо трябва да ги правим?

— Не си наивен. Знаеш отговора, така както и аз. Ние се борим да защитим начина на живот, в който вярваме. Жертваме се, за да могат останалите да живеят нормален живот. Не се вини за това, което трябва да вършиш. Обвинявай другата страна. И какво за манастира? Ако нуждата ти беше духовна, защо Цистерианците не можаха да ти помогнат? Защо те изхвърлиха? Обетът за мълчание ли? Много ли ти дойде след всичките шест години?

— Беше прекрасно. Шест години спокойствие — Крис се намръщи. — Твърде много спокойствие.

— Не разбирам.

— Поради стриктния правилник, всеки шест месеца идваше да ни преглежда психиатър. Проверяваше за симптоми, за признаци на неадекватно поведение. Цистерианците преди всичко вярват в работата. Издържахме се от селско стопанство. Всеки, който не можеше да изработи дела си, не можеше да живее на гърба на другите.

Елиът кимна в очакване.

— Кататонична шизофрения — Крис въздъхна дълбоко. — За това ни преглеждаше психиатърът. Пренатоварване. Или изпадане в транс. Той ни задаваше въпроси. Наблюдаваше реакциите ни при различни цветове и звуци. Изучаваше ежедневното ни поведение. Един ден, когато ме видя да стоя безчувствено в градината и да гледам скала в продължение на един час, той докладва на началниците ми. Скалата беше вълнуваща. Все още си я спомням — Крис присви очи. — Но аз се провалих на теста. Следващият път, ако някой ме намереше вцепенен по този начин, щяха да решат, че е кататония и да ме изхвърлят. Спокойствие. Грехът ми бе, че исках твърде много спокойствие.

Дългостеблена тъмночервена роза беше поставена във ваза на подноса, зад бутилката е „Перие“. Елиът я взе.

— Ти си имаш твоите скали, аз си имам моите рози. При нашата работа се нуждаем от красота. — Той помириса розата и я даде на Крис. — Чудил ли си се някога защо съм избрал розите?

Крис сви рамене.

— Предполагам, че обичаш цветята.

— Все пак рози. Защо?

Крис поклати глава.

— Те са символ на професията ни. Аз харесвам двусмислието. В гръцката митология богът на любовта предложил веднъж роза на бога на мълчанието. За да не разкрива слабостите му пред други богове. С времето розата станала символ на мълчанието и тайната. В Средновековието обикновено окачвали роза на тавана на заседателната зала. Членовете на съвета се заклевали под розата, sub rosa, да не издават обсъжданите въпроси.

— Винаги говориш така, сякаш си играеш с думите — каза Крис и му върна розата. — Бедата е, че не мога да им вярвам повече.

— Позволи ми да довърша. Част от възхищението ми към розите е заради различните им видове. Разнообразните им цветове и форми. Имам си любими — Лейди X и Ангелското лице. Използвам тези имена, като криптоними за две от моите оперативни служителки. Моите дами — Елиът се усмихна. — Харесват ми имената и на други видове: Американска Пилар, Глория Мунди. Но целта на всеки запален по розите е да създаде нов вид. Ние ги подрязваме, присаждаме и опрашваме. Съзряващото семе се държи в пясък до пролетта, когато се засява в лехите. През първата година се получава само оцветяване на розата. След това идва пълният разцвет и красотата. Новият вид е хибрид. Само едрият, добре оформен цвят се извисява над останалите. За да се подобри качеството на цвета, страничните разклонения трябва да се отстранят чрез процес, наречен премахване на пъпките. Ти и Сол — вие сте моите хибриди. Израстнали без семейство, в сиропиталище, вие нямате странични разклонения и не се нуждаете от премахване на пъпките. Природата вече е направила това. Вашият цвят се е развил чрез строго обучение и дисциплина. Само е трябвало определени чувства да се изкоренят, за да се оформят характерите ви. Патриотизмът беше насаден у вас. Също военният опит. Моите хибриди — вие сте над всички останали. Ако системата вече не действа и ти сега се поддаваш на чувства, това не трябва да е вина, а гордост. Ти си прекрасен. Трябваше да ти дам ново име за нов вид. Вместо това, аз мисля за теб сякаш си особена роза, която притежавам, толкова кървавочервена, почти черна. Нарича се Черният принц. Ето така мисля за теб и за Сол. Моите Черни принцове.

— Но Сол не се е провалил. Той… — погледът на Крис се промени. — Чакай малко. Ти не ми разказваш всичко това само, за да…

Елиът разтвори ръце.

— Значи се досети?

— Какво е станало? Какво се е случило със Сол?

— Заради брат ти, умолявам те, не се опитвай да се самоубиваш още веднъж — Елиът го погледна изпитателно.

— Какво значи това? — Крис се придърпа напрегнато към ръба на седалката. — Какво за Сол?

— Преди пет дни ми свърши една работа. След това един от екипа се опитал да го убие. Той влезе във връзка с мен. Уредих да отиде в сигурно укритие. Когато пристигнал там, разбрал, че мястото е разкрито. Друг екип се опитал да го убие. Сега той се крие.

— Тогава, за бога, помогни му.

— Не мога. Страхува се да влезе във връзка с мен.