Братството на розата

Той си спомни манастира, греховете си, плана да се самоубие и спря. Челюстта му се стегна. Не трябваше да се разсейва. Единствено Сол имаше значение. Вместо да коленичи с лице към паравана, зад който обикновено трябваше да стои свещеникът, той бързо се обърна и се протегна към върха на десния ъгъл. Пръстите му заопипваха в тъмното. Всичките тези години. Той се изпоти. Чудеше се дали е бил глупак. И какво, ако дърводелецът, който е оправял изповедалнята е открил…? Той изтегли разхлабения корниз от ъгъла, където се събират тавана и стените. Изхили се, когато докосна ключа, скрит преди години.

Банката бе проектирана в индиански стил: плосък, квадратен таван, с подпорни греди, излизащи от имитацията на пясъчните стени. Две растения юка се увиваха около входа.

В ресторанта, от другата страна на улицата, на една маса в средата седеше бизнесмен, с лице към прозореца и банката. Той плати обяда си и тръгна, без да обръща внимание на друг бизнесмен, който дойде и седна на същата средна маса, с лице към прозореца и банката. Навсякъде по улицата останалите членове на наблюдаващия екип изглеждаха като част от обичайната суматоха. Млад мъж окачваше обява. Шофьор на камион разтоварваше кутии в една сграда. Жена разглеждаше плочите в магазин и седеше близо до витрината. Като се помотаеха толкова, колкото изглеждаше нормално, те напускаха района, замествани от други.

В ресторанта бизнесменът запали цигара. Той дочу кратък приглушен сигнал от радиопредавателя в джоба си. Сигналът не беше по-натрапчив от звук на печатаща се кардиограма — знак, че Рем е забелязан по улицата. Като се взираше през знойната мараня към входа на банката, той видя една жена да излиза оттам. Тя вдигна ръка, за да предпази очите си от слънцето. Мъж, облечен с тъмнокафяви дрехи, мина покрай нея и влезе вътре. Когато сервитьорът донесе менюто, бизнесменът бръкна в джоба си и натисна копчето на предавателя два пъти.

Рем беше в банката.

Крис мина покрай охраната и редица от клетки с означения за депозити и ипотеки и се спусна по стълбите на банката. По стените висяха индиански пясъчни рисунки. Той стигна до едно гише, подаде ключа на чиновника и написа „Джон Хигинс“ на един формуляр. Той и Сол бяха открили сметка тук през 1973 година, с депозит хиляда долара. Дадоха указания наема на сейфа за ценности да се приспада от сметката. Крис не се беше връщал тук оттогава, тъй като знаеше, че Сол всяка година влиза в контакт с банката, за да се увери, че сейфът и сметката не са ликвидирани. Чиновникът подпечата датата на формуляра, заведе го, извади списък с наемателите, за да сравни подписите.

— Мистър Хигинс, трябва да ви попитам за код.

— Камелот — отвърна Крис.

Чиновника се наведе и отбеляза знака „X“ срещу името в списъка. Той отвори масивна сводеста врата зад гишето и въведе Крис до дълга висока стена със сейфове. Светлините блеснаха ослепително. Докато чиновникът използва банковия ключ, а след това и неговия ключ, за да отвори сейфа, Крис се загледа в дъното на залата, където едно огледало покриваше стената от пода до тавана. Не обичаше огледалата. Понякога се използваха и за прозорци. Обърна се с гръб към огледалото, взе от чиновника затворена кутия и влезе в една кабина.

Веднага след като затвори вратата след себе си, той провери тавана за скрита камера. Отвори кутията. Беше доволен. Вътре имаше написано на ръка кодирано съобщение. Дешифрирано, то гласеше: „Телефонна кабина в Санта Фе. Шърман и Грант“. Запомни номера. Скъса бележката и я сложи обратно в кутията. Крис взе оставения вътре Маузер и го пъхна под сакото си на колана. Прибра в джоба си двете хиляди долара, които бе оставил тук, за да ги използва в извънредни случаи.

Докато бизнесменът си ядеше салатата — гарнирана със синьо сирене с дъх на плесен, погледна през прозореца към банката. Един Форд спря пред ресторанта и закри гледката му. Слънчев лъч проблясна в предното стъкло на колата.

Бизнесменът се надигна нервно. Хайде побързай, разкарай това проклето чудо оттам.

Той се изправи, погледна иззад колата, бръкна в джоба си и натисна копчето на предавателя три пъти.

Рем излизаше от банката.