Четвъртата картина

— Това беше грешка — заяви тя и стана.

— Искаш да знаеш защо убиецът е вдъхновен от картините на Сарпонг, нали?

Ярдли се вгледа в него за миг и после отново седна.

— Да.

— Какво мислиш, че означават? Защо ги е нарисувал Сарпонг?

— Говорих с един професор по психиатрия, на когото имам доверие. Той се консултира с експерт по изкуството на двайсети век. Експертът каза, че картините са за морала и нашата съвест. За това, че еволюцията ни е дала способността да изключваме морала си, когато сметнем за удобно, и дори не съзнаваме кога се случва това. Сарпонг е бил биолог по професия, затова би имало логика тематиката на картините му да отразява еволюционни идеи.

Еди Кал се засмя.

— Колко поетично! Пълни глупости, но поетични.

— А според теб какво означават?

— Картините не са за психологията на еволюцията. Много по-елементарно е. Много по-примитивно. Какво чувстваш, когато гледаш жертвите, изобразени на картините?

— Чувствам… Жал ми е за тях.

— Защо?

— Страдали са, преди да умрат.

— И що за човек би ги накарал да страдат?

— Някой садист.

Еди поклати глава.

— Няма доказателства Сарпонг да е бил садист или да е проявявал някакъв вид сексуални отклонения. Кой би искал някой да страда, преди да го убие, но не е садист?

Ярдли смръщи чело, докато обмисляше възможностите.

— Не знам. Някой изпълнен с ярост?

— И защо яростта би го довела до това?

— Защото е нестабилен и не познава себе си, за да разбере кога изпитва ярост.

— Не. Сарпонг е знаел точно какво прави. Рисувал е картините цели шест години. Що за ярост би изпитвал някой, за да му отнеме шест години да я изобрази? Какъв вид гняв би се задържал толкова дълго?

Дъхът ѝ изведнъж секна — като задъхване — и Ярдли потрепери.

— Отмъщение…

Еди Кал не каза нищо. Само я наблюдаваше, без да мига.

Сърцето на Джесика заблъска в гърдите ѝ.

— Той им отмъщава и това има нещо общо със случилото се на Кримзън Лейк Роуд.

Еди се наведе още малко напред, сякаш се опитваше да долови уханието ѝ. Усмивка оживи устните му, докато очите му бяха втренчени в нея.

Джесика искаше да си тръгне, да избяга, без да каже нито дума повече, но положи усилия и попита:

— На кого е отмъщавал Сарпонг?

— Четири съпруги, четири развода, четири картини. В живота той е бил пълен страхливец, във връзките му са доминирали по-силни жени, но в картините си е бил Бог над онези жени. Можел е да прави с тях каквото иска.

Ярдли се вгледа в студените му сини очи и изведнъж ѝ се стори, че изглеждат мъртви. Очи на труп.

— Благодаря за помощта, Еди.

— Не е необходимо да ми благодариш. Да те видя, е достатъчна награда — усмихна се той.

Джесика не обърна внимание на забележката му и каза:

— Ще внеса пари по сметката ти.

— Признателен съм ти. Няма да повярваш колко са скъпи поничките тук.

Тя стана и се обърна, но изведнъж спря и отново го погледна.

— Щом картините са за отмъщение, ти защо беше обсебен от тях? На кого отмъщаваше?

Еди се ухили и отвърна:

— Ще те видя в сънищата ти, Джес.

69.

Дилън Астър и Лили Ричи седяха на дивана в стаята на съдия Уестън, а Ярдли се беше настанила на едното от елегантните кожени кресла. Уестън закъсняваше.

Ярдли беше притеснена и нервна. Все още усещаше миризмата на килиите на осъдените на смърт — стар бетон, пот и прах — и не можеше да се отърси от нея.

— Помисли ли си за обвинение в непредумишлено убийство? — попита Астър.

— Може да предложа нещо още по-добро — отвърна Ярдли.

— Защо? Какво има?

— Снощи на Кримзън Лейк Роуд е станало още едно убийство. След като потвърдя някои неща, ще оттегля обвинението срещу Закари, освен ако няма нови доказателства за участието му.

Вратата се отвори и Уестън забързано влезе в стаята.

— Извинявайте. Забави ме проклетият синдром на раздразненото черво. Направо ми разказва играта сутрин. — Той се приближи до закачалката, където беше окачена тогата му. Облече я, седна зад бюрото си и извади антиацид от едно чекмедже и бутилка вода от малък хладилник под бюрото. — Получих искането ви, госпожо Ярдли, и честно казано, не съм склонен да го удовлетворя.

— Трябва, господин съдия. И отсрочката е само три дни. В петък ще подновим процеса или ще го прекратим — в зависимост от това, какво ще открия през следващите няколко дни.

— Не е справедливо за съдебните заседатели да ги изолираме за три дни, защото вие не сте извършили достатъчно щателно разследване, преди да заведете делото.

— Не ви моля да ги изолирате. Не искам да създавам повече трудности на никого, но се налага да го направя.

Уестън погледна Астър.

— И вие сте съгласен?

Астър вдигна рамене.

— Няма да вървя срещу течението.

Съдията въздъхна продължително.

— Добре. Три дни. Процесът ще бъде подновен в петък сутринта в осем, или ще очаквам искане за прекратяването му на бюрото си по същото време. Нито час повече, госпожо Ярдли.

— Разбирам. Благодаря.

— Може да обядваме и да поговорим — предложи Астър.

— Не мога. Трябва да отида на едно място.

— Къде?

* * *