Четвъртата картина

Някакъв звук привлече вниманието ѝ. Неясна, приглушена дума. Джесика си помисли, че устата ѝ може би е запушена и когато се е опитала да каже нещо, е чула собствения си глас. Но отвори уста и разбра, че не е това. Обърна глава и видя мъж, завързан с ремъци за метална носилка на колела до нея.

Тъкър Фар беше гол. Дебели кожени колани приковаваха ръцете и краката му за количката. Главата му беше увита няколко пъти с тиксо, което закриваше устата му. Беше се втренчил в Ярдли с широко отворени очи. Помъчи се да каже нещо и да се освободи от ремъците.

— Радвам се, че си будна — рече някакъв глас. — Искам да видиш това.

Джуд Чанс излезе от единия ъгъл на стаята, където дотогава беше седял на стол. Приближи се до носилката, сложи ръка върху нея и се вгледа в Тъкър. Беше с анцуг и престилка на касапин.

— Не го прави — каза Ярдли.

— О, вече е направено. Всичко тук е готово, нали, Тък?

Тъкър изкрещя, но през тиксото се чуха само приглушени стонове. Чанс сложи ръка на рамото му, сякаш го утешаваше, а после заби скалпел в мускулите му. Тъкър се развика и отново се помъчи да се освободи от ремъците.

— Всичко е наред, приятелю. Знам, че нямаш търпение да започнем. И това скоро ще стане, не се тревожи.

Ярдли се надигна и седна. Беше върху походно легло. Главата ѝ се замая и се наложи да се подпре с ръка на стената, за да не падне. Затвори очи и след няколко секунди отново ги отвори.

— Това няма да помогне, Джуд. Каквато и да е причината, няма да поправиш стореното.

Чанс се втренчи в нея за миг и се усмихна зловещо.

— Продължавам да мисля, че двамата с теб щяхме да сме страхотна двойка. Предполагам, че щеше да е много забавно да те опозная по-добре. — Той въздъхна продължително. — Аз не съм чудовище. Не съм като бившия ти съпруг.

— Хармъни мъртва ли е?

Чанс изгледа сурово Тъкър.

— Не знам. Тък, ти как мислиш? Може би искам да те накарам да я гледаш как умира? Но ще бъде бързо и тя ще е в безсъзнание. Много по-милостиво, отколкото ти постъпи със Сю Елън и другите, нали?

— Джуд, това не е начинът. Каквото и да мислиш, че са ти сторили, това няма да ти донесе покой.

— Покой? Ти шегуваш ли се? Мислиш ли, че той е дал покой на онова семейство? — извика Чанс и погледна Тъкър. — Боби Джоунс видял как отвличат сестра му пред очите му, докато тя е крещяла името му, а после гледал как баща му се пропива до смърт заради тази отрепка!

Той зашлеви силно Тъкър през лицето и Тъкър отново започна да се съпротивлява.

— Намерил си го, нали?

Чанс погледна Ярдли.

— Да, намерих го. Реших, че от тази история ще излезе хубава статия, а след това и бестселър, затова потърсих Боби. Открих го в приют за бездомни в Сан Франциско. Беше толкова надрусан, че дори не помнеше името си. Прекарах няколко седмици с него, опознах го, чух историята му. И точно когато си помислих, че мога да му помогна, той се самоуби. Остави бележка, в която се сбогуваше с мен. — Чанс поклати глава. — Знаеш ли какво е правил с момичетата този боклук? Искаш ли да разбереш какво са преживели, преди да умрат, Джей?

— Това не е начинът. Нека повикам ФБР. Той ще си плати.

— Как? С какво? Какви доказателства имаш, че е наранил някого?

Ярдли бързо огледа стаята, търсейки чантата си с лютивия спрей, но не я видя. Главата отново я заболя силно и в гърлото ѝ се надигнаха киселини. Тя се наведе напред и подпря с ръце главата си. Очите ѝ бяха толкова натежали, че не беше сигурна дали може да ги държи отворени. Сякаш се опитваше да се отърси от въздействието на приспивателни.

— Защо ще го правиш? Щом си открил Боби, сигурно си успял да намериш доказателства…

— Опитах се. Ако искаш вярвай, но този чекиджия си е свършил доста добре работата и е почистил след себе си. Предполагам, че е завързал тежести на труповете и ги е изхвърлил в езерото Кримзън. А може и първо да ги е залял с киселина. Никой не се гмурка там. А и дори да се гмурне, езерото е твърде голямо, за да го претърсят цялото. Може да извадим късмет и да намерим някоя и друга кост, но как ще ги свържат с него? Не могат. Ако не бях направил нещо, той щеше да продължи да убива.

— Не е твоя работа да убиваш заради него.

Чанс се изсмя.

— Все някога трябва да избереш, Джей. Кошмарът, който са преживяли онези семейства… Слушах история след история. Виждах семейства, които едва се държаха, докато гледаха снимки на мъртвите си деца… и реших, че повече няма да съм страничен наблюдател. Трябваше да направя нещо.

— И уби съпругата му? Справедливо ли е това? С какво го е заслужила?

— С много неща. Повярвай ми.

— А какво е направил Закари, за да лежи в затвора до края на живота си?

Чанс погледна часовника си.

— Извинявай, но малко бързам, Джей, иначе бих се опитал да те накарам да разбереш, честна дума. Всъщност мисля, че ще видиш нещата от моята гледна точка.