Четвъртата картина

Краката ѝ се уморяваха, гърдите ѝ горяха. Чанс също дишаше задъхано зад нея и Ярдли не знаеше кой от двамата ще се предаде пръв.

И после се замисли за Тара. Как дъщеря ѝ израства в свят, където са живи хора като Еди Кал, Уесли Пол и Джуд Чанс, но майка ѝ е мъртва. Джесика не се съмняваше, че ако умре тук, Тара ще се обърне към Еди Кал за утеха. Въпреки чудовищните му престъпления, той ѝ беше баща. Джесика не можеше да позволи това да се случи. Трябваше да остане жива заради Тара.

Тя спря и се обърна с лице към Чанс. Беше останала без дъх, потта се стичаше по лицето и врата ѝ, а гърдите ѝ се повдигаха и отпускаха учестено. Ярдли вдигна ножа. Чанс се ухили самодоволно и хукна към нея. Тя стисна ножа по-силно и се подготви.

Иззад ъгъла изрева мотор на кола и гумите изсвириха.

Черният мустанг на Болдуин блъсна Чанс в хълбока. Чанс изхвърча във въздуха, превъртя се и падна на улицата. Болдуин изскочи от колата с извадено оръжие.

— Да видя ръцете ти! Веднага!

Чанс се мъчеше да се изправи. Изохка, когато се надигна на колене, и изплю храчка кръв на земята. По челото и бузите му се стичаше кръв. Той седна на пътя, дишайки тежко, и се втренчи в Болдуин, а после погледна към Ярдли.

— Тъкър трябва да умре — задъхано каза Чанс.

Тя не отговори.

— Знаеш, че той трябва да умре. Позволи ми да го убия и след това може да правиш с мен каквото искаш. Не ми пука. Ще получиш пълните ми самопризнания. Но Тъкър трябва да умре.

— Съжалявам, Джуд, това няма да се случи днес — каза Кейсън.

Чанс си пое дълбоко дъх няколко пъти и се подпря на ръцете си.

— Имаш ли сестра, агент Болдуин? Аз имах. Ами ако той беше направил на сестра ти онова, което е сторил на Сю Елън, или онова, което е направил някой болен извратеняк на сестра ми? Какво щеше да му направиш?

Болдуин поклати глава.

— Каквото и да исках да му направя, нямаше да включва дъщеря му. А сега избирай — искаш ли да живееш, или не? Ако искаш да живееш, легни на земята и разпери ръце.

Двамата се втренчиха един в друг за миг, а после Чанс легна.

— Обърни глава наляво, Джуд.

Чанс се подчини. Болдуин заби коляно в гърба му и дръпна ръцете му зад гърба. Прибра оръжието си в кобура и му сложи белезници.

— Тъкър трябва да умре, Джесика! — извика Чанс. — Трябва да умре! Не го оставяй да се измъкне! Не можеш! Той ще продължи да убива. Знаеш, че съм прав. Тъкър трябва да умре!

74.

Парамедиците прегледаха Джесика, по тя отказа да отиде в болницата, въпреки че белите ѝ дробове горяха с всяко поемане на дъх. Ярдли предполагаше, че Чанс е използвал хлороформ, за да я упои, но един парамедик ѝ каза, че хлорът може да има същия ефект, но и че изгаря дробовете, затова тя трябва да се лекува.

Болдуин се приближи до нея.

— Ще те закараме в болницата.

— Нищо ми няма. Искам само да се прибера вкъщи.

— Съжалявам, отиваш в болницата. Ако трябва, ще те арестувам.

Ярдли погледна към полицейската кола, в която беше Джуд Чанс. Той седеше неподвижно, приковал очи в тях. Един полицай се настани зад волана и колата потегли. Вече бяха откарали Тъкър с линейка до най-близката болница. Болдуин каза, че натам са се отправили помощник-шерифи, които да вземат показанията му.

— Къщата е била на дядото на Тъкър.

Ярдли кимна.

— Така и предположих.

— Според теб защо го е правил тук? На Кримзън Лейк Роуд и в къщата на дядо си?

Джесика дишаше дълбоко и ѝ беше трудно да говори.

— Тъкър е използвал къщата като затвор за момичетата. Труповете им изхвърлял в езерото.

Болдуин си пое дълбоко дъх.

— В такъв случай предполагам, че е по-поетично да бъде убит тук. Трябва да кажа, че не виня Чанс. Проверих онова, което каза. Вярно е. Айви Чанс изчезнала, когато била на дванайсет, и така и не я открили. Ако някой направи такова нещо на сестра ти… Не знам. Не знаеш какво ще направиш, докато това не се случи, но всеки би търсил възмездие, макар и да не е срещу прекия извършител. — Той седна до Ярдли на бронята на линейката. — Чанс е прав за едно — не е справедливо. Не е честно Кати, Хармъни и Сю Елън Джоунс да умрат, а Тъкър да живее. Но такъв е животът, нали? Няма нищо общо със справедливостта.

Ярдли се втренчи в къщата.

— Не, няма. — Тя погледна Болдуин. — Трябва да тръгвам.

— Къде?

— Може ли да взема колата ти?

— Какво? Какви ги говориш? Отиваме в болницата.

Джесика устоя на погледа му и тихо каза:

— Първо трябва да видя един човек, Кейсън. Моля те.

— Кого?

Ярдли протегна ръка към него.

— Моля те.

Болдуин не помръдна няколко секунди и после измърмори:

— Мамка му! — Пусна ключовете в ръката ѝ и добави: — Ще се върна с някой от помощник-шерифите. Но трябва да ми кажеш къде отиваш…

— Не, но ще ти се обадя, когато приключа.

* * *

Ярдли паркира колата малко по-далеч от дома на Анджела Ривър. Все още беше леко замаяна, но това не ѝ пречеше да шофира. Кожата около устата ѝ пареше, зачервена. Кашляше непрекъснато. Щеше да отиде в болницата, но по-късно.

Джесика се приближи до къщата. Никъде не светеше. Тя надникна през прозореца на гаража и видя само една кола — на Закари.