Четвъртата картина

— Само искам да се уверя, че разпитът ще мине добре. Ще пипна този тип и няма да допусна някой от вас да направи грешка на новобранец, като например да не му прочете правилно правата.

— Не се тревожи. Ще ти кажем, когато приключим, за да можеш да обереш лаврите.

Те влязоха вътре, а Джакс остана навън.

Асансьорът тръгна нагоре, но Болдуин натисна бутона за аварийно спиране. Разнесе се силно пиукане.

— Какво правиш, по дяволите? — попита Гарет.

— Вярно ли е?

— Кое?

Болдуин скръсти ръце на гърдите си и се облегна на стената на асансьора.

— Не ме баламосвай, Лукас. Познаваме се твърде отдавна. Ти ли наръга горкото копеле? Ти ли се опита да припишеш убийството му на съпруга на бившата ти жена?

Лицето на Гарет пламна.

— Не. Тя и онзи негодник го измислиха, за да са сигурни, че няма да взема родителските права над сина си!

— Наръгали са някакъв бандит и са запазили ножа и тениската, за да те натопят?

Гарет го погледна в очите. Мускулите на челюстта му се свиваха и отпускаха.

— Не знам какво са направили, по дяволите, нито защо, но знам, че не съм наръгал никого!

— Защо влезе у тях?

— Проверявах онзи тип. Когато някой друг заживее със сина ти, искаш да разбереш що за човек е. Нямах представа кого е домъкнала при сина ми онази кучка! Проучих го, но знаеш, че това не е достатъчно. Исках да видя с очите си какво става там.

Болдуин пристъпи към него. Лицата им бяха само на няколко сантиметра едно от друго.

— Кълна се, Лукас, ако разбера, че лъжеш, лично аз ще те арестувам!

— Остави ме на мира, по дяволите! И не си и помисляй дори за секунда да ме заплашваш, момче! Нося тази значка, още откакто ти си изстисквал пъпките си в часа по физкултура.

Болдуин го гледа втренчено още малко и после пак натисна аварийния бутон, за да тръгне асансьорът.

Вратите се отвориха и Кейсън слезе.

— Хайде да приключваме по-бързо.

Гарет кимна на полицая, който беше на пост пред стаята на Чанс, и отвори вратата.

Джуд Чанс лежеше в болничното легло, с цигара в ръка. Не я беше запалил. Само почукваше с нея по бедрото си. Китките и глезените му бяха оковани с белезници на дълги вериги за металната рамка на леглото. Беше се втренчил в една точка в стената и дори не мигна, когато двамата влязоха.

Болдуин последва Гарет в стаята. Чанс ги погледна и устните му бавно се разтеглиха в усмивка. Той вдигна цигарата и попита:

— Имате ли запалка?

— Пушиш ли? — попита Гарет.

— Всъщност не, но вероятно ще пропуша, тъй като от сега нататък предимно ще седя затворен в килия.

— Значи знаеш, че отиваш в затвора? — попита Болдуин.

— Разбира се, че знам. Разполагате с всички доказателства, за да ме осъдите. Най-малкото за смъртта на Ленард, ако не за друго. Това беше глупаво от моя страна. Прибързах. Но, хей, ние имахме джентълменско споразумение, а той ме предаде. А и не знаех какво и колко знае за мен. Може да е видял колата ми на тръгване. Не можех да рискувам.

— Защо го накара да се обади в полицията?

— Ти ми кажи — ухили се Чанс.

— Искал си да мислим, че Хармъни е избягала от дома си, но защо? Какво значение има, ако вече е мъртва?

Чанс пъхна цигарата между устните си.

— Мамка му, ама вие все още не знаете за какво става дума, нали?

— Жива ли е Хармъни, Джуд? Ако е жива, кажи ми къде е, и се заклевам, че ти само ще спечелиш от това. Веднага ще се обадя на прокуратурата да сключим писмено споразумение. Ще се спасиш от смъртно наказание. Но само ако я намерим жива.

Чанс се облегна назад и се втренчи в тавана.

— Няма да получа смъртно наказание, агент Болдуин. Не и след като излязат наяве всички гадости, от които се е измъкнал Тъкър. Ще ми дадат доживотна присъда, може би дори с условно предсрочно освобождаване, само за да не допуснат всичко това да стигне до медиите.

Болдуин и Гарет се спогледаха.

— Защо избра този случай, Джуд? — попита Болдуин. — Като репортер сигурно си разследвал и други случаи на изчезнали лица. Какво в случая със Сю Елън те накара да преминеш границата? Не може да е било само заради сестра ти.

Усмивката на Чанс помръкна.

— Разбрах какво прави с тях. Тъкър е сексуален садист. Обича жертвите му да страдат, затова е подлагал момичетата на болка, каквато вие и аз не можем дори да си представим. Сестра ми непрекъснато беше пред очите ми… Знаех, че трябва да направя нещо, защото вие не правехте нищо, по дяволите!

— Разбра ли какво се е случило със Сю Елън?

Чанс кимна и се загледа в празното пространство.

— Тъкър я е държал няколко месеца в къщата на дядо си на Кримзън Лейк Роуд. Обикновено държал момичетата само по няколко седмици. Но у Сю Елън имало нещо, което той… харесвал повече, отколкото у другите.

— Разбра ли как е умряла? — попита Гарет.

— Какво значение има как е умряла? Мъртвият си е мъртъв. Жалко, че не мога да кажа същото за Анджела, нали?

— Какво се случи с нея?