Четвъртата картина

Чанс прекоси мазето, приближи се до една дървена врата и я отвори. Протегна ръка вътре и извади голяма картина. Донесе я, сложи я на статив и после внимателно я нагласи така, че Тъкър да я вижда ясно. След това измъкна сандъче с инструменти и сложи няколко остри ножа, няколко сатъра и хирургичен трион на земята до количката с носилката. Тъкър видя триона и отново започна да се съпротивлява. От носилката като дъжд закапа урина.

— Ха! Той се напика. — Чанс сграбчи Тъкър за косата и се наведе над него. — И Сю Елън ли се напишка от страх?

Тъкър се разрида.

Чанс сложи ръце на гърдите му, подпря брадичка на пръстите си и се ухили, докато гледаше как Тъкър плаче и се бори.

— Знаеш ли колко дълго чаках този момент, Тък? Колко често съм си го представял? Колко семейства ще се зарадват, когато им изпратя снимка на трупа ти и им кажа, че момиченцата им най-после ще могат да намерят покой?

— Хармъни жива ли е, Джуд? — попита Джесика.

— Може би — отвърна той, без да я поглежда.

— Тя е невинна. Трябва да я пуснеш.

— Не е невинна — отговори Чанс, без да отмества очи от Тъкър.

— Невинна е. Тя е жертва като Сю Елън. Ще сториш с нея същото, което той е сторил на онези момичета. С какво си по-добър от него?

Чанс скочи към нея с нож в ръката. Доближи го до лицето ѝ и Ярдли инстинктивно се дръпна назад и опря гръб в стената. Върхът на острието докосна гърлото ѝ. Чанс го натисна леко и тя почувства топла капка кръв.

— Аз изобщо не съм като него! — изръмжа той. — Изобщо!

Джесика преглътна.

— Плашиш ме, Джуд. Остави ножа.

Той не помръдна.

— Джуд, остави ножа — спокойно каза тя.

Чанс смъкна ножа и отстъпи няколко крачки назад.

— И аз имах сестра — Айви — каза той и погледът му стана унесен, докато си спомняше. — Един ден, на път за училище, тя изчезна. Ей така, изпари се. Пуф! Сякаш земята я погълна жива. — Чанс посочи Тъкър с ножа. — Някакво лайно като него сложи край на живота ѝ. Къде е справедливостта? Родителите ми са мъртви. Айви нямаше възможността да има деца. След като аз умра, ще я помни ли някой? Ще плаче ли някой за нея, Джей? — На лицето му се изписа решителност. Само мускулите на челюстта му се свиваха и отпускаха, докато гледаше Тъкър. — Не мога да направя нищо за Айви, но мога да сторя нещо за момичетата, които той е отнел от родителите им.

— Джуд — спокойно каза Джесика, — моля те, пусни Хармъни. Тя не е направила нищо, за да наказваш и нея.

Чанс се усмихна, сякаш не чу думите ѝ.

— Радвам се, че си тук да видиш това. Наистина се радвам. Мислех, че ще съм единственият, който ще му се наслади, но щом ти си тук, удоволствието ще е още по-голямо. — Той въздъхна шумно, докато гледаше Тъкър. — Е, мръснико, готови ли сме да започваме?

Ярдли погледна четвъртата картина, която изобразяваше най-голямо насилие от поредицата. На нея нямаше туника или бинтове. Само гола фигура, легнала по гръб. Вътрешностите бяха извадени и наредени върху трупа като планини на топографска карта. Очите и устата бяха зашити с дебела кожена връв или канап. Ръцете бяха отрязани, раните — зашити.

Чанс огледа мазето.

— Забравих торбите за боклук. Много се вълнувам. Веднага се връщам. Не ходи никъде.

Той излезе от мазето през широка дървена врата и Ярдли чу изщракване на ключалка. Тя веднага стана и за малко не падна. Затвори очи, преглътна, въпреки че гърлото ѝ сякаш беше търкано с шкурка и цялото изранено, и после се изтласка нагоре. Изправи се на крака и пак ѝ се зави свят. Ярдли се подпря с ръка на стената, за да запази равновесие. Тъкър отново се мъчеше да се освободи от ремъците. Гледаше я с големи, пълни със сълзи очи, които я умоляваха да не го изоставя.

Джесика успя да отиде до отсрещния прозорец. Беше малък, но достатъчно широк, за да се провре. Тя се приближи до стола, на който беше седял Чанс, занесе го до прозореца и се качи на него. Отвори широко прозореца и тъкмо когато се канеше да се промуши, чу стъпки.

Ярдли бързо скочи от стола и хукна към вратата, откъдето Чанс беше измъкнал картината. Там имаше килер. Тя се вмъкна вътре и тихо затвори вратата.

Главната врата на мазето се отвори. Джесика чу, че Чанс каза нещо, но млъкна по средата на изречението. А после се изсмя злорадо.

— Ако не си забелязала, тук не можеш да се скриеш кой знае къде, Джей.

Ботушите му затракаха по голия бетон и Ярдли разбра, че отива до прозореца.

— Мамка му!

Тя го чу, че отново бяга към вратата на мазето и после хуква нагоре по стълбите. Ярдли отвори вратата на килера и забърза към Тъкър. Нямаше време да среже ремъците. Тя грабна един нож от инструментите, които беше наредил Чанс, и се втурна към стълбите.

72.