Дневникът на пирата

Благодарих му за предложението, след като разсъдих, че е по-добре да живея по милостта на най-долния нехранимайко, отколкото да бъда изтезаван или да вървя по дъската. Все пак с огромно усилие се сдържах да не изразя открито отвращението си, защото думите на този тип показваха, че той е шпионин на Даго.

Както казах, вятърът отслабваше и преди да успеем да разчистим съборения такелаж, като работехме бясно със секири и ножове, той утихна съвсем и двата кораба се озоваха на удобно за стрелба разстояние, но в пълно безветрие. В далечината виждахме кораба на Огнения Джонс, а още по-далеч на хоризонта, почти невидима, съзирахме смътно земята, която бяхме напуснали с такава трескава бързина Гонитбата се бе проточила твърде дълго и ние се утешавахме донякъде с мисълта, че след час щеше да настъпи нощта. „Все още имаме възможност да се спасим — мислех си аз, — ако до мръкване вятърът не задуха отново.“

Но след малко вторият помощник извика, че „Нападател“ спуща лодките си. Ние се отказахме от усилията си да разчистим развалините и грабнахме мускети, за да застреляме колкото можем повече абордажници, когато лодките дойдат по-наблизо. Бяха спуснати общо четири лодки, които се насочиха в боен ред към нашия кораб.

— Хайде, Джос — подвикна Едноокия на артилериста. — Да видим дали си добър стрелец. Обещавам ти една каничка ром, момчето ми, ако още с първия си изстрел улучиш някоя от ония лодки.

— Дадено, капитане. Ала щ-ще си удържиш ли на д-думата? — хлъцна шумно Гейм. Той вече бе препил и се олюляваше, като отиваше към оръдието си.

— Дали изобщо ще може да улучи нещо — обърнах се аз към Дългия Джон, който за моя радост се бе свестил и преди около половин час се бе появил на палубата с превързана през рамото ръка. — Обзалагам се, че ако го попиташ колко лодки се приближават към нас, ще каже най-малко двойно повече.

— Може и да е така, Бърт — съгласи се помощникът, — но въпреки това той е отличен артилерист. Колко гротмачти на бързоходни търговски кораби е събарял, за да ги пипнем по-лесно!

Цареше гробна тишина, нарушавала само от пиянския брътвеж на Джос Гейм, докато пълнеше и прицелваше оръдието. Приближаващите се лодки бяха почти в права линия, може би на десетина ярда една от друга. Когато Джос запали фитила, всички очи се впериха в мишената му.

„Бум!“ — изрева оръдието и палубата потрепери от отскока му. Един напрегнат миг, а после крясъци и викове „ура“ раздраха въздуха: дясната лодка бе станала на парчета и хората в нея бяха или избити, или изпопадали ранени в морето. От вълнение Джос Гейм скочи върху цапфата на своето топло и още димящо оръдие и се разкрещя да му донесат рома.

— Какво от туй, че се прицелих в д-друга лодка — захвали се той. — Нали и на тая й видях сметката. Дай ми б-бутилка ром, Еднооки, и ще ти потопя с-самия „Нападател“.

Човекът явно беше толкова пиян, че не се страхуваше да се обръща към капитан Грим с прякора му. От радост обаче Едноокия или не забеляза, или не се докачи от това. Той вдигна Джос Гейм от оръдието и го потупа по гърба.

— Ти си царят на артилеристите — каза той. — Потопи „Нападател“ и ще имаш пиене за цял месец. Напълнете оръдието, момчета, и оставете Джос да опита с още един изстрел.

В това време гребците на другите лодки спряха да размахват гребла, неколцина пирати от улучената лодка с мъка се добраха до една от тях и бяха грубо издърпали на борда й. Втори изстрел от оръдието на Джос Гейм вдигна цял фонтан вода близо до тази лодка и на абордажниците вече им дойде множко. Лодките завиха и се устремиха с пълна скорост обратно към „Нападател“, сподиряни от подигравателните подвиквания на нашия ликуващ екипаж.

Задоволството ни беше кратко. „Нападател“, който беше много по-тежко въоръжен от нашия кораб, сипеше бордов залп и повечето от гюллетата му удряха ниско по корпуса, но едно падна право върху затвора на Джос-Геймовото оръдие, прегъна го, като че беше от глина, и повали артилериста на палубата с отломка в крака. Едноокия беснееше, ругаеше и дори се опита да подкара неколцина от моряците към оръдията с насочен пистолет. Но стрелбата от „Нападател“ беше твърде точна и силна. С пребледнели лица те се изпокриха където сварят и не се подчиниха на командите на капитан Грим.

— Скоро ще се мръкне — промърмори един. — Ако излезем от укритията си, за миг ще ни натъпчат с олово. Решили сме да не се показваме, докато не се стъмни, и тогава комай ще можем да избягаме, ако вятърът задуха отново.

Капитан Грим някак сдържа гнева си и остави хората да правят каквото искат. Той прати дърводелеца долу да провери какви щети причинява канонадата на „Нападател“ и се загледа тревожно в клонящото на запад слънце.

— Скоро пак ще задуха, сър — каза Дългия Джон, сочейки със здравата си ръка леките вълнички, които вече набръчкваха спокойната морска повърхност. — Вятърът и мракът ще ни дадат възможност да се изплъзнем. Останалите отломки можем да изсечем много бързо.