Дневникът на пирата

— Не се опитвай да ме разиграваш, капитан Грим. Вчера те предупредих, че ако пак скроиш някакъв номер на Дебнъм ще ти потърся сметка за това. Днес го няма никъде на кораба. Какво си направил с него?

— Може пък да е дезертирал — отвърнах аз, питайки кога най-сетне Дългия Джон ще прозре маскировката ми. С един скок помощникът се хвърли върху мен, вкопчи ръце в гърлото ми и започна да ме друса, както куче раздрусва плъх.

— Гад такъв — изръмжа той. — Казвай веднага! Ако си сторил нещо лошо на момчето, ще…

Действията му показваха достатъчно красноречиво какво ще направи, без да му бъдат нужни повече думи. Колкото можех по-бързо аз махнах превръзката от окото си, тъй като не исках да ме удуши. Дългия Джон се отдръпна смаян назад.

— Та това е самият Бърт Дебнъм! — възкликна той и в следващия миг стисна горещо ръката ми.

— Кажи ми какво значи всичко това? — продължи той, след като заключих вратата, за да не ни безпокои никой. Тогава му разправих какво се бе случило през нощта и защо бях решил да играя отново ролята на капитан Грим.

— Най-много ме е страх от Сондърс Тъмния — заключих аз. — Ако е видял Едноокия да пада, което изглежда вероятно, може да ме разобличи.

— Едва ли. Нали ще трябва да обясни какво е търсил нощес на брега. Освен това и той като теб няма да иска да дели съкровището с екипажа.

— Но, Дълги Джон, той не знае къде е скрито сега съкровището. Аз го зарових на друго място.

— Сигурен ли си, че не се е промъкнал обратно да те проследи? — запита помощникът. — Тогава съкровището може да е преместено още веднъж. А що се отнася до туй, дали ще те издаде, едва ли. Незабавно можем да проверим това. Аз ще се кача горе и ще свикам всички на палубата. Ще застана до Тъмния с кама в ръка, готов да го промуша, ако понечи да си отвори устата, щом те види да идваш.

Можете да си представите с какви чувства напуснах каютата четвърт час по-късно. Досега успешно бях подлъгвал екипажа да вярва, че аз съм Едноокия. Нямаше да се съмнявам в способността си и по-нататък да върша това, ако не беше Сондърс Тъмния. В случай че той се разбъбреше какво е правил предишната нощ, шансовете ми да продължа с тави измама, дори с подкрепата на Дългия Джон, щяха да бъдат незначителни.

Строили се в неравни редици по палубата, моряците се чудеха защо ги свикват толкова рано. Забелязах Дългия Джон близо до мачтата и се заоглеждах за Сондърс Тъмния, но никъде не можех да видя нито следа от него. Когато се появих, Дългия Джон пристъпи напред и отдаде чест.

— Двама души липсват, сър — каза той, — Сондърс Тъмния и Бърт Дебнъм.

— Значи те са откраднали картата на съкровището на Даго — рекох аз, обръщайки се към екипажа. — Слушайте, момчета, снощи намерих в каютата на Даго една карта, коя то показваше къде е скрито съкровището му. Днес щяхме да отидем да го потърсим и да го поделим помежду си според традиционния ни обичай. Но през нощта някой се е промъкнал в каютата ми и картата е изчезнала.

Сред моряците се надигна гневно ръмжене, което не вещаеше нищо добро за предполагаемите крадци, ако бъдеха заловени. Когато ръмженето замря, аз продължих:

— Затова наредих на помощника да ви събере на палубата и да провери дали някой липсва. Сондърс Тъмния и Дебнъм, а? Значи те са крадците, които възнамеряват да намерят имането и да го задържат за себе си.

— Скоро ще можем да ги хванем — обади се един от моряците, като излезе пред другарите си. — Ще претършуваме целия остров и щом ги пипнем, ще ги накараме да кажат какво са сторили със съкровището.

Останалите моряци приветствуваха бурно това предложение, но когато един час по-късно наблюдателят съобщи, че на хоризонта се вижда платно, мнозина промениха мнението си и аз реших да насърча това. Не желаех Сондърс Тъмния да бъде заловен. Той можеше да разкрие на екипажа, че капитанът е мъртъв. Що се отнася до предположението на Дългия Джон, че Тъмния е видял какво съм направил със съкровището, според мен то не беше вероятно. Когато се хвърлих към него с вдигната сабя, той бе побягнал истински уплашен и не можех да си представя, че се е оправил навреме, за да се върне и да ме проследи как заравям плячката.

— Платно, а? — рекох аз. — Огледай го, Дълги Джон. Може да е Даго, който вероятно не се е удавил и идва да види запазено ли е имането му.

— Прилича ми на „Червен ястреб“ — доложи помощникът след продължителен оглед. — Колкото по-скоро офейкаме, толкова по-добре.

— Какво? Да бягаме от един-единствен кораб? — възкликнах аз с престорено учудване. — Дума да не става, на острова има заровено имане, което трябва да се вземе.

— Но това е Даго — извика един от моряците. — Веднъж му се изплъзнахме. Ала този път не ще да имаме такъв късмет.

— На всичко отгоре не знаем къде е съкровището — обади се друг. — Преди да намерим Сондърс Тъмния или Бърт Дебнъм, „Червен ястреб“ може да ни настигне.