Дневникът на пирата

— Опасно е човек да се изпречи на пътя на Даго — подхвърли трети. — По-добре да оставим съкровището на Бърт и на Тъмния, отколкото да станем храна за рибите. Пък и те двамата няма как да напуснат острова. Ако са скрили имането някъде, Даго ще помисли, че ние сме го задигнали, и ще ни погне. А изплъзнем ли му се, ще можем да се върнем обратно и да спипаме Тъмния и Дебнъм.

Привидно с голяма неохота аз отстъпих. Котвата бе вдигната и тъй като в бързането да се изплъзнем от ноктите на Даго всеки бе готов да върши не само своята работа, но и тази на другаря си, ние заплавахме бързо, тласкани от силния вятър, и скоро оставихме острова далече зад кърмата си.

— Няма да мине много време и Даго ще узнае, че съкровището му го няма — казах аз на Дългия Джон. — И тоз час ще се втурне подире ни. Но мисля все пак, че този път ще имаме достатъчно преднина, за да му се изплъзнем.

Добре, че отплавахме незабавно от острова (известен на някои от най-старите пирати под названието остров Череп), защото скоро наблюдателят съобщи, че се вижда второ платно, а после и трето.

— Не ще и дума, Даго се е спасил — изръмжа Дългия Джон, който крачеше напред-назад по палубата заедно с мен. Или някой кораб от флотата му е дошъл да го дири онази нощ, или той е стигнал с гребане до острова, където трябваше да стане срещата. А сега изглежда, че възнамерява да пипне Едноокия — тоест тебе, — наредил е на всички кораби под негово командуване да претърсят океана. Късмет ще имаме, ако избягаме, без да се счепкаме с някой от тях.

— Ние имаме добра преднина — рекох аз. — Пък и Даго ще слезе на острова, за да провери дали съкровището му е непокътнато. Смятам, че този кораб може да надбяга повечето от останалите.

— Така е! „Нападател“ има добра скорост. Не ви ли се вижда странно, капитан Грим — най-добре винаги да се обръщам към теб с това име, защото ще бъде крайно неблагоразумно да те наричам Бърт пред екипажа, — не ви ли се вижда странно, че Сондърс Тъмния не се завърна? Според мен той знае къде сте скрили съкровището.

— Аз не мисля така. Той иска час по-скоро да намери съкровището, ала е бил толкова уплашен, че не е имал смелостта да дойде и да ме проследи, докато го заравям. Обаче независимо дали е сложил ръка на съкровището или не, винаги можем да се върнем на остров Череп и да го открием.

— Стига Даго да не го е отмъкнал оттам — подхвърли помощникът. — Аз винаги съм подозирал, че Тъмния е шпионин на Даго, и предполагам, че именно от него адмиралът е узнал за заговора на Едноокия да го убие.

— Ако Тъмния знае къде е съкровището, той ще бъде готов да измами Даго така, както измами капитан Грим. Не, Джон, каквото и да казваш…

Разговорът ни бе прекъснат от силна врява откъм носа. Пиратите се втурнаха натам и от виковете „Бой! Бой!“ разбрахме каква е причината. Сбиванията при управлението на Едноокия не бяха рядкост, при единственото условие, че няма да се вади оръжие без разрешението на капитана. Любопитни да видим кои се бият, двамата с Джон се приближихме до края на кръга от зяпачи и надникнахме над главите на моряците.

В пространството, оставено от зрителите, се въртяха двама души, съблечени до кръста. От една резка под окото на единия течеше обилно кръв и за мое съжаление видях, че това е Веселушко Прайс. Противникът му, нисък, набит човек на име Сюъл, се славеше като боец, който си служи добре с ръцете, и ужасно се страхувах, че Веселушко Прайс ще си изпати много.

— За какво е всичко това? — попитах Тафи, който наблюдаваше двубоя и шумно аплодираше всеки сполучлив удар. — Та нали Сюъл не обича да влиза в разпри?

— Прав сте, сър, и не е виновен той за сегашното сбиване. Всичко е заради тоя бесен пес Веселушко Прайс. Разсърдил се за нещо, казано от Сюъл по адрес на Бърт Дебнъм, който е дезертирал, и докато разберем какво е станало, той се нахвърли върху Сюъл като дива котка. Браво, отличен удар, Сюъл! Обзалагам се, че му е разклатил няколко зъба.

Сърцето ми се сгря, като си помислих за верността на Веселушко към мен, която го бе накарала да защити честта ми, въпреки че и той самият вероятно е смятал, че съм дезертьор и крадец, и реших да го посветя в тайната на дегизировката си колкото можех по-скоро. Ала ме болеше, като гледах как страшно го налагаше противникът му. Сюъл беше от най-добрите моряци на кораба, не толкова избухлив и безпощаден като повечето хора от пиратския екипаж. Но тъй като бе нападнат, наистина не можех да го упрекна, че налага така свадливия Веселушко.