Дневникът на пирата

Бух! С окървавено лице Веселушко Прайс продължаваше да връхлита с ненамаляваща храброст срещу якия си противник, но получи юмрук право между очите. Полузашеметен, все пак инстинктивно се наведе и така избегна един яростен замах на левия юмрук, с който щеше да бъде окончателно сразен. Докато наблюдавах двамата, единия бърз и безразсъдно смел в атаките си, но без сила и държеливост, а другия бавен, но силен и жилав, способен да търпи безкрайно и винаги да отговаря с двойно повече, си спомних за боя между малък териер и булдог, който бях наблюдавал някога. Териерът беше много храбър и твърдо решен да победи. Но въпреки смелостта, бързината и решителността си той нямаше никакъв шанс срещу огромната сила на булдога и когато боят свърши, трябваше да бъде отнесен, облян в кръв от многото рани и неспособен да се държи на крака.

От минута на минута ставаше все по-ясно, че Веселушко Прайс ще има голям късмет, ако избегне подобна участ. Той непрекъснато и настойчиво се хвърляше смело върху противника си, но всеки път биваше отблъсван със страшен удар. Най-после стана очевидно дори за самия него, че никога не ще може да победи, докато оръжие му бяха само юмруците. След един жесток удар, който го повали на палубата, той остана там, но продължаваше да гледа предизвикателно нагоре с полуотворени очи.

— Стига ли ти? — запита Сюъл, надвесил над него запъхтян широките си гърди. Подобно на мнозина други, които не избухват лесно, влезеше ли в бой, той обичаше да го завърши докрай.

— Вземаш ли си назад думите, които каза за приятеля ми? — попита Веселушко, почти разплакан, но все още не-победен.

— За приятеля ти казах само това, което искрено мислех — отвърна Сюъл спокойно, — и нямаше защо да се нахвърляш като бесен върху мен. Но ако вече си удовлетворен, аз ще…

Като се изправи на крака, Веселушко го прекъсна. Той се олюляваше малко, замаян от слабост, но погледът, който хвърли към Сюъл, все още беше изпълнен с гняв. Плъзна ръка към колана си, като че търсеше оръжие.

— С твоите юмруци ти си по-силен от мен — каза той прегракнало, — но аз още не съм победен. Предупреждавам те честно и откровено, че ще се хвърля върху теб с нож в ръка, ако не си вземеш назад думите, които каза за Бърт Дебнъм.

— Както обичаш — отвърна Сюъл. — Аз никога от никого не съм се страхувал, както и да дойде — въоръжен с пистолет, с нож или с голи юмруци. Щом искаш да се биеш с нож, аз също ще взема нож, въпреки че всички могат да свидетелствуват, че лично не съм търсил този бой.

Мнозина от пиратите наоколо, предвкусвайки ново развлечение, с готовност предложиха ножове на биещите се, макар че други ме погледнаха под око, питайки се дали ще се намеся. Аз бях почти склонен да сторя това, но реших да оставя работата да стигне малко по-далеч, както вероятно би направил Едноокия.

Сюъл прегледа половин дузина ножове, преди да си избере подходящ. Веселушко Прайс, който бе стиснал първата попаднала му подръка дръжка, кипеше от нетърпение, че работата се бави.

— Какво става? — кресна той, вбесен от хладнокръвието на своя съперник. — Уплаши ли се, като опряхме до мъжки, а не детски оръжия, а?

Сюъл го погледна, като вдигна очи от ножа, чиято острота опитваше с върха на палеца си.

— Не се репчи толкова — каза той. — Когато е въпрос на живот и смърт, всеки има право да провери оръжието си. Ако ме послушаш, не би използувал ножа на Джонс Циганина. Обзалагам се на десет срещу едно, че дръжката му ще се окаже разхлабена или хлъзгава. Погледни!

Веселушко погледна и всички прихнаха да му се смеят, когато захвърли ножа. Джонс Циганина се славеше с небрежността си към своите оръжия — недостатък, много рядък сред моряците. Ядосан още повече от подигравките на зяпачите, Веселушко бързо избра друг нож, като този път се постара да провери дали го бива.

— Готов ли си? — подвикна той и когато Сюъл кимна утвърдително, яростно се хвърли към него.

Сюъл избегна без затруднение атаката му, без да промуши обезумелия от ярост човек, което лесно можеше да стори. Вместо това го изблъска назад. Веселушко нападаше непрекъснато своя враг. Но всеки път противникът хващаше ръката му, в която бе ножът, и ако пожелаеше, лесно можеше да си послужи със своя, за да убие Веселушко. Вместо това Сюъл само отблъскваше дребния човечец назад; личеше, че не иска да пролива кръв, ако има възможност да избегне това.

Най-после Веселушко разбра, че никога не ще успее да забие ножа си в юначагата, застанал срещу него. Отхвърлен назад, той се подхлъзна и когато падна по коляно на палубата, засили ръката си с ножа и оръжието изсвистя във въздуха.

То мина само на косъм от Сюъл, който инстинктивно отскочи настрана. После бавно извърна глава към една от дъските, в която ножът се бе забил и потреперваше. Тогава за пръв път видях в очите му да пламти истински гняв.

— Мръсен плъх — кресна той, пристъпвайки бавно към Веселушко, който се бе свил на земята, уплашен от постъпката си. — Мятането на ножове не е честен бой. Ще ти откъсна главата за тая работа, мошеник такъв.