Дневникът на пирата

Очите му ме хипнотизираха. Клепачите бяха силно зачервени, а сред бялото, което окръжаваше зениците, личаха малки червени вени. Самите очни ябълки се въртяха непрекъснато, сякаш притежателят им беше неспособен да гледа съсредоточено каквото и да било. За миг видях да проблясва в тях жажда за убийство, после съмнение, след това страх. Накрая те престанаха да се въртят за малко, докато постепенно споменът възкръсваше в тях.

— Той носеше парченце плат, парченце чер плат на окото, си! — изрече капитанът. — Ала сигурно това е той. Дали дяволът не му е върнал окото? Кълна се в мъртвия си син, зная, че е той.

Лудият по-скоро измънка, отколкото изговори тези думи, но въпреки това аз разбрах смисъла им и се приготвих за нападението му. То дойде внезапно, както светкавица озарява раздирано от буря небе. Дори без предупредителен проблясък в очите, само с една-единствена дума „Убиец!“, с която ме предизвика, той замахна към мен със страхотна сила.

Добре, че не се наложи да разчитам на ловкостта си, за да избегна удара. Колкото и да бях бдителен, нападението му беше така неочаквано, че ме завари неподготвен. Спаси ме Лен Григс, като рязко ме дръпна към себе си, та замахващата надолу сабя не ме улучи и вместо в мен оръжието се заби дълбоко в палубата, а нападащият политна напред и падна тежко на главата си. За мое облекчение той остана да лежи неподвижен там, където бе паднал.

Първият ми подтик беше да навикам на другарите си да избягаме от този кораб обратно на острова. Но това не стана, защото в същия миг си спомних за опасността от нападение на Даго срещу Санта Галма. Каквото и да се случеше, аз трябваше да се опитам да предупредя губернатора на тази крепост. Междувременно обаче имаше опасност да бъда убит от лудия капитан; плахо се надявах, че разпознаването ми като пиратския главатар, който бе нападнал кораба му, може би беше само мимолетна приумица на един разстроен ум.

Лен Григс бе коленичил до изпадналия в безсъзнание капитан и го преглеждаше дали е ранен. Ала човекът, който ни бе помогнал да се качим на борда, сега се бе отдръпнал от нас и когато Дългия Джон се приближи до него да му поиска ръчна аптечка, той отстъпи назад уплашен.

— Капитанът има право. Вие сте пирати и тъкмо вие сте убили капитанския син. — С тези думи той вдигна до устните си свирка и изсвири остро; след малко се появиха прозяващи се моряци, рипнали от койките си.

— Какво има пък сега? — запита сънливо първият, щом стъпи на палубата. — Охо! Кои са тези хора?

— Пирати… пиратите, които нападнаха нашия кораб. Обкръжете ги. Не им позволявайте да избягат!

Лен Григс (който се бе изправил) и Дългия Джон чакаха да им покажа как да действуваме. Аз не сторих нищо и така тримата бяхме обкръжени от новодошлите, които, като видяха, че сме невъоръжени, скоро се престрашиха.

— Кораб на луди ли е това? — попитах аз гневно. — Първо вашият капитан се опитва да ме убие, а после вие ме наричате пират. Аз и приятелите ми вече от цял тягостен месец сме изоставени на този остров. Как бихме могли да имаме нещо общо с ограбването на вашия кораб?

— Ако сте изоставени от един месец, значи казваш истината — не сте могли да бъдете между пиратите, които нападнаха нашия кораб. Какво ще кажете, а? Не е ли той техният предводител, човекът, който обеща да пощади живота на ония от вас, които хвърлят оръжията си?

Свирепи очи ме гледаха злостно. Моряците изучаваха чертите ми, свиха се юмруци, ръце стискаха оръжия и постепенно те познаха, че наистина аз съм пиратският главатар.

— Или е самият оня дявол, или негов двойник! — изръмжа един от тях.

— Аз пък не съм толкова сигурен — възрази друг. — Човекът, който ни нападна, имаше черна превръзка на окото си.

— Може би! Но това не значи, че е бил без око. Може да е било маскировка.

Някои от моряците все още не бяха уверени. Старият човек, който ги бе повикал със свирка на палубата, се помъчи да ги убеди.

— Погледнете другите — каза той. — Никого от тях ли не познавате?

— Старият Стан е напълно прав — извика един от тях възбудено. — Кълна се, че оня високият беше между тях. Тоя мечок едва не ме съсече.

Не знам дали действително ни познаха или не, но сега мнозина подкрепиха първите. Внезапно те се втурнаха към нас. Недостойно е да те пленят или убият без борба и Дългия Джон с яростен замах на десниия си юмрук просна на палубата първия човек, който го докосна. Лен Григс и аз се присъединихме към боя, противодействувайки, доколкото можехме, с голи пестници срещу оръжията на нашите нападатели. Но тъй като те ни превъзхождаха по численост, пък и бяха въоръжени и разярени, съпротивата ни не можеше да трае дълго.

— Убийте тия бесни кучета — крясна нечий глас, но секна внезапно, защото Лен Григс нанесе на говорещия ловък удар право в устата, разцепи устната му и оня политна назад.

— Не ги убивайте — разнесе се над врявата треперливият глас на Стан. — Това удоволствие трябва да предоставим на капитана. Вържете ги здраво и ги смъкнете долу.