Дневникът на пирата

При първия си напор аз се озовах върху него, обгърнах с ръце раменете му и го сграбчих за китките. Той веднага пусна гърлото на офицера и в следния миг замахна така енергично със стиснати юмруци над главата си, че се освободи от хватката ми. Преди да успея да го сграбча отново, той изви гръб и ме преметна над наведената си глава.

За щастие паднах леко и се изправих отново на крака едновременно с него, застанах срещу му с разперени ръце, като пристъпвах на пръстите на краката си. Той не бе успял да вдигне сабята си, но се наведе да я грабне, тогава аз го ритнах с левия си крак така, че залитна.

Добре щеше да бъде, ако бях сложил ръка на оръжието, ала вместо това аз се устремих към противника си с намерение да го поваля, уверен в умението си да се боря. За мое разочарование и ужас той отбягна атаката ми, улови ме през кръста и ловко ме тръшна на земята.

Мигновено се изправих, напрегнал всеки мускул да отмъстя за падането си. Сега се въртях около него по-предпазливо, за да налучкам сгоден случай, но той ме изпревари и успя да прикове дясната ми ръка в тялото. Аз препънах лявата, мушнах лакътя си под брадата му и започнах да натискам главата му назад. Внезапно той промени хватката така, че ме накара да наведа тялото си и едва се задържах на крака и същевременно измъкна брадичката си изпод лакътя ми и заби острите си зъби в месото.

Две-три минути се дърпахме и се олюлявахме, след което и двамата се строполихме на земята. Така подписах присъдата си. При падането ударих силно десния си лакът, вследствие на което тази ръка стана безполезна. Разбрал, че съм загубен, противникът ми обви дългите си крака около тялото ми и ме хвана с ръце за гърлото.

— Така свършва Едноокия! — злорадствуваше той и започна да изстисква живота от мен.

Преди да затворя окото си, знаейки, че нямам повече сили, аз видях един уловен за цевта пистолет, надвиснал над главата на Черния Джейк. Главорезът, изглежда, усети опасността, защото извъртя глава, сякаш да избегне очаквания удар. Много късно! Пистолетът го улучи право в черепа и почти без да издаде стон, той се строполи тежко върху мен.

— Тъкмо навреме, за да ви се отплатя за услугата, която ми направихте — каза дребният офицер спокойно, като отмести едрото тяло от мен и ми помогна да се изправя на крака.

— За което сърдечно ви благодаря — казах аз.

— Жалко — напомни ми той, — че спасих живота ви само за бесилката.

— Не, вие направихте нещо повече. Аз исках да се видя с губернатора. Ако след това дойде бесилката, всичко ще завърши добре.

Офицерът ме погледна с малко съжаление.

— Да не би да мислите, че губернаторът ще ви помилва? Излишно е да му разправяте за въображаеми скрити съкровища. Той няма да пощади живота ви за такова нещо. Ако прецени, че има някаква истина в приказки от тоя род, той си има други начини да ви накара да издадете подобни тайни.

Опитах се да обясня на офицера, че желая да се видя с губернатора по съвсем други причини, но той смяташе, че възнамерявам да избягам, и не искаше да ме изслуша. Вместо това се огледа предпазливо, после се обърна към мен с дружелюбна усмивка.

— Въпреки славата ви като пират, Еднооки — рече той, — вие сте чудесен, мил човек. Никога не съм мислил, че джентълмен с вашата професия ще си направи труда да спасява човек като мен от кръвожадните ръце на такъв чернобрад злодей. А когато наблизо има само един ранен офицер, не мога да проумея защо човек с вашата смелост чака да бъде заловен отново.

Той явно ми предлагаше свобода, но макар и да не ми се мреше, бях решил да предупредя губернатора на Санта Галма. Ето защо стоях със скръстени ръце и не правех никакво усилие да избягам, въпреки че с крайчеца на окото си виждах, че войниците и гражданите, които бяха преследвали Самбо и неговите съратници, вече се връщат.

— Нахвърлете се внезапно върху мен — продължи офицерът. — Както съм ранен и обезоръжен, никой не ще ме упрекне, ако ме повалите. Стигнете ли веднъж до брега, ще имате добра възможност да се измъкнете, пък ако ви уловят, няма да бъдете по-зле, отколкото сте сега. Бесилото може да удуши човека само веднъж.

— Сър — отвърнах аз, — трябва да съм много тъп, за да не разбера думите ви, и ви благодаря, че ми предлагате свобода. Но нима не ще изпълните дълга си…

— Ей богу, прав сте. И като си помисля, че един пират трябва да ме учи какъв е дългът ми! — Офицерът взе от земята една сабя и я вдигна заплашително. — Опитате ли се да избягате — каза той, — ще ви съсека.

Не можах да се сдържа да не се усмихна на този внезапен обрат, макар и да разбирах подбудата му. След като опазих живота на офицера, той великодушно бе пожелал да ми се отплати, като ми дари свободата. Намекът ми за дълг обаче му бе напомнил колко опасен човек трябва да съм аз и че ако ме пуснеше, можеше да донесе големи беди на търговските кораби, плаващи из тия морета.

— Не се бойте, сър — казах аз. — Няма да се опитам да избягам. Искам само помощта ви, за да попречите на вашите съграждани да ме разкъсат на парчета, когато се върнат. Помнете, ваш дълг е да ме закарате при губернатора.