Читаем Джойленд полностью

— Да. Открих, че можеш да получиш всичко чрез библиотечния обмен, стига да не те мързи да се ровиш. А може би е по-точно да се каже: „Защото това е най-големият световен клюкарник.“ Тази реклама се е появила в „Джърнал Хералд“, издаван в Уейкрос. Вървяла е през първата седмица на август 1961.

— Панаирът „Уелман“ е бил в Уейкрос при изчезването на първото момиче, така ли?

— Първата жертва се казва Диди Мобрей. Не, по това време вече е бил отпътувал. Но още е бил там, когато Диди казала на приятелката си, че има ново гадже. Погледни това. То е от „Телеграм“, издаван в Роки Маунт. Публикували са я цяла седмица в средата на юли 1963. Стандартната предварителна реклама. Вероятно не е нужно да ти го казвам.

Същите два клоуна държаха същия пергамент, но две години след пребиваването на панаира в Уейкрос обещаваха нова хазартна игра с награден фонд десет хиляди долара и думата изроди липсваше.

— Било ли е шоуто в града, когато онази Шарп е била убита в киното?

— Заминали са си предишния ден. — Тя посочи нещо, написано най-отдолу на листа. — Обърни внимание на датите, Дев.

Не бях ориентиран в хронологията колкото нея, но не си направих труда да се оправдавам.

— А третото момиче? Лонгботъм?

— Не открих информация за панаир в района на Сентий и нямаше как да намеря сведения за шоуто на Уелман, защото е фалирало през есента на 1964. Това го прочетох в „Аутдор Трейд енд Индъстри“. Както установихме с многото ми помагачи библиотекари, това е единственото списание за панаири и увеселителни паркове.

— Господи, Ерин, откажи се от фотографията и си намери богат писател или филмов продуцент. Веднага ще те назначи да му правиш проучванията.

— Предпочитам да снимам. Проучването твърде много прилича на работа. Но не изпускай нишката, Девин. Вярно, не е имало панаир в района на Сентий, но и без това убийството на Ив Лонгботъм не прилича на останалите. Поне според мен. Другите жертви не са били изнасилени.

— Не се знае. Такива думи не се пишат във вестниците.

— Така е, наричат го гавра или сексуален тормоз, вместо изнасилване, но все пак успяват да внушат идеята, повярвай ми.

— Ами Дарлийн Шумейкър? Там имало ли е…

— Стамнакър. Тези момичета са убити, Девин. Най-малкото, което можеш да сториш в тяхна памет, е да запомниш имената им.

— Ще ги запомня. Дай ми време.

Тя докосна ръката ми:

— Извинявай. Изсипах ти всичко наведнъж. А аз имах на разположение няколко седмици да си блъскам главата.

— Това ли прави?

— Нещо такова, да. Ужасно е.

Тя имаше право. Ако четеш криминале или гледаш филм с купища трупове, може да си свиркаш и да те вълнува само дали престъпникът е икономът или злата мащеха. Но тези млади жени са били… истински. Навярно врани са кълвали плътта им; червеи влизали в очите и в носовете им, прояждали са мозъците им.

— Имало ли е панаир в района на Макстън, когато Стамнакър е била убита?

— Не, но след няколко дни откривали окръжния панаир в Лъмбъртън, най-близкия по-голям град.

Тя ми подаде поредното фотокопие на реклама за летния панаир и отново посочи нещо: този път текст, гласящ „50 БЕЗОПАСНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, ОСИГУРЕНИ ОТ «СЪДЪРН СТАР».“

— Издирих и „Съдърн Стар“ в „Аутдор Трейд енд Индъстри“. Компанията е основана малко след края на Втората световна война. Седалището им е в Бирмингам, но пътуват из всички южни щати, за да инсталират съоръжения. Осигуряват и хоп-троп атракциони и оператори за тях.

Усмихнах се. Явно тя не беше забравила съвсем дъра-бъра. Хоп-троп бяха съоръжения, които лесно се монтират и демонтират. Ако сте се возили на „Шашавите чашки“ или на „Полска мишка“, значи сте били на хоп-троп съоръжение.

— Обадих се на завеждащия съоръженията в „Съдърн Стар“. Казах му, че през лятото съм работила в Джойленд и че пиша курсова работа по социология за увеселителната индустрия. Което като нищо мога да направя. При толкова насъбран материал ще е фасулска работа. Обясни ми, както се досещах вече, че в тяхната работа има голямо текучество. Не помнеше дали са наемали някого от шоуто на Уелман, но твърдеше, че е напълно възможно да са взели някой и друг общ работник или оператор. Така че онзи, който е убил Диди и Клодин, може да е бил на панаира и Дарлийн Стамнакър да го е срещнала. Панаирът не е бил официално открит, но много хора отиват да гледат как се подготвят съоръженията. — Тя ме погледна в очите. — Според мен тъкмо това се е случило.

— Ерин, спомената ли е връзката с панаирите в статията в „Нюз енд Къриър“, публикувана след убийството на Линда Грей? Или може би трябва да я нарека „връзката с увеселителните паркове“?

— Не. Може ли още една глътка от бутилката ти? Втресе ме.

— Ако искаш, ще влезем в…

— Не. Втриса ме всеки път, като преглеждам материалите за убийствата.

Подадох й бутилката, изчаках я да отпие и аз сторих същото, после подхвърлих:

— Може би ти си Шерлок Холмс. Ами ченгетата? Мислиш ли, че са пропуснали тази връзка?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Псы Вавилона
Псы Вавилона

В небольшом уральском городе начинает происходить что-то непонятное. При загадочных обстоятельствах умирает малолетний Ваня Скворцов, и ходят зловещие слухи, что будто бы он выбирается по ночам из могилы и пугает запоздалых прохожих. Начинают бесследно исчезать люди, причем не только рядовые граждане, но и блюстители порядка. Появление в городе ученого-археолога Николая Всесвятского, который, якобы, знается с нечистой силой, порождает неясные толки о покойниках-кровососах и каком-то всемогущем Хозяине, способном извести под корень все городское население. Кто он, этот Хозяин? Маньяк, убийца или чья-то глупая мистификация? Американец Джон Смит, работающий в России по контракту, как истинный материалист, не верит ни в какую мистику, считая все это порождением нелепых истории о графе Дракуле. Но в жизни всегда есть место кошмару. И когда он наступает, многое в представлении Джона и ему подобных скептиков может перевернуться с ног на голову...

Алексей Григорьевич Атеев

Фантастика / Ужасы / Ужасы и мистика