— Да. Открих, че можеш да получиш всичко чрез библиотечния обмен, стига да не те мързи да се ровиш. А може би е по-точно да се каже: „Защото това е най-големият световен клюкарник.“ Тази реклама се е появила в „Джърнал Хералд“, издаван в Уейкрос. Вървяла е през първата седмица на август 1961.
— Панаирът „Уелман“ е бил в Уейкрос при изчезването на първото момиче, така ли?
— Първата жертва се казва Диди Мобрей. Не, по това време вече е бил отпътувал. Но още е бил там, когато Диди казала на приятелката си, че има ново гадже. Погледни това. То е от „Телеграм“, издаван в Роки Маунт. Публикували са я цяла седмица в средата на юли 1963. Стандартната предварителна реклама. Вероятно не е нужно да ти го казвам.
Същите два клоуна държаха същия пергамент, но две години след пребиваването на панаира в Уейкрос обещаваха нова хазартна игра с награден фонд десет хиляди долара и думата изроди липсваше.
— Било ли е шоуто в града, когато онази Шарп е била убита в киното?
— Заминали са си предишния ден. — Тя посочи нещо, написано най-отдолу на листа. — Обърни внимание на датите, Дев.
Не бях ориентиран в хронологията колкото нея, но не си направих труда да се оправдавам.
— А третото момиче? Лонгботъм?
— Не открих информация за панаир в района на Сентий и нямаше как да намеря сведения за шоуто на Уелман, защото е фалирало през есента на 1964. Това го прочетох в „Аутдор Трейд енд Индъстри“. Както установихме с многото ми помагачи библиотекари, това е единственото списание за панаири и увеселителни паркове.
— Господи, Ерин, откажи се от фотографията и си намери богат писател или филмов продуцент. Веднага ще те назначи да му правиш проучванията.
— Предпочитам да снимам. Проучването твърде много прилича на работа. Но не изпускай нишката, Девин. Вярно, не е имало панаир в района на Сентий, но и без това убийството на Ив Лонгботъм не прилича на останалите. Поне според мен. Другите жертви не са били изнасилени.
— Не се знае. Такива думи не се пишат във вестниците.
— Така е, наричат го гавра или сексуален тормоз, вместо изнасилване, но все пак успяват да внушат идеята, повярвай ми.
— Ами Дарлийн Шумейкър? Там имало ли е…
—
— Ще ги запомня. Дай ми време.
Тя докосна ръката ми:
— Извинявай. Изсипах ти всичко наведнъж. А аз имах на разположение няколко седмици да си блъскам главата.
— Това ли прави?
— Нещо такова, да. Ужасно е.
Тя имаше право. Ако четеш криминале или гледаш филм с купища трупове, може да си свиркаш и да те вълнува само дали престъпникът е икономът или злата мащеха. Но тези млади жени са били… истински. Навярно врани са кълвали плътта им; червеи влизали в очите и в носовете им, прояждали са мозъците им.
— Имало ли е панаир в района на Макстън, когато Стамнакър е била убита?
— Не, но след няколко дни откривали окръжния панаир в Лъмбъртън, най-близкия по-голям град.
Тя ми подаде поредното фотокопие на реклама за летния панаир и отново посочи нещо: този път текст, гласящ „50 БЕЗОПАСНИ СЪОРЪЖЕНИЯ, ОСИГУРЕНИ ОТ «СЪДЪРН СТАР».“
— Издирих и „Съдърн Стар“ в „Аутдор Трейд енд Индъстри“. Компанията е основана малко след края на Втората световна война. Седалището им е в Бирмингам, но пътуват из всички южни щати, за да инсталират съоръжения. Осигуряват и хоп-троп атракциони и оператори за тях.
Усмихнах се. Явно тя не беше забравила съвсем
— Обадих се на завеждащия съоръженията в „Съдърн Стар“. Казах му, че през лятото съм работила в Джойленд и че пиша курсова работа по социология за увеселителната индустрия. Което като нищо мога да направя. При толкова насъбран материал ще е фасулска работа. Обясни ми, както се досещах вече, че в тяхната работа има голямо текучество. Не помнеше дали са наемали някого от шоуто на Уелман, но твърдеше, че е напълно възможно да са взели някой и друг общ работник или оператор. Така че онзи, който е убил Диди и Клодин, може да е бил на панаира и Дарлийн Стамнакър да го е срещнала. Панаирът не е бил официално открит, но много хора отиват да гледат как се подготвят съоръженията. — Тя ме погледна в очите. — Според мен тъкмо това се е случило.
— Ерин, спомената ли е връзката с панаирите в статията в „Нюз енд Къриър“, публикувана след убийството на Линда Грей? Или може би трябва да я нарека „връзката с увеселителните паркове“?
— Не. Може ли още една глътка от бутилката ти? Втресе ме.
— Ако искаш, ще влезем в…
— Не. Втриса ме всеки път, като преглеждам материалите за убийствата.
Подадох й бутилката, изчаках я да отпие и аз сторих същото, после подхвърлих:
— Може би ти си Шерлок Холмс. Ами ченгетата? Мислиш ли, че са пропуснали тази връзка?