Джойленд

— Не съм сигурна, но предполагам, че се е случило тъкмо това. Ако беше детективски сериал по телевизията, щеше да има едно умно старо ченге, тип лейтенант Коломбо, който щеше да види общото между случаите и да сглоби парченцата от пъзела. Но в реалния живот тези ченгета са рядкост. Пък и в случая е трудно да се види общата картина, защото убийствата са били извършени в три щата и в разстояние на осем години. В едно можеш да си сигурен: ако престъпникът някога е работил в Джойленд, отдавна е напуснал. Разбира се, текучеството в увеселителен парк не е толкова голямо като при пътуващите компании като „Съдърн Стар“, но все пак много хора напускат и постъпват нови.

Знаех го от първа ръка. Операторите на съоръжения и обслужващите павилионите не са най-уседналите хора на света, а потръчковците идваха и си отиваха, когато им скимне.

— Още нещо ме тревожи — добави тя и ми подаде десетина снимки. На бялото поле на всяка беше написано: „ФОТОГРАФИЯ, ЗАСНЕТА ОТ ВАШЕТО ХОЛИВУДСКО МОМИЧЕ В ДЖОЙЛЕНД.“

Прегледах ги и ми се прииска още една глътка алкохол — бяха снимки на Линда Грей с убиеца й.

— Боже мой, Ерин, тези не са от вестниците. Откъде ги взе?

— От Бренда Рафърти. Подмазах й се мъничко: колко съм й благодарна, задето беше като майка за нас, Холивудските момичета, — но си струваше, защото ми свърши работа. Това са нови копия, направени от негативи, които тя държи в личната си картотека. Ето нещо интересно, Дев. Виждаш ли какво има на главата на Грей?

— Да. — Диадема, беше казала госпожа Шопло. Синя диадема.

— Бренда каза, че диадемата е била заличена на снимките, дадени на вестниците от полицията. Смятали, че ще им помогне да заловят убиеца, но ударили на камък.

— И какво те тревожи?

Бог ми е свидетел, че всички снимки ме тревожеха, дори онези, при които Грей и кавалерът й бяха на заден план и се разпознаваха само по нейната блузка без ръкави и диадемата й и по неговата бейзболна шапка и тъмните му очила. Само на две двамата се виждаха ясно. На първата бяха при въртележката „Летящи чашки“ и той беше сложил длан на задника на „дамата“ си. На другата — най-качествената от всички — бяха на стрелбището „Ани Оукли“. Само че на нито една лицето на мъжа не се виждаше добре. Можех да се размина с него на улицата и да не го позная.

Ерин взе снимката, направена при въртележките.

— Виж му ръката.

— Да, татуировката. Виждам я, госпожа Шопло ми каза за нея. Какво е според теб? Ястреб или орел?

— Мисля, че е орел, но това няма значение.

— Наистина ли?

— Наистина. Помниш ли как ти казах, че пак ще се върнем към Клодин Шарп? Млада жена, чието гърло е прерязано в местния киносалон по време на прожекцията на „Лорънс Арабски“ — било е голяма новина за градче като Роки Маунт. В „Телеграм“ пишат почти месец на тази тема. Полицията стига само до една следа, Дев. Съученичка на Клодин от гимназията я видяла в снекбара и се поздравили. До Клодин седял човек с бейзболна шапка, но тя не си помислила, че са заедно, защото онзи бил доста по-възрастен от съученичката й. Забелязала го само защото бил с тъмни очила в киносалона… и защото имал татуировка на ръката.

— Птицата.

— Не, Дев. Коптски кръст. Ето такъв. — Тя извади още едно фотокопие и ми показа. — Казала на полицията, че отначало го помислила за хитлеристки символ.

Загледах се в татуировката. Беше изящна, но нарисуваното не приличаше на птица.

— Имал е татуировки и на двете ръце — казах накрая. — На едната — птица, на другата — кръст.

Тя поклати глава и отново ми подаде снимката при „Летящите чашки“.

— На коя ръка е птицата?

Онзи стоеше отляво на Линда Грей и я прегръщаше през кръста. Ръката му на задника й…

— На дясната.

— Точно така. Но момичето, което го е видяло в киното, твърди, че кръстът е бил татуиран на дясната му ръка.

Позамислих се и заявих:

— Момичето се е объркало. Свидетелите често грешат.

— Така е. Баща ми може да изнесе цяла лекция по въпроса. Но погледни тук, Дев.

Подаде ми снимката от стрелбището, най-добрата от всичките, защото тук жертвата и убиецът не бяха в далечината, а се виждаха чудесно. Напористо Холивудско момиче беше забелязало интересната поза на двамата и ги беше заснело с надеждата да им продаде снимката. Ала мъжът я отпратил. При това твърде грубо, както беше казала госпожа Шопло. Спомних си и нейното описание на снимката. „Той я е притиснал плътно към себе си и й показва как да държи пушката, както мъжете винаги правят.“ Госпожа Шопло беше видяла само размазаната снимка във вестника. Аз гледах оригинала, толкова ясен и отчетлив, та ми се струваше, че мога да пристъпя до Грей и да я предупредя какво я чака. Непознатият наистина се беше притиснал до Линда, ръката му беше върху нейната на цевта на 22-калибровата пушка.

Лявата му ръка. Без татуировка.

— Виждаш я, нали? — обади се Ерин.

— Няма какво да се види.

— Тъкмо в това е работата, Дев.

— Твърдиш, че убийците са различни, така ли? Онзи с татуирания кръст е заклал Клодин Шарп, а другият с татуираната птица е убил Линда Грей? Съмнявам се, честно казано.

— И с основание.

— Какво е обяснението ти?