Един от нас

Можете да си мислите, че знаете какво е да убиваш, но всъщност не е така. Докато не видиш целия хаос, не чуеш писъците и не разбереш колко необратими са деянията, които току-що си извършил — все едно не знаеш нищо. То е едно от ония деяния, от които никакво чудо не може да те измъкне.

— Аха, ами ти, ти какво си?

— Те се опитваха да ме убият.

— И не знаеха, че цяла сюрия чака за същото? Можеше да им дадеш номерче за опашката. Сигурно щяха да почакат.

— Травис, трябва да ме пуснеш!

Той се изсмя злобно:

— Оо, разбира се. Само че преди теб в списъка има още няколко серийни убийци.

— Дължиш ми още едно денонощие.

— Остави, Хап. Нещата не вървят така добре, както ти се струва. Виж какво става! Отиваш да търсиш ония типове, обаче губиш друг човек.

Метнах му един свиреп поглед:

— Ще ти кажа нещо, обаче след това ти ще ме пуснеш!

— Хап…

— Само ме слушай. Намери ли някакви други имена в кабинета на Хамънд?

— Защо?

— Да или не, Травис? От това зависи много.

— Да, открихме още трийсет листчета. В момента ги декодират.

— Глупости. Вече знаеш кои са хората. Незабавно ги постави под полицейска охрана.

Травис ме изгледа подозрително.

— Защо?

— Не типовете с костюмите са поели рекета на Хамънд, а предишният му партньор.

— Който е?

— Стратън.

Травис зяпна, после отново затвори уста.

— Първоначалните сведения на Хамънд са подадени от Стратън — казах аз, — който ги е взел от записи при прехвърляне на спомени. Той е накарал Хамънд да посъбере още малко информация за живота на тези хора с цел изнудване и след това го е пратил при тях. Хамънд напоследък започнал да се огъва — сигурно не е бил чак толкова лош по душа, — но е бил принуден да продължи.

— И кое те кара да мислиш така?

Усещах как колелцата в главата на Травис започваха да се завъртат. Всяко добро ченге интуитивно усеща, че чува нещо, което може би е истината. Те толкова често се сблъскват с лъжата, че веднага подушват отсъствието й.

— Имам нова информация — заявих аз, мислейки си за преживяваното на борда на самолета. — Според мен някои страни от живота му напоследък са започнали да стават малко странни. Типовете с костюми са били по следите му, но не за да го убият. Той е знаел за тях и е бил уплашен. Хайде, Травис, сам помисли — изнудвач, който използва код от Библията? Не е ли твърде многозначително?

— Имаш ли обяснение?

— Хамънд е бил от религиозно семейство. Може би католик. Съзнавал е, че върши нещо лошо, най-вече заради парите, които са му били необходими да поддържа такова равнище на живот, с което някой е бил свикнал. Моника Хамънд е тежък случай — нали си виждал какви дрехи носи. Някои хора са фанатици на дадена тема — софтуер, коли, любовници, начин на живот. Да ги задоволяваш струва скъпо. Хамънд едва ли е изгарял от желание да работи за Стратън, но го е направил. След това започват да го посещават гости.

Травис поклати глава:

— Пришълците? Така ли?

— Но той не ги приема така, защото като теб не може да повярва, че са такива. Затова намира нещо друго, към което да прикачи своите страхове и да си обясни явленията. В началото на една Библия, която намерих в апартамента на Хамънд, има един цитат, преписан от него на ръка. Нещо за някакво агне със седем очи, които били Седемте Духа на Господ, изпратени на земята. Нашият случай е такъв — имаме шестима с костюми, плюс един, когото срещнах в кабинета на Хамънд и когото отново видях във Флорида.

Нямах намерение да казвам на Травис за дългогодишната си връзка с този човек. Нещо ми подсказваше, че той няма да може да разбере.

— Нещо не мога да схвана връзката, Хап.

— Хамънд започва да развива нещо като религиозна мания, подклаждана отчасти от чувството му за вина, което вече го е било обзело. След това го убиват. Стратън идва в Лос Анджелис, за да поеме юздите, подтикван от Куот.

— Имаш ли някакви доказателства за това?

— Посетих „РЕМтемпс“. Стратън е напуснал Джаксънвил миналата седмица и долетял тук. Защо? Провери преводите на текстовете. Обзалагам се, че във всяко досие ще намериш поне по едно сведение, което не може да е дошло от Хамънд и от неговите наблюдения. Неща, които са се случили много отдавна или са твърде лични. Това са факти, подадени от Стратън, вследствие на воайорските му наклонности да наднича в миналото на другите хора. Освен това, направи всичко възможно и влез във връзка с ченгетата във Флорида — те ще ти кажат, че поне едно от убитите копелета е работило за „РЕМтемпс“, отдел „Сигурност“.

— Голяма работа. Аз отдавна знам, че Стратън иска да те убие.

— Да, наистина иска! Наемен убиец, плюс ония двамата във Флорида, плюс опита да ме прецака в кафе „Проуз“! Искам да кажа, че явно много си пада по мен, макар да знае, че съм ти в ръцете. В крайна сметка, дявол да го вземе, и аз имам права. Този човек иска да ме убие.

Травис ме погледна изпитателно:

— Сега се сещам защо. Ти знаеш още нещо за смъртта на Хамънд. Нещо, което не ми казваш. Хайде, запей!

— Още не!

Разбирах, че поемам риск, но нямах време.

— Не вярваш, че са костюмираните типове, така ли?

Поклатих глава:

— Знам, че не са те!

— Няма ли да кажеш кой е?

— Пак ти казвам — все още не.