Един от нас

Рикардо знаеше някои от тези неща и най-напред пробута Трансвърчуъл на мен. Каза, че за обира му трябват още двама души, а на нас имал доверие. Лесна работа — влизаме, излизаме и делим на три. Казах, че ще помисля, като имах предвид, че ще откажа.

След това Хелена ме помоли. Рикардо ходил отделно при нея и тя втора покана не чакала. Скоро у мен се породи усещането, че ако покажа нежелание да се включа, ако смотаният съпруг на Хелена предпочете да си остане вкъщи, те вероятно щяха да си намерят друг. Това, както и нуждата от пари решиха въпроса. Навих се.

Все още ми е изключително трудно да мисля за този ден. Стана много бързо и аз бях много изплашен. Влязохме вътре и накарахме всички клиенти да легнат на пода, а алармата не се включи. Аз покривах налягалите по пода — внушителният мъжага, който трябваше да вдъхва страх от бога у клиентите, докато Рикардо и Хелена пълнеха книжата в торбите. Струваше ми се, че всичко върви по мед и масло. Всичко беше точно, спокойно и макар да бях маскиран, се опитвах с поглед да предам тези усещания на хората, които бяха най-близо до мен. Просто лежете кротко и не си отваряйте плювалника и всичко ще мине нормално! Никой не иска да убива никого — най-малко аз. В един момент, оставяйки пълната и вземайки празна чанта, Хелена ми намигна и на мен ми се стори, че съзирам неочаквания успех, както при състезание, като завиеш по последната права и видиш, че пред теб се влачи едва-едва само един съперник, а в собствените си крака усещаш прилив на свежи сили.

Изведнъж Рикардо започна да стреля.

Когато се чу първият изстрел, аз се проклех и си помислих, че се е появила охраната или са дошли ченгетата. Тогава видях червено петно върху раменете на жената, която лежеше най-близо до Рикардо и целият изстинах. Хелена, която все още грабеше пари, се обърна, погледна и ръцете й се вкамениха.

Един мъж, който лежеше до далечната стена, изпищя, а Рикардо се завъртя и го застреля като куче.

Веднага разбрах, че работата се скофти твърде много и че двамата с Хелена трябва да изчезваме. Извиках, а Рикардо се обърна към мен. Първият изстрел попадна в рамото ми и ме залепи за стената. Крещейки и размахвайки пистолета си, той тръгна към мен и отново стреля. Почти не го усетих, защото съзнанието ми бе приковано върху Хелена. Тя бе замръзнала на мястото си.

Оказа се, че тя спяла с Рикардо. Рикардо обясни това и нежеланието си да ми даде моята една трета от парите, говореше ни по име, затова свидетелите толкова категорично ни разпознаха. Рикардо може да беше красив и надарен с голяма ланга, но не се отличаваше със забележителен ум.

Все пак той умееше да стреля. Третият изстрел ме уцели право в гърдите, макар да се опитах да пропълзя настрани. А може би и аз самият не съм заслужавал награда за интелигентност — защо Рикардо ще ни предлага да делим на три, след като можеше да предложи на двамата съпрузи половината? Явно още отначало е бил сигурен, че ще се докопа до две трети.

С някакво свое групово чувство клиентите на банката разбраха, че лошите вече не са приятели и че всички уговорки са отпаднали. Лежането на пода при тези обстоятелства вече не бе най-добрият вариант за тях. В последвалото меле Рикардо продължаваше да стреля, а Хелена просто стоеше със зяпнала уста, усещайки, че нейният свят бе експлодирал пред собствените й очи. Тогава за първи и последен път я видях напълно безпомощна. В този момент може дори да съм я съжалил, но имах собствени проблеми. Лазех на четири крака, а кръвта ми бе оплискала всичко наоколо. Опитах се да се насоча към вратата и сигурно нямаше да я достигна, ако един от клиентите не беше ми помогнал. Не е за вярване! Един мъж на около средна възраст, червендалест, приличаше на строителен работник. Аз се олюлявах, подхлъзвайки се в собствената си кръв, а той просто ме хвана за лакътя и ме помъкна със себе си. Знаеше, че съм ранен и ми помогна.

Последното нещо, което видях преди да се изтърколя на улицата, бе, че Хелена е насочила пистолета си към главата на Рикардо и нещо му крещи. Предполагам, че е успял да излезе някак си, защото тъкмо Рикардо бе убит в колата-бомба по-късно същата вечер. Бил взел плана за този обир от някакъв тип, след което го изтезавал и убил. Както ви казах, той беше забележително глупав. Хелена трябва да е уредила нещата по отношение на себе си и на мен, защото ние не бяхме убити. Мисля, че за това й дължа благодарност.

За същата вечер имахме уговорка да пийнем по нещо с Дек. Хелена все пак се появи. Аз бях в един мотел и храчех кръв, след като дистанционните на Уудли бяха извадили оловото от гърдите ми. По новините тъкмо даваха колко били убитите и колко млади били някои от тях. Докато гледах снимките им на екрана със замаяна глава, разбрах, че желанието ми се е сбъднало. Нямах друг избор, освен да започна нов живот. Нямаше да бъде точно какъвто се надявах, а и щях да го живея сам.