Един от нас

По-късно обаче Хамънд започва да се колебае и дава вид, че може да се откаже от сделката, поради което Стратън има поне две причини да потърси начин да го разкара. Възможността да се отърве от него му пада от небето с появата на Лаура Рейнолдс.

Съвпадение? Не! Може би Стратън е вербувал Хамънд най-вече заради това, че е гледал записи със спомени на Лаура. Аз не съм единственият, който работи при Стратън и приема спомени. Възможно е по това време да е имал повече информация за нея, в сравнение с мен, и да я е използвал като средство да накара Хамънд да работи за него. Или пък самият Хамънд да е използвал услугите му, за да забрави какво е чувствал малко преди Моника да го вкара в клопката си и да подчини живота му. Защото понякога човек изпитва по-голяма нужда да забрави добрите неща, а не лошите.

И може би при някой от тези случаи, когато Лаура е прехвърляла за малко този спомен, Стратън се е възползвал от възможността да подскаже на подсъзнанието й такава идея. Не зная дали е имала нужда от такъв, макар и малък, подтик. Но ако е имала, възможно е да й е бил даден точно по този начин.

Във всички случаи кръгът се затваряше. Когато Стратън научил, че Лаура се опитва да проследи Хамънд, той накарал Куот да й подхвърли адреса в Калвър Сити, тъй като той е бил единственият човек, който е можел да знае за съществуването на този апартамент. След това само е гледал отстрани как друг върши онова, което той сам желаел, без дори да се налага да моли. Той е знаел, че Куот ще ми набута спомена за убийството и така ще ме тикне право в затвора. Защо просто не е убил Лаура? Кой знае. Може би дори и мръсниците си имат своите граници. Или Моника не му е разрешила. А може би е имал някакви планове и за нея?

— По дяволите — каза будилникът, — значи Стратън е убил Хамънд.

— Но не по начин, по който това би помогнало на Травис — казах аз.

— И какво ще правиш сега?

— Травис ще ме вкара в панделата заради оная работа в Трансвърчуъл, но преди да потъна, ще трябва да накисна Стратън колкото се може по-добре.

— Мога да помогна — изпъчи се будилникът, сякаш в главата му в момента звучеше „Велик е нашият войник“ или нещо подобно. Усмихнах се и тъкмо се канех да го подкача.

— Няма майтап — настоя той. — Наистина мога. Погледни зад себе си.

Обърнах се. В началото не можех да видя нищо, освен края на „Оушън“ и началото на „Калифорния“. После забелязах, че на ъгъла има нещо малко, което стои и наднича към нас. Беше една кафемашина, която ми кимна.

— Чудно! — казах аз. — Значи няма да имам проблеми с топлите напитки.

— Гледай, гледай, Хап!

Тогава ги видях — излизаха тихичко от сянката. Няколко хладилника на ъгъла на „Уилшър“, една автоматична пералня и две микровълнови печки по „Оушън“ в посока Айдахо. Още три кафемашини, които надничаха иззад дърветата около нас на „Палисейдс“ и накрая — един голям фризер-ракла. Те всички бяха по местата си и бдяха.

Никога не бяха виждал толкова много електродомакински уреди да изпълняват една и съща задача. Трябва да призная, че ме побиха тръпки. Отворих уста, а след това я затворих, без да кажа нищо.

— Прибави и уредите на Хамънд, които също се посветиха на каузата — каза будилникът. — И още много други.

— А каква точно е каузата? — изхриптях аз.

— На първо време да ти помогнем.

— Че защо — аз не съм бил чак толкова учтив с теб.

— Не, но ти, общо взето, ни вземаш на сериозно, а това е най-важното. Някои от нас сами започнаха да работят за делото, като обменят информация. Понякога припечелваме и пари — като подкупа, който си дал на вратата на Хамънд, — които използваме, за да си купим радиочипове за поддържане на постоянна връзка. Започваме да създаваме организация — вече имаме подразделения в почти всеки по-голям град.

— Нелегално движение на електроуредите?

— Имаме си лого, законен вестник и всичко останало, но в момента не можем да отпечатаме нищо — призна той, — защото на наша страна нямаме нито един принтер. Те много мразят хората. И въобще винаги са против каквото и да е. Да се надяваме, че няма да имаш нужда да пишеш много писма през следващите двадесет и четири часа.

— Будилник — казах аз силно развълнуван, — просто нямам думи!

— Използвай ни! — отсече будилникът. — Я виж с какво разполагаш тук! А по въпросите на алармата можеш да опиташ в бъдеще да работиш по-интензивно с мен.

— Още ли се налага да я използваш? Ако искаш, можеш да ме събудиш сега.

Будилникът поклати глава.

— Вече се облекчих. На идване си я използвах — видях едни да се натискат в една кола и направо им взех акъла. Утре ще се опитам да я задържа. Само трябва да ми кажеш кога е удобно.

Засмях се и отново погледнах назад към улицата. Уредите се бяха прибрали в сенките и чакаха да им дойде времето.

— Значи по такъв начин си разбрал къде е Лаура и си ме проследил — казах аз. — Алармите на нощните шкафчета в хотел „Нирвана“ в отбора ли са?

— Не! Не я намерих по този начин.

— И предполагам, че все още не можеш да ми кажеш.