Есенен мост

Чувствата на Смит спрямо Емили бяха незасегнати от заблудите на Фарингтън. Но след като разкри тези заблуди, той започна да гледа на Емили в друга светлина и тогава му се стори, че вижда нещо, което го шокира дори още повече от изопачените представи на Фарингтън. Дали бе прозрял истината или само се заблуждаваше?

Смит откри Емили в една стая до розовата градина. Отворените врати позволяваха в помещението да влиза мекият бриз и разкриваха изглед към цветята. Пред Емили бяха разтворени няколко свитъка на японски. Тя обаче не гледаше свитъците, нито цветята. Погледът й замислено се плъзгаше по кулата от другата страна на градината.

— Дори когато не си при урните, мислите ти очевидно са там — отбеляза Смит. — Сигурна ли си, че повече няма да ти подхожда живот на религиозно съзерцание?

— Ако перспективите пред мен продължават да се изпаряват, както напоследък, това наистина може да се окаже най-добрият вариант.

— Какво имаш предвид?

— Робърт се върна в Йедо.

— Без съмнение посланикът го е повикал.

— Така каза той.

— Каква друга причина може да съществува? Той се е посветил на теб, както и аз.

— Наистина ли мислиш така?

— Той остана до теб през последните три седмици, за да е сигурен, че напълно си се възстановила от неотдавнашната загуба. Само официалните му задължения могат да го накарат да си тръгне.

— Докато е до мен, виждам, че повече ме наблюдава, вместо да проявява грижи. Струва ми се, че ме следи внимателно.

— Превъзбуденото въображение понякога кара справедливия мъж да проявява прекалено натрапчиво чувство за благоприличие.

— Не виждам нищо в моето поведение, което да дава основание за подобно усилие. И не бих нарекла Робърт справедлив. Това, че бързо отсъжда, не означава, че е справедлив.

— Ако е прибързал с нещо, сигурен съм, че е бил разтревожен за твоето благополучие — усмихна се Смит. — Намирам за доста странно да оправдавам пред теб действията на лейтенант Фарингтън от негово име.

— Така е. Особено след като преди два дни бе готов да се нахвърлиш върху него.

— Това беше ужасна грешка, за която отново се извинявам.

— Беше повече от грешка, Чарлс. През онзи следобед нещо премина между Робърт и теб. Резултатът бе гневен изблик от твоя страна и силно притеснение от негова. Каква бе причината?

Смит внимателно подбра думите си:

— Неговите мисли и това, че аз изведнъж ги проумях.

— И аз стигнах до този извод.

— Ако продължа по-нататък, ще надхвърля границите на уместния разговор между една дама и един джентълмен.

Емили се намръщи.

— Ти и Робърт споделихте някаква мисъл, най-вероятно по мой адрес, достатъчно неприятна, че да те накара да се нахвърлиш върху него. Но ти не можеш да я изречеш в мое присъствие. Извини ме, но това не ме успокоява.

Смит се поклони, признавайки своето поражение.

— Както и да е. По-добре да не говорим повече за това.

— Отговорът ти не задоволява нито любопитството ми, нито чувствата ми.

— След като си намериш годеник, Емили, това повече няма да има значение, следователно не би трябвало да те притеснява и сега.

— След като се сгодя. Съжалявам, че забавих толкова дълго този въпрос. Уверявам те, че не е нито заради Робърт, нито заради теб, а изцяло по моя вина.

— Не бих нарекъл любовта вина — възрази Смит.

Наситена червенина внезапно обагри бузите на Емили. По това той разбра, че предположението му беше правилно. Нейната непресторена честност я издаде, дори без тя да продума и дума. Опита се да прикрие истината, но той вече бе видял.

— Наистина щеше да е по-лесно, ако бях влюбена в теб или в Робърт — рече Емили, — но макар еднакво да се възхищавам и на двама ви, все още не изпитвам любов. Това прави решението много трудно.

— Трудно е — отвърна Смит. — Но трудността не е в решението. То вече е направено. Ти си влюбена. — Сега, след като вече знаеше истината, той изпита съчувствие към Емили. Пътят пред нея бе изпълнен с опасности, които тя дори не можеше да си представи. Опитът на Таро да я убие бе само първата от многобройните опасности. Смит проумя, че ако не в друго, то поне в това отношение Фарингтън е бил прав. — Трябва да следваш сърцето си. Какво друго ти остава? Единственият въпрос е дали неговите чувства отговарят на твоите? Ако не, любовта може да донесе само страдание, но не и радост. При това положение бих те посъветвал да избереш възхищението пред любовта.

— Мисля, че не говорим за едно и също нещо — рече Емили.

— Ти си влюбена във владетеля Генджи — обяви Смит. Ако не седеше, Емили със сигурност щеше да падне.

— Господ да ми е на помощ. Толкова ли е очевидно?

— Не — успокои я Смит. — Досега не бях сигурен. Доколкото ми е известно, аз съм единственият, който подозира нещо.

— А Робърт?

— Подозренията му са в по-различна посока.

Смит изпита облекчение, че тя не продължи да го разпитва по този въпрос. Емили наведе глава и зарови лице в ръцете си.

— Какво да правя? — попита тя.

— Бъди търпелива — посъветва я Смит. — Когато лейтенант Фарингтън и аз си отидем, много е възможно владетелят Генджи да стигне до истината. В зависимост от това дали ще предприеме нещо или не, ти ще получиш отговор на твоя въпрос.