Есенен мост

Когато вдигна поглед, очите й бяха влажни, но тя се усмихна.

— Благодаря ти, Чарлс. Ти си много добър и мил приятел.

Смит се поклони.

— Ако надеждите ти не се осъществят, готов съм да бъда повече от добър и мил приятел. Работата ми ще ме задържи в Йедо за около месец. Ще те посетя, преди да напусна Япония.

— Не заслужавам такова внимание.

— Но го имаш — усмихна се Смит. — И внимавай. Взаимоотношенията ти с господаря Генджи вече станаха причина за злонамерени слухове сред западната общност. Бяха изречени неща, които могат тежко да увредят твоята репутация.

— Писано е: „Защото ние сме силни не против истината, а за истината.“38 Ще вярвам в това.

— Амин — отвърна Смит, — но помни, че също е писано: „Под устните им аспидна отрова“39, а ухапването на змия е смъртоносно.

— Амин — рече на свой ред Емили. — Не съм направила нищо лошо. Както и господарят Генджи.

— Не съм помислил подобно нещо за никой от двама ви — призна Смит. Въздържа се да добави „за разлика от Фарингтън“.

— Първо лейтенант Фарингтън, а сега и вие, господин Смит — рече Генджи. — Колко жалко. Искаше ми се да намерим решението, което търсим. Надявам се, че нищо лошо не се е случило. Лейтенант Фарингтън изглеждаше по-мрачен от обикновено.

— Той си позволи да бъде обзет от грешни мисли — поясни Смит. — Най-накрая ще се освободи от тях.

— Грешни мисли?

— Имам предвид грешни разсъждения, водещи до неправилни изводи.

— Разбирам израза — отвърна Генджи. — Не разбирам връзката.

— Как е възможно всичко това? Госпожица Гибсън, една изключително красива млада жена на възраст за женене, в продължение на няколко години е ваша гостенка, без при нея да има придружителка или роднини. Не е трудно да се направи погрешен извод за вашите взаимоотношения.

— Емили не е била без придружители, които да се грижат за нея през цялото време, откакто е моя гостенка — оправда се Генджи. — Освен това тя прекарва доста време в свои собствени експедиции. В този замък или в двореца в Йедо тя винаги е разполагала с отделни помещения и мога да добавя, които са отдалечени от моите. Дни и седмици са минавали без двамата да се видим. Разбрах, че владетелите в другите страни по подобен начин настаняват гостите си.

— Нейните придружители не са били представители на нейното общество — възрази Смит. — Те са ваши васали и служители. Всеки, който е прекарал в тази страна и един час, е наясно, че заповедите на един владетел изискват безпрекословно подчинение. Но те не представляват реална защита за Емили. Всички гости, които посещават владетелите в Англия, винаги имат собствени служители и придружители.

Генджи кимна.

— Колко глупаво от моя страна. Трябваше да се посъветвам с някой друг и да не се доверявам само на Емили. Нейната невинност понякога не й позволява да види нещата, така както ги виждат другите. Мога ли да предположа, че лейтенант Фарингтън смята, че аз по някакъв начин съм се възползвал от Емили?

— С една дума, да.

— А вие?

Смит се усмихна.

— Лейтенант Фарингтън има навик да потиска инстинктивните си чувства и естествените си мисли, като че ли те са предатели. Отказва да ги признае и предпочита да ги вмени на някой друг. Аз не страдам от подобен навик. Освен това, ако вие искате нещо, господарю, ще го вземете открито, без да се притеснявате от последствията. Нали това е пътят на самурая?

— Това е пътят, който мислим, че следваме, и начинът, по който искаме другите да ни възприемат — отвърна Генджи. — Всъщност толкова много се притесняваме от последиците и от това какво виждат другите, че в повечето случаи сме като парализирани. Прекалено много разчитаме на онова, което не е изречено, често забравяме, че всъщност нищо не е изречено и че всичко е само намерение в главите ни. Съжалявам, че ще го кажа, но много пъти ние сме точно противоположното на решителни.

— Тогава нека да ви разкрия част от проблема, като говоря открито — предложи Смит — и се опитам да бъда максимално решителен. Ще се върна в края на следващия месец, преди да отпътувам към дома. Ако Емили все още не е сгодена, ще подновя моята кандидатура. Надявам се все още да е свободна, макар че тя се надява на друго, така че искрено се моля да намери своето щастие.

— „Тя се надява на друго“. Смятате ли, че тя предпочита лейтенант Фарингтън?

— Тя не предпочита лейтенант Фарингтън. Чувствата й значително надхвърлят границите на предпочитанието. Тя е влюбена и мисля, че е била влюбена от известно време. Също така смятам, че вие сте го знаели през цялото време.

Смит се чудеше каква ли ще бъде реакцията на Генджи. Гняв? Изненада? Презрение? Смях? Може би бе отишъл прекалено далеч.

Лицето на Генджи не трепна. Слабата усмивка, която обикновено седеше на устните му, си остана там и той заговори с обичайния за него тон:

— Чудех се дали тя е също толкова прозрачна за своите сънародници, както е за нас. Очевидно не е, защото иначе нито вие, нито лейтенант Фарингтън щяхте да отидете толкова далеч. Понякога страничният човек може да види неща, невидими за човека отвътре. Мога ли да попитам какво ви доведе до това ново откритие?