Есенен мост

— Тогава защо си правиш труда да възразяваш?

— Господарю — прислужничките влязоха с подноси със саке. Нао взе една чаша. Подкани и Киори да стори същото, макар че приятелят му го направи с явно нежелание.

— Защото причината да откажеш брака не е само една — обясни Киори.

— Удивително. Твърдиш, че има и друга?

— Да, и двете заедно значително увеличават тежестта на аргументите против.

Нао изчака Киори да продължи, но той не го направи. Владетелят на Акаока остана мълчалив и стана още по-мрачен. Нао изпи сакето си и зачака търпеливо. Ако Киори мълчеше, Нао знаеше, че има основателна причина за това. Тъкмо бе започнал да смята, че Киори е решил да не споделя втората причина, когато приятелят му най-сетне проговори:

— Синът ми Йоримаса не е достоен човек. Той е пияница, женкар и пройдоха.

— Женитбата ще го промени, така както променя всеки.

— Като казах, че е пияница, женкар и пройдоха — продължи Киори, — не се изразих достатъчно ясно. Той е по-лош. Много по-лош. Ако беше мой подчинен, а не мой син, отдавна да съм му заповядал да се самоубие. Фактът, че не съм го направил, показва слабостта ми като баща.

— Какво е направил?

— Неща, които ме е срам да помисля, камо ли да призная на глас — отвърна Киори.

Йоримаса от дълго време очакваше настъпването на две събития. Възкачването му като владетел на провинция Акаока и първото му пророческо видение. Тъй като бе първородният син на великия владетел Киори, чувстваше, че първото събитие му е гарантирано и непоклатимо вярваше, че някаква специална орис му е обещала второто. Още от най-ранно детство характерът му се оформяше от очакването на тези две събития въпреки многократните предупреждения на баща му, че животът е несигурно нещо, а наследяването на пророческата дарба е още по-несигурно. Йоримаса беше голям инат. Той казваше „Да, татко“, но не го вярваше.

Голямата увереност на Йоримаса караше и хората наоколо да вярват в него. За това допринасяше и фактът, че бе първият внук в двата рода на семейството. Надеждите на роднините му по естествен начин бяха насочени именно към него. По всичко личеше, че тези надежди са основателни. Той бе будно и надарено дете, което още през първата си година говореше с цели изречения. На третия си рожден ден пишеше отлично. Носеше малкия си меч със забележително умение, стреляше точно с малкия лък и безстрашно управляваше своето пони още преди да навърши пет години. Така или иначе прислугата в домакинството щеше да го разглези. Качествата му, както и добрият външен вид, предизвикваха повече внимание от обикновено.

Раждането на брат му Шигеру не повлия на неговото положение. Шигеру бе по-скромно, по-срамежливо и далеч не така красиво дете като Йоримаса. Когато се връщаха към спомените си, на всички им се струваше, че всеки етап от израстването на Шигеру Йоримаса бе постигнал на по-ранна възраст, бе го правил по-добре и с повече усет. Ако Шигеру въобще имаше някакво предимство, то това беше в неговата физическа сила. Той беше изключително силно момче. Сред хората обаче физическата сила има по-малко значение, отколкото сред добитъка. Според господстващите принципи на първородството вторият син е по-маловажен от първородния. Той ставаше съвсем маловажен на фона на изключителните качества на Йоримаса. Роднини, подчинени и служители не спираха да споделят един с друг какво щастие ги бе сполетяло, че имат такъв надарен и талантлив млад господар. Бъдещето на рода със сигурност щеше да попадне в добри ръце, още повече, че съществуваха всички признаци Йоримаса да е избраникът в своето поколение, който да наследи пророческата сила.

Млад господар, надарен с природно и фамилно богатство, неминуемо привлича свита сред своите връстници. Йоримаса не направи изключение. Възможността да стане пророк на фона на несигурните времена, в които живееше — размириците вътре в страната, нарастващото присъствие на чуждестранните флоти край бреговете, обезпокоителното развитие на политическите събития в Азия — привлече необичайно много млади господари в неговата среда. Това нямаше да се случи, ако във всяко едно отношение Йоримаса не представляваше отличен пример за влиятелен самурай. При подобен начин на живот как можеше Йоримаса да приеме на сериозно предупрежденията на баща си?

Ето защо изпита неописуемо разочарование, когато моментът настъпи.

В навечерието на двайсет и втория му рожден ден баща му каза:

— Ти няма да ме наследиш като велик владетел.

Йоримаса бе така изненадан, че единственото, което успя да промълви, бе:

— Защо?

— Не е важно.

— Аз съм най-големият син. Няма да отстъпя правата си на по-малкия си брат.

— Шигеру също няма да бъде велик владетел.

Въпреки мъката Йоримаса се засмя.

— Щом нито Шигеру, нито аз ще бъдем твои наследници, тогава ти трябва да помислиш да определиш някой друг. Или вече си го сторил тайно?

— Престани да разсъждаваш като глупак. Казвам ти истината. Приеми я.

— Това пророчество ли е?

— Наречи го както искаш или не го наричай никак — отвърна баща му. — Приеми го или го отхвърли. Това не променя нищо.