Есенен мост

Всичко, за което бе мечтал, бе загубено. Той нямаше да бъде велик владетел на Акаока. Нямаше да пророкува. Уважението, граничещо със страхопочитание, с което бе обграден до момента, щеше да се смени с присмех. Искаше му се да умре. Но ако отнемеше живота си сега, щеше да се покаже като страхливец. Той не беше страхливец. Щеше да изтърпи.

През първите двайсет и две години от живота си Йоримаса се бе подготвял да управлява. Бе прочел класиците. Бе се обучавал в единичен бой. Бе изучавал стратегии за управление на армии. Бе седял в поза дзадзен по няколко часа на ден, освобождавайки се от всичко, след което се бе освобождавал от самото освобождаване. Призваният да воюва и управлява трябваше да усвои всички тези изкуства. Но те вече нямаше да му послужат. Йоримаса ги забрави още на мига. Докато навремето бе посвещавал всеки момент, за да се усъвършенства като самурай, сега се отдаде на задоволяването на всякакви свои прищевки. Какво още би могъл да му предложи животът?

Използваше алкохол, опиум, абсент и какво ли още не, за да промени усещанията и настроението си. Разбира се, всички те имаха неприятни странични ефекти, но винаги съществуваше решение — прахове, хапчета и дим за облекчаване на болките.

Използваше всичко, всеки цяр и всяка противоотрова. Използваше ги така обилно, че почти не чуваше смеха зад гърба си.

Йоримаса очакваше баща му да се намеси и не се учуди, когато това се случи. Но Киори никога не го държеше затворен за по-дълго от необходимото време, за да подейства лекарството и да облекчи състоянието на сина му. След това Йоримаса отново беше на свобода.

Скоро разбра защо. В случай, че го затворят, той не би имал причина да продължи да живее. Следователно затварянето му бе невъзможно, тъй като Киори не можеше да убие самия себе си. Видението бе разкрило, че Йоримаса трябваше да живее, за да има син.

Това гарантираше на Йоримаса, че каквото и да прави, нямаше да бъде убит. Съдбата му бе също толкова неизбежна, както и неговото оцеляване. Не беше ли забавна тази дилема?

Цяровете му носеха облекчение, но едновременно го тровеха. Тялото му страдаше, но още повече страдаше душата му. Не след дълго промените в настроението и халюцинациите не му бяха достатъчни. Тогава той насочи вниманието си към жените. Някой ден баща му щеше да му нареди да се ожени и той щеше да се подчини. Щеше да обслужи съпругата си като надеждно животно за разплод, каквото бе всъщност. Междувременно щеше да се наслаждава на жените в Йедо.

На първо време Йоримаса бе привлечен от красотата. Но постепенно физическата красота се превръща в същото, както грозотата. В един момент тя вече не привлича вниманието на мъжа.

Тогава интересът на Йоримаса се насочи към отделни части от тялото. Тяхната форма, техният цвят, тяхната миризма, техният вкус. Дори само едно тяло притежаваше очарователно многообразие, да не говорим какво изобилие предлагаха множество тела.

Когато опита и от това, вниманието на Йоримаса се насочи към собственото му тяло. Бе изпитал всякакви удоволствия. Оставаше болката. Не успя да открие телесна болка, която да се равнява на душевната. Направи всичко възможно. Но той беше самурай. Издържа.

След болката, която причиняваше на самия себе си, Йоримаса неизбежно потърси болката, която можеше да причинява на другите. В нея най-сетне откри перфектната комбинация на всички елементи. Халюцинации, сетивни възприятия, красота, грозота и най-вече болка.

Понякога отиваше твърде далеч и жената умираше. Тогава трябваше да плати солидна премия на къщата на гейшата и специална утешителна такса на семейството на жената. Това бяха само пари.

Йоримаса бе очарован от извратените сексуални актове, които причиняваха болка на него и още по-голяма болка на другите. Сълзите им имаха особен вкус, а гласовете им съдържаха особена музика. Някои опиати засилваха удоволствието му. Специални димове усилваха агонията на жените. Той използваше всичко.

Установи, че най-голяма възбуда получава, когато унищожава най-ценните им атрибути. В началото мислеше, че това е красотата, не беше нужно да оставя белези отвън, достатъчно бе да остави белези отвътре. Постепенно осъзна, че физически видимите аспекти не са истински важните. Във всяка жена, независимо какво бе правила, независимо какво бе виждала, съществуваше нещо чисто и неизвратено, което й позволяваше да оцелее. Йоримаса стана специалист в намирането на това нещо. А после писъците ставаха толкова силни, че почти заглушаваха смеха зад гърба му.

— Ако дъщеря ти не беше толкова важна за теб, не бих бил така притеснен — рече Киори, — но аз зная колко много я обичаш.

— Мидори е само едно момиче — отбеляза Нао. — Тя не е важна. Важен е синът, който тя ще износи.

— Не давай съгласието си толкова лесно, Нао. Нека ти разкажа в какъв човек се превърна Йоримаса.

— Не. Няма смисъл — Нао се поклони. — За нас е чест, че ти избра нашият род. Мидори ще се омъжи за Йоримаса.