Есенен мост

— Не бих се справил сам. Знам, че всичко, което си ми казала, е било истина без измами и недомлъвки. Независимо дали си това, което казваш, или не, именно чрез теб идват виденията ми. С Шигеру ще бъде различно. Ти каза така.

— Да, при него ще бъде различно.

— Той ще страда.

— Да.

— И няма да разбере нищо от виденията си.

— Когато Йоримаса види това, той ще съжалява по-малко.

— Вие мислите така.

— Не можеш ли да ми кажеш? Сигурно знаеш.

В този момент вратата рязко се отвори и се тръшна в стената. На прага се появи Йоримаса с меч в ръка. Лицето му беше побеляло, а очите почервенели.

— Какво правиш тук? — Киори се изправи на крака, но не докосна меча си.

Йоримаса видя, че на пода са сервирани два прибора за саке. Чашата на баща му беше празна. Чашата на жената стоеше пълна, но тя не се виждаше никъде.

— Къде е тя? — изкрещя Йоримаса.

— Прибери меча си и напусни! — Киори безстрашно пристъпи към сина си. — Ти си се самозабравил.

Йоримаса не му обърна внимание.

— Откога робуваш на една жена? Не гледай така свирепо. Чух те какво каза. Ти си лъжец и лъжепророк. Тя е вещица. Точно такава трябва да е, за да те накара да изоставиш двамата си синове заради нея. Къде е тя?

Очите му претърсиха стаята за таен изход. Не откри нищо по стените. Внимателно огледа рогозките на пода. Нямаше признаци някоя да е била местена скоро. Жената не бе минала покрай него. Не бе излязла и през прозореца, тъй като през деня щяха да я видят. Тайният изход трябваше да се намира на тавана. Йоримаса погледна нагоре.

Киори използва момента, пристъпи напред, с едно движение ловко измъкна меча от ръцете на сина си и го блъсна към отдалечената стена. Преди Йоримаса да успее да се изправи или да извади втория си меч, Киори го удари по слепоочието с дръжката на меча, който бе взел от него.

Йоримаса дойде в съзнание в покоите си под грижите на доктор Одзава. Дясната страна на главата го болеше, но той не беше ранен сериозно. Край него нямаше охрана. Мечовете му се намираха близо до него, там, където би трябвало да бъдат. Той ги взе и излезе от стаята. Никой не се опита да го спре.

Не търсеше баща си. Знаеше, че Киори нищо нямаше да му обясни. Жената, която и да беше тя, се беше скрила. Щом не успя да я намери преди, със сигурност нямаше да я намери и сега. Йоримаса искаше да говори с някой друг. Ако всичко чуто бе истина, в живота му вече почти нищо нямаше значение.

Намери Шигеру да се упражнява в двора, извъртайки се и нанасяйки удари върху цели зад себе си. Шигеру забеляза удареното слепоочие.

— Какво ти се е случило?

Йоримаса не обърна внимание на въпроса.

— Татко говорил ли ти е за виденията?

— Разбира се. Винаги е споделял виденията си с нас двамата едновременно.

— Имам предвид дали ти е говорил за твоите видения, не за неговите?

Нито един мускул на лицето не го издаде, но фактът, че не отговори веднага, бе достатъчно потвърждение. Значи е истина. Шигеру, а не той, щеше да има видения и Шигеру го знаеше.

— Значи татко най-сетне ти е казал — проговори Шигеру.

Йоримаса отново пренебрегна въпроса и зададе друг:

— Започнаха ли вече?

— Още не. Татко каза, че ще започнат след много години.

— Откога знаеш?

— От дванайсет години.

— Откакто си бил дете?

— Да.

— И не си ми казал нищо. — Защо никой не му беше казал? Защо го бяха оставили да вярва, че той ще е избраният? Срамът бе още по-лош от разочарованието. Колко напразни и смешни са били вярата и гордостта му през всички тези години!

— Не аз, а баща ни е владетелят на тази провинция — отвърна Шигеру. — Той заповядва. Той решава какво иска да бъде казано и какво да бъде премълчано. Това е смисълът да бъдеш владетел. Ти трябва да го знаеш.

— Защо да трябва? Аз никога няма да бъда владетел.

— Разбира се, че ще бъдеш. Ти си най-големият син. Виденията нямат нищо общо с това кой ще наследи татко.

— Аз няма да бъда владетел. Татко ми каза, че няма да бъда.

Шигеру се намръщи.

— Какво може да означава това?

— Той има жена, за която ние нищо не знаем. Чух ги да разговарят в кулата. Кой знае откога са заедно. Може би имаме по-голям брат, с който още не сме се срещали.

— Невъзможно.

— Нищо не е невъзможно — отсече Йоримаса.

Той остави Шигеру и отиде до конюшнята. Нямаше да стои в този замък нито час повече. Щеше да отиде в двореца в Йедо и да се опита да мисли за нещо друго.

— Йоримаса — баща им излезе от сенките.

— О, дошъл си да ми пожелаеш довиждане. Или ще ми забраниш да си отида?

— Не е това, което си мислиш — рече Киори.

— Така ли? Тогава какво е?

— Няма никаква жена. Нямам друго дете, което да стане мой наследник. Няма никакво дете. Все още. А когато се появи, това ще бъде твоят син, не моят.

— Това част от пророчество ли е, господарю мой?

— Да.

Йоримаса се поклони ниско.

— Тогава отстъпвам пред неизбежното и пред моя все още нероден син. Коя ще стане моя жена и кога?

— Това все още не ми е разкрито.

Йоримаса се качи на седлото и отново се поклони.

— Моля да ме уведомиш. Всяка твоя дума е заповед за мен — той отново се поклони, изсмя се грубо и пришпори коня в галоп.