Есенен мост

— Кой ще бъде следващият велик владетел на нашата провинция?

— Някой, който още не е роден.

— Следователно възнамеряваш да си вземеш друга жена или наложница — първоначалният шок на Йоримаса започна да се превръща в гняв. Някоя хитра жена бе завъртяла главата на баща му. В своето заслепение старият глупак бе обещал да направи нейното дете следващия велик владетел. Коя бе тя? — Сигурен ли си, че ще имаш друг наследник. Вече не си млад, татко.

Изражението на баща му му се стори странно. Привидната суровост изглеждаше преувеличена. Дали тя не прикриваше някакво друго чувство? Йоримаса не успяваше да долови нищо прикрито.

— Решението е взето — обяви Киори. — Няма какво повече да се обсъжда.

Няма какво повече да се обсъжда, но не беше така. Първо, Йоримаса щеше да открие коя бе тази жена и къде я криеше Киори, както и детето, ако такова съществуваше. След това щеше да ги убие. Не ставаше дума за пророчество. Киори бе споменал, че някакво решение е било взето. Не би говорил по този начин за видение. Следователно бъдещето не беше предопределено. Йоримаса не възнамеряваше да бездейства, докато някой друг му отмъкваше наследството.

На първо време упоритите разследвания не разкриха нищо. Той разпита всеки един служител и подчинен. Никой не беше виждал господарят Киори да посещава жена. Никой не знаеше за никакво дете. Йоримаса нареди на най-доверените си приятели да следят баща му. Те също нищо не научиха. Нямаше жена, нямаше дете. Тогава какво бе довело Киори до това странно решение? Никой нямаше представа.

Малко след като Киори направи изявлението си пред Йоримаса, в поведението на великия владетел настъпи странен обрат. Той започна да прекарва всеки ден по няколко часа във високата кула. Бе издал изрична заповед, докато се намираше там, никой да не се качва в кулата по-високо от третия етаж. По същото време чуждестранните флоти в японски води ставаха все по-многобройни. Военни кораби на няколко пъти навлизаха дори в залива на замъка „Облак врабчета“. Моментът бе крайно неподходящ владетелят да се оттегля по подобен странен начин.

Йоримаса се чудеше дали баща му не започваше да полудява. Макар и трагично, подобно развитие на нещата също щеше да помогне на неговите цели. Ако баща му бе луд, васалите биха подкрепили неговото отстраняване. Вече имаше такива прецеденти. Лудостта не бе рядко заболяване в техния род. Очевидно тя се предизвикваше от същите тайнствени сили, които бяха дали пророческата дарба на техния род. Тайното обезнаследяване на единствените му двама синове и новият живот в кулата навеждаха мислите в тази посока.

Слухове за регентство, оглавявано от Йоримаса, започнаха да бродят сред васалите. За огромно облекчение на Йоримаса той нямаше нищо общо с тях. Идеята се роди спонтанно. Дори най-близките придворни на баща му — господарят Сайки, господарят Танака и господарят Кудо — изразиха тревогите си пред Йоримаса. Той с удоволствие установи, че те, както всички други васали, бяха започнали да се отнасят към него с голямо уважение. Баща му усилено работеше за собственото си отстраняване. Изглежда, че всичко, което Йоримаса трябваше да направи, бе да прояви търпение.

Но той не беше достатъчно търпелив.

Моментите на усамотение на баща му в кулата възбудиха любопитството му. Накрая той вече не можеше да издържа и реши да установи за себе си какво правеше Киори там толкова много часове всеки ден.

Лесно се промъкна в кулата незабелязан. Киори не бе поставил пазачи на входа, по стълбището или по етажите между третия и седмия. Той разчиташе единствено на своята заповед. Тя бе достатъчна, за да държи всички настрани. С изключение на Йоримаса.

Още преди да достигне най-горния етаж, той чу баща си да разговаря. Който и да се намираше вътре в стаята с него, говореше прекалено тихо, така че Йоримаса не успя да го чуе.

— Трябваше да му го кажете отдавна — рече Шидзука.

— Както ти ме посъветва — вметна Киори.

— Какво значение има кой е дал съвета? Да се забави един толкова важен въпрос е грешка, господарю мой — тя се поклони до земята. — Простете ми, че говоря направо.

— Е, сега той знае. Няма да бъде велик владетел.

— Но не му казахте защо.

— Не.

— Също така не му казахте, че той няма да бъде избраният сред своето поколение, който ще има видения.

— Не. Надявам се, че като види колко страдания носят виденията, няма да съжалява много за тяхната липса.

Шидзука се усмихна.

— Той не е виждал да проявявате никакви признаци на страдание, господарю мой.

— Защото, госпожо, аз на практика нямам видения, нали? Вие сте тази, която имате видения. Вие сте тази, която ми казвате всичко, което знам, че ще се случи.

— Тъй като вярвате, че самата аз съм видение, то като ви казвам бъдещето, все едно вие сам го виждате — тя млъкна и се престори, че размишлява върху думите си. — Но понякога вярвате, че не съм видение, а призрак. При това положение думите ми все още ли са видение за вас? Предполагам, че да, иначе какво друго биха били?

Киори се намръщи.