Есенен мост

Захрани своите омраза и гняв, отвращението и срама си със спомена за всяка обида, пренебрежение и унижение, които бе получил, с всяка презрителна забележка и кикот, които бе чул зад гърба си през изминалата, най-злочеста година в живота си. Даде дума на демоните от десет хиляди ада, че болката, която бе изпитал, болката, която бе причинил, ще бъдат нищо в сравнение с болката, която предстоеше.

Скъпата дъщеря на господаря Нао скоро щеше да завижда на гладните духове, които обитават ужасяващия мрак на костниците.

— Е? — госпожа Чиеми се взираше в съпруга си цяла вечер, а той се правеше, че не я забелязва. Накрая тя вече не можеше да продължава да мълчи.

— Какво? — попита Нао.

— Кога ще ми кажете онова, което не ви дава мира, докато не ми го кажете?

— Глупости. Ако искам да кажа нещо, ще го кажа без колебание.

— Ако е нещо, което не искате да ми кажете, ще го забавите до последно, така че когато ми го кажете, възражението ми няма да има ефект. Познавам ви прекалено добре, господарю Нао.

И наистина беше така. Нао и Чиеми се познаваха от деца, баща му беше високопоставен служител на нейния баща, тогавашния велик владетел на Широиши. Той осинови Нао, когато се ожени за Чиеми, тъй като той нямаше синове, а само дъщери, и го направи свой наследник. Нао и Чиеми бяха отдавнашни приятели, бяха почти като брат и сестра в най-добрия смисъл на думата.

— Няма нужда от възражения — рече Нао. — Всичко вече е направено. Мидори е сгодена.

— За кого?

— Сина на владетеля Киори.

Госпожа Чиеми внезапно се наклони наляво, като че ли изведнъж й се зави свят, постави двете си ръце на пода и се облегна на тях.

— Шигеру?

— Йоримаса.

— О, не. Това не може да бъде. Не и това.

— Сватбата ще се състои в седмицата преди лятното равноденствие.

— Моля ви, господарю мой. Моля ви да премислите — тя притисна чело в пода в дълбок поклон. — Йоримаса ще я унищожи.

— Глупости. Той е самурай и господар. Ще бъде търпелив.

Тя вдигна очи, а лицето й бе мокро.

— Не можете да пренебрегнете слуховете за него.

— Не обръщам внимание на слухове.

— Йоримаса изпитва наслада, като наранява жени…

— Ти също не трябва да обръщаш внимание на слухове.

— Връзва ги, упоява ги, измъчва ги…

— Говори се, че някои гейши правят такива неща. Преструват се, нищо повече.

— Използва органа си като оръжие, за да унижава и наранява. Извършва проникване с отрязани принадлежности на животни…

— Отказвам да слушам…

Чиеми продължи в ридания:

— Някои гейши повече не могат да работят. Една от тях умря от раните си. Друга се самоуби. Трета така пострада, че напълно полудя. Когато брат й дошъл да я вземе и видял в какво се е превърнала, първо убил сестра си, а после и себе си. Моля ви…

Госпожа Чиеми не беше в състояние да продължи, задушена от риданията си.

Господарят Нао седеше мълчалив и с наведена глава. След като сълзите й пресъхнаха и дишането й се успокои, Нао продължи:

— Господарят Киори сподели с мен едно пророчество.

— Пророчество? Никой не вярва в неговата дарба, с изключение на неуките селяни. И вие. Наистина ли сте такъв глупак?

— В годината преди въстанието той ми каза…

— Селяните са гладували! — изкрещя тя. — Не е нужно да си пророк, за да видиш, че те ще въстанат!

— Успокой се, Чиеми.

— Ако не откажете сватбата, аз ще се самоубия. Имате думата ми на самурайска дъщеря.

— Така ще лишиш Мидори от незаменимата помощ, от която тя ще се нуждае по време на сватбата. Тя е твърде млада, за да се справи без майчините съвет и утеха.

— Ако аз се самоубия, няма да има сватба. Такова лошо предзнаменование ще я прекрати още преди да е започнала.

— Не. Независимо дали ще живееш или ще умреш, Мидори ще се омъжи за Йоримаса, тъй като тя ще роди наследника на провинция Акаока.

— Това ли е пророчеството?

Господарят Нао кимна.

— Но какво ще стане с Йоримаса? С Шигеру?

— Нито един от тях няма да управлява. Това е отредено на сина на Мидори. Киори го е видял в едно видение.

— А видял ли е страданието, което синът му ще причини на нашата дъщеря?

— Не мисли такива неща. Приеми това, което ще бъде.

— Господарю мой, Мидори е най-малкото ви дете и единствената ви дъщеря. Вие много я обичате. Зная, че е така. Как може да й отредите такава съдба?

— Понеже това е нейната съдба. Ако се опита да избяга от нея, това ще доведе до още по-голямо нещастие.

— Възможно ли е да съществува по-голямо нещастие?

Господарят Нао се доближи до съпругата си и я притисна до себе си.

— Нека се радваме на следващите седмици, които ще прекараме заедно. През тези дни тя за последен път ще бъде наше дете. След лятното равноденствие тя ще отиде при съпруга си в замъка „Облак врабчета“.

Кадзу попита:

— Готова ли си? — Той стоеше по превръзка около бедрата, кожата му бе загоряла от безбройните часове, прекарани в селски труд на полето, и се бе покрила с пот от досегашните усилия.