Есенен мост

Обичаше саке, но дори тази безобидна традиция му бе забранена. Усети как гневът затопля слабините му. Ако баща му смяташе, че някой друг може да определя поведението му, скоро щеше да разбере, че дълбоко греши. Киори бе открил опиатите, които трябваше да открие. Но не бе намерил опиума и абсента, скрити в дръжките на мечовете на Йоримаса. Кой самурай би предположил, че друг самурай бе способен на подобно отвратително светотатство?

Той бавно се запъти към спалнята, където го очакваше Мидори, някак прекалено бавно и по-нерешително, отколкото възнамеряваше. Оказа се, че заради единия месец на трезвеност на него му бе необходимо по-малко количество за постигане на желания ефект, а той бе прекалил. Нямаше значение. Все още беше в съзнание.

Не мислеше за онова, което той щеше да направи или да я накара тя да направи. Предварителните планове намаляваха ефекта от спонтанността. Фактът, че раждането на сина на Мидори бе предречено, означаваше, че той можеше да направи всичко, което пожелаеше. Каквото и да стане, тя нямаше да бъде увредена до степен, че да не може да зачене и да роди. Разбира се, можеше да умре по време на раждането или след него. Това не бе предречено, тъй като не бе от значение. Киори се интересуваше единствено от създаването на наследник. Осъзнаването на собствената му свобода и покъртителната зависимост на баща му от него караше отхвърления син, Йоримаса, да чувства голямо облекчение. Можеше да я души. Тя нямаше да умре, тя не можеше да умре, щеше само да страда. Щеше ли да изпадне в кома? Можеше ли жена в безсъзнание да износи дете? Може би сега Йоримаса щеше да разбере. Тази нощ обещаваше безкрайно много възможности.

На младоженците бе осигурено уединение в едно изолирано крило на замъка „Белите камъни“. Въпреки това щяха да ги чуят, ако тя се разкрещи достатъчно силно. Щеше ли владетелят Нао да се въздържи да не се намеси, когато чуе виковете й на болезнена агония? А Киори? Може би владетелят Нао и васалите ще се притекат на помощ на Мидори, а баща му и неговите васали ще се опитат да предотвратят подобно потъпкване на честта на рода. При това положение със сигурност ще се стигне до кървава битка и тя ще е още по-трагична, защото ще се води между добри приятели. Крайният резултат би бил идеален.

Мидори ще остане тук, при семейството си.

Киори и Йоримаса, ако оцелеят в битката, ще се върнат на юг.

Ще последва развод.

След това в изпълнение на пророчеството ще се роди наследник в другия край на страната.

Без значение кой ще оцелее и кой ще умре, дядо и внук ще бъдат разделени завинаги. Ще ги свързват единствено омразата и недоверието, а не кръвта и името.

Йоримаса не можеше да си представи по-добро отмъщение.

Владетелят Киори и владетелят Нао седяха заедно с главните си васали, подредени според официалния обичай в двата края на залата за посрещане на важни гости. Обслужваха ги самураи. Нямаше никакви жени. Никакви празнични лакомства не украсяваха подносите пред мъжете. Не се вдигаха тостове. Сакето се пиеше в зловеща тишина. Ако някой случайно влезеше в залата, никога не би познал, че присъства на сватбена вечеря.

— Както поиска, господарю Киори, отпратих съпругата си и нейните прислужнички в манастира Кагеяма — рече Нао. По нареждане на шогуна в една провинция не можеше да има повече укрепления от един замък, но Нао бе голям поклонник на религиозните традиции. Манастирите, с които бе осеяна неговата провинция, бяха стратегически разположени, добре укрепени, способни да издържат продължителна обсада и населявани от необичайно едри и войнствени монаси. — Това е странна молба към една майка в деня на първата брачна нощ на нейната дъщеря.

Киори се поклони.

— Извинявам се за тази молба, господарю Нао. Моля, приеми дълбоките ми благодарности.

— Не са необходими нито извинения, нито благодарности — отвърна Нао. — Но не мога да не забележа, че настоящото събиране също е крайно необичайно. Освен всички други странности, а те са много, една е особено очебийна. Защо, господарю Киори, ти, господарят Танака и господарят Кудо сте без вашите мечове? Къде са вашите подчинени?

— В спалните си помещения. Заповядал съм им да извършат ритуално самоубийство, ако не се върна до зазоряване.

Сред мъжете около господаря Нао се надигна въздишка на удивление. Самият Нао не помръдна.

— Странен начин за отпразнуване на една сватба — отбеляза Нао. — Защо вие също не се върнете във вашите спални помещения?

Киори обясни:

— Ти не ми позволи да довърша какво още трябва да знаеш за Йоримаса. Ако през нощта се случи това, от което се опасявам, ударът наистина ще е голям. — Той замълча, после продължи: — Все още ли ми вярваш?

— Винаги ти вярвам — увери го Нао.

— Тогава ми обещай следното. Обещай ми, че няма да се намесваш, каквото и да чуеш, нито ще разрешиш на някой от твоите мъже да се намеси. Никой не трябва да отива до брачното ложе до сутринта. Тогава, ако обстоятелствата го изискват, имаш позволението ми да убиеш Йоримаса и да не отдадеш на останките му никакво уважение или благословия.

— Какво?