Есенен мост

— Преди да отидеш там, ще трябва да убиеш мен, господаря Танака и господаря Кудо. Не е достатъчно, но това е единственото извинение, което мога да предложа. За да се избегнат неудобствата пред шогуна, можеш да му обясниш, че смъртта ни е настъпила при нещастен случай. Оставих господаря Сайки в Акаока, тъй като наследникът ще се нуждае от регент и покровител по време на своето детство и юношество. Той очаква да получи съобщение за „нещастния случай“.

— Господарю Киори…

— По-малкият ми син, Шигеру, ще бъде водач на рода, докато наследникът не навърши необходимата възраст. След това ще извърши ритуално самоубийство като по-нататъшно изкупление за действията на неговия брат. Разпоредил съм се вече.

— Господарю Киори, какво очакваш да се случи тази нощ? — гласът на Нао приличаше по-скоро на шепот.

— Дай ми дума, че ще изпълниш молбата ми или още сега анулирай сватбата — настоя Киори. — Все още не е твърде късно.

— Имал ли си видение за всичко това?

— Не. Познавам сина си и това е основанието за моите опасения.

Нао затвори очи и замълча няколко мига. После ги отвори и промълви:

— Обещавам.

Киори се поклони.

— Благодаря — лицето му се изкриви в гримаса, за да сдържи риданията. Няколко сълзи се изплъзнаха, но с нищо друго той не показа тъгата си. — Саке — нареди Киори.

— Страхът ни кара да си представяме най-лошото — рече Нао. — Ако не си имал видение за някакво нещастие, тогава то е само възможно, а не неминуемо. Нещастието винаги ни дебне, дори при най-добрите обстоятелства. Нека сега да празнуваме сватбата и да пожелаем на младоженците щастие.

Въпреки обещанието, че ще накара родителите й да се гордеят с нея, Мидори изпитваше мрачно предчувствие, докато слушаше шумоленето от кимоното на съпруга й да наближава вратата на спалнята.

Тя въобще не бе подготвена за сватбата. Чувстваше се дори по-неподготвена от дъщерите на другите владетели. Повечето от тях бяха прекарали значително време в столицата на шогуна Йедо или в императорския град Киото, или в оживените градове, където се намираха замъците на провинциите. От живота си сред висшето общество те познаваха тънкостите в отношенията между мъжа и жената. Цял живот Мидори бе прекарала в малката провинция Широиши в далечния север на Япония, далеч от центровете на цивилизацията. Тя приличаше много повече на селско момиче, отколкото на дъщеря на велик владетел. Как би могла да се хареса на опитен млад мъж, живял в града, като господаря Йоримаса? Тя дори не знаеше откъде да започне. Разбира се, имаше представа от схематичното разположение по време на сексуален акт. Бе надзъртала заедно с най-пакостливите деца в къщите на възрастните от селото. Но поведението на селяните не можеше да й служи като полезен наръчник за вкусовете и желанията на мъж като Йоримаса. Страхуваше се, че ужасно щеше да го разочарова.

Мидори отиде на колене до вратата. Отвори я колкото можеше по-тихо и грациозно се поклони. Прекалено много се срамуваше, за да вдигне поглед.

— Господарю мой — бе всичко, което успя да каже, преди гърлото й да се стегне от нерви и да не пропусне нито една дума повече.

Йоримаса погледна надолу към коленичилата жена. Косата й вече бе разбъркана. Очевидно не бе свикнала с подобна прическа. Едва ли преди й се е налагало да носи сложна прическа на толкова отдалечено от цивилизацията място. През леко отвореното деколте той долови аромата на току-що измито тяло. Би го нарекъл аромат на невинност, което му говореше, че тя все още може би бе дете. Това обясняваше нейната неловкост и недодяланост. Дори и най-неопитните жени в града познаваха значението на парфюма в изкуството на съблазняването. Баща му го бе оженил за селянка с благородническо име.

Той коленичи и отвърна на нейния поклон. С неочакван дори от самия него глас той проговори:

— Нека да спрем да се покланяме и да влезем вътре. Не бихме могли да свършим нищо полезно на вратата, нали?

Госпожа Чиеми седеше сама в стаята за медитация в манастира Кагеяма. Ритъмът на дишането й бе много удължен. Периодът между вдишването и издишването бе накъсан от многобройни удари на сърцето. От години медитираше, но сега не успяваше да се справи. Само използваше техниката на дишането, за да наложи на тялото си спокойствие, каквото не изпитваше в сърцето. Броеше вдишванията, за да не мисли за това какво се случваше в момента в брачното легло на дъщеря й.

Тя не вярваше в предсказанията на владетеля Киори. Фактът, че съпругът й им вярваше, не я учудваше. Нао бе умен мъж и обикновено не постъпваше наивно. Битките, които Киори и Нао бяха водили на младини, очевидно бяха оказали трайна и злощастна деформация върху техните взаимоотношения. Всичко произтичаше от това, че Киори бе спасил живота на Нао.