Есенен мост

Джиро се опитваше да си спомни повече факти за Америка. Трябваше да учи по-старателно. Тъй като бе вероятно да се върнат в Япония, след като помогнат на мистър Старк да създаде предприятието на владетеля Генджи, бе възможно да останат тук по-дълго. В този случай за него ще е добре да направи по-добро впечатление на Сачико, отколкото Шоджи. Какво друго би било по-впечатляващо?

Сачико погледна към подвижното мостче, по което мистър Старк и госпожа Хейко се готвеха да слязат на брега.

— Трябва да тръгвам. По-късно ще ми кажеш повече. — Тя побърза да помогне на госпожа Хейко.

Шоджи отбеляза:

— Виж как госпожа Хейко се обляга на мистър Старк.

— Да. Тя се разболя почти веднага, след като корабът напусна Япония.

— Не ми се вижда да се поправя.

— Сега, когато пристигнахме на местопредназначението, може би тя ще се възползва от медицински грижи. Те трябва да разбират от медицина, нали?

— Да — потвърди Шоджи. — Смятам, че те са се научили от холандците, както и ние.

В пълна тишина те наблюдаваха как Старк, Хейко и Сачико се отдалечават от кораба. Те се движеха бавно през пристанището към очакващия ги файтон.

— Сачико е много чаровна — отбеляза Джиро.

Шоджи го предупреди:

— Внимавай.

— Какво имаш предвид?

— Чувал съм слухове, че е нинджа.

— Аз съм чувал тези слухове за госпожа Хейко, не за Сачико.

— Не бъди глупав — рече Шоджи. — Ако госпожа Хейко е нинджа, тогава няма ли и Сачико да е нинджа?

— Не е задължително това непременно да е така — възрази Джиро.

— Погледни нас — каза Шоджи.

— Какво за нас? Ние със сигурност не сме нинджи.

— Не, не, разбира се, че не. Това, което искам да кажа, е, че владетелят Генджи е самурай, така че и неговите доверени слуги са самураи. Не е ли ситуацията на госпожа Хейко същата?

Те гледаха как тримата се качват във файтона, който отпътува по посока към града.

— Не изглежда агресивна — Джиро говореше малко по-уверено, отколкото се чувстваше.

— Ами госпожа Хейко?

— Не е и затова се съмнявам за тези слухове за нея — рече Джиро. — Помниш ли, господарят Хиде чул някакви мъже да говорят за това. Той ги наказал жестоко и ги изпратил един месец да служат в конюшнята, задето са говорили глупости.

— Ако слуховете не са верни, не е ли редно просто да им се смеем — попита Шоджи — и да се забавляваме с тях?

Джиро се запита дали Шоджи наистина вярва в това или го казва, за да обезкуражи каквито и да било романтични намерения, които той би могъл да има към Сачико, така че да си разчисти пътя. Трудно бе да се каже. Най-добрият изход за всички беше да се върнат навреме в родината.

— Ето, полегни — Старк насочи Хейко към най-близкия файтон. Преди да заминат от Япония, той уреди да бъде построена къща на залесен хълм извън града. В годината, в която отсъстваше, градът стигна до него, въпреки че хълмът продължаваше да е не особено гъсто заселен.

— Не съм инвалид — възпротиви се тя.

— Да, не си. Но сега няма никакви спешни задачи, които трябва да изпълниш, в момента не се водят никакви битки. Трябва да почиваш, докато това е възможно.

— На борда на кораба само почивах.

— Ако си спомням добре, ти също така доста повръща.

Хейко се разсмя.

— Така е, нали?

— Този период отмина.

— Три месеца — отбеляза Хейко. — По обичайното време.

— Когато владетелят Генджи разбере…

— Няма да разбере — прекъсна го Хейко. — Не още.

— Защо да отлагаш? Колкото по-скоро разбере, толкова по-добре.

— Няма смисъл да го занимавам с нещо, без да сме сигурни.

— Да сме сигурни за какво? В твоето положение няма нищо съмнително.

Хейко се усмихна.

— Не можем да бъдем сигурни, че детето ще оцелее. Защо да го занимаваме с нещо, което може да се окаже нищо в крайна сметка?

— Мисля, че той ще иска да знае, Хейко, и мисля, че ще иска да го разбере веднага.

— Ще чакаме, докато детето се роди. Ако му кажем сега, може да не бъде доволен. Може да нареди да го махна.

Старк беше шокиран.

— Би направил подобно нещо? Защо?

— Той е велик владетел — обясни Хейко. — Кой знае какво ще поиска да направиш? Обстоятелствата са необичайни, затова е трудно да се предвиди какви ще бъдат чувствата му. Едно е сигурно — шансовете на детето са по-добри, след като се роди. По-малко вероятно е владетелят да нареди да бъде екзекутирано детето, отколкото да бъде прекъсната бременността.

— Не претендирам да познавам Япония по-добре сега, отколкото преди година — отговори Старк, — но не мога да повярвам, че той е способен на нещо толкова варварско, толкова напълно лишено от основание. — Старк се опитваше да успокои дишането си. — Във всеки случай сега сме в Америка. Дори да го нареди, няма кой да извърши подобно ужасно дело.

— Джиро и Шоджи — подсети го тя.

— Първо аз ще убия тях.

Хейко се усмихна на Старк. Както винаги, това нежно и мило изражение спираше дъха му в гърлото.

— Би ли убил мен, Матю?

Старк остана загледан в нея задълго, без да говори. Когато го направи, гласът му премина в дрезгав шепот, а въпросът му бе с известен отговор.

— А ти би ли убила собственото си дете?

— Бих изпълнила заповедта на моя господар.

— Не мога да повярвам, че той би дал подобна заповед — отново се усъмни Старк. — Не виждам причина за това.